През януари 2012 г., катедри „Двигатели с вътршно горене“ и „Автомобили, трактори и кари“ се обединяват в

катедра „ДВИГАТЕЛИ И ТРАНСПОРТНА ТЕХНИКА“

Още със създаването на Висшия институт по механизация и електрификация на селското стопанство (ВИМЕСС/, през 1954 г. се учредява катедра „Трактори и автомобили” с ръководител проф. инж. Борис Попов (по съвместителство) от ВМЕИ – София.
Към катедрата в продължение на доста години са и преподавателите по Термодинамика и Топлотехника. До построяването на лабораторната сграда на катедрата, лабораторните упражнения се водят в сградата на бившия немски колеж, където е създадена база – самоделна хидравлична спирачка за изпитване на двигатели, универсален стенд за изпитване на горивонагнетателни помпи „Фридман-Майер”, експонати и различни уредби от двигатели, трактори и автомобили, а курсовото проектиране – в една стая на таванския етаж на сградата на пансиона на бивш френски колеж, предоставена като учебна сграда на ВИМЕСС.
През 1958 г. влиза в експлоатация централната сграда, в източното крило на която на катедрата са предоставени две зали – едната по конструкция на двигатели, а другата – по конструкция на трактори и автомобили, и два кабинета за преподавателите.
В катедрата за асистенти са избрани инженерите от първия випуск Любен Илиев – по Автотракторни двигатели, и Цеко Каменов – по Трактори и автомобили. През 1959 г. за асистенти са избрани инж. Тодор Станчовски – по Автотракторни двигатели, и инж. Слави Любенов – по Трактори и автомобили.
С постановление на министерския съвет от 18.02.1959 г. във ВИМЕСС се разкриват още две специалности: „Технология на машиностроенето и металите” и „Двигатели с вътрешно горене”.
През 1960 г. влиза в строя първият етап на лабораторната сграда на катедрата, а шест години по-късно – и вторият етап. Създадени са специализирани лаборатории по двигатели с вътрешно горене, горивни и електрически уредби, трактори и автомобили, обзаведени със съвременни технически средства за изпитване и изследване. Учебната 1966/67 г. ВИММЕСС започва с два факултета – „Механизация и електрификация на селското стопанство” и „Тракторно и селскостопанско машиностроене”, вторият по-късно преименуван в „Машиннотехнологичен факултет”. Във факултета по тракторно и селскостопанско машиностроене се обучават студентите от специалностите „Двигатели с вътрешно горене”, „Селскостопанско машиностроене” и „Технология на машиностроенето и металите”. Студентите по селскостопанско машиностроене изучават дисциплините Двигатели с вътрешно горене и Трактори и автомобили, а студентите по технология на машиностроенето и металите – Двигатели с вътрешно горене.
През 1974 г. се въвежда нова номенклатура на специалностите – освен „Двигатели с вътрешно горене” появява се и специалността „Автомобилен транспорт, трактори и кари”. Катедра „Трактори и автомобили” се разделя на две катедри: „Двигатели с вътрешно горене” с ръководител проф. к.т.н. Цвятко Лилов и „Автомобилен транспорт, трактори и кари” с ръководител доц. к.т.н. Никола Велев.
 През 1975 г. към катедра „Двигатели с вътрешно горене” се създава Проблемна научноизследователска лаборатория по токсичност на ДВГ с ръководител проф. к.т.н. Ц. Лилов, която по-късно, във втората половина на осемдесетте години, прераства в Институт по енергоекологични проблеми на ДВГ с ръководител доц. к.т.н. Цоню Петков. През осемдесетте години към катедрата, съвместно със завод „Автоелектроника” в Пловдив, се създава Отраслова научноизследователска лаборатория по електронни системи за управление на автомобилни двигатели с ръководител проф. д-р инж. Любен Илиев. За нея през 1989 г. е построена отделна сграда. В края на 1977 г. поради постъпване на проф. к.т.н. Ц. Лилов на работа в Съвета за висше образование в София, за ръководител на катедра „Двигатели с вътрешно горене” е избран доц. к.т.н. Цоню Иванов (по-късно проф. д-р инж.). По-късно през годините ръководители на катедрата последователно са проф. Л. Илиев, доц. Станчо Станчев, проф. Л. Илиев и понастоящем четвърти мандат е проф. д-р инж. Христо Станчев.                                                                                През 1978 г. след разкриването на новата специалност “Технология и организация на автомобилния транспорт” катедра АТТК се преобразува в две самостоятелни катедри - “Автомобили, трактори и кари” (АТК) и “Автомобилен транспорт” (АТ) с ръководители доц. д-р Никола Велев и доц. д-р Димитър Симеонов. След разделянето катедра АТК е в състав от 9 преподаватели – двама хабилитирани (доц. д-р Никола Велев и доц. д-р Слави Любенов), един старши асистент (д-р Димитър Лозанов) и още 6 асистенти.
На катедра АТК е възложено обучението по устройство, теория, проектиране и динамика на автомобили, трактори и кари на студентите от специалностите “Каростроене и автотракторна техника”, “Двигатели с вътрешно горене”, “Технология и организация на автомобилния транспорт”, “Механизация и електрификация на селското стопанство” и “Селскостопанско машиностроене”.
В този период научно-изследователската работа в катедрата се развива основно в две направления – по създаване и изследване на хидротрансмисии за автомобили, трактори и кари от колектив с ръководител доц. д-р Никола Велев, и по изследване на управлението и
устойчивостта на движението на автомобилите и тракторите от колектив с ръководител доц. д-р Слави Любенов.
Съществено развитие в катедрата получава лабораторната база както за обучението на студентите, така и за научно-изследователската работа. Създават се нови и оригинални уредби и се обзавеждат лабораториите със съвременна апаратура за научни изследвания.
Поставя се началото на развитието на докторантурата като основна форма на обучение и научна квалификация на преподавателите на катедрата. Същевременно в катедрата се обучават и външни докторанти – от университета, от страната и от чужбина. През този период защитават докторска степен още трима преподаватели от катедрата. Хабилитират се още трима преподаватели – доц. д-р Димитър Лозанов (1983 г.), доц. д-р Руси Русев (1985 г.) и доц. д-р Димитър Станчев (1985 г.).
До 1986 г. ръководител на катедрата е доц. д-р Н. Велев, а след него за ръководители на катедрата са избирани доц. д-р Димитър Станчев (1986– 1988 г.), проф. д-р Слави Любенов (1988–2000 г.), доц. д-р Борислав Ангелов (2000–2004 г.) и доц. д-р Росен Иванов (2004 г.). Лабораторната база на катедрата се разширява с нови лабораторни уредби и компютърна техника, използвани за обучение на студентите и за научни изследвания.