​​​​​​​Добре дошли в сайта на Машинно-технологичен факул​тет​​


Становище на Декана на МТФ

Уважаеми членове на Академичния съвет на Русенския университет!

Уважаеми колеги от Машинно-технологичния факултет!

Уважаеми членове на академичната общност на Русенския университет!

          Признавам, че представеният от Декана на Аграрно-индустриалния факултет (АИФ) доклад и предложение за решение на Академичния съвет на заседанието му на 22.10.2019 г. събудиха у мен удивление, недоумение и тъга.

Удивление от това, че подобно „предложение" е допуснато за обсъждане – юристите ще ви кажат, че от правна гледна точка то е недопустимо, защото не е спазен реда, установен от правилниците ни за разглеждане на подобни предложения. Припомням, че предложенията за промени в специалности и свързаните с тях учебни планове, документация и т.н. се инициират от съответните Факултетни съвети или Ректорския съвет по инициатива на външни организации, придружени от сериозна обосновка. Специалност „Машинно инженерство" бе законно разкрита по предложение и документация на ФС на МТФ, приета от АС на Русенския университет и всякакви промени в нея следва да се правят по същия ред. Другото е просто грубо процедурно нарушение.

Изпитвам недоумение и тъга от решението на ФС на АИФ, мотивите му и съдържанието на доклада на Декана.

Когато на четвъртия ден след разпъването на Спасителя, жени отиват на гроба Господен, те го заварват отворен и виждат, че тялото на Исус го няма, което предизвиква силен смут в тях. Тогава пред уплашените жени се явяват два ангела, които им казват „защо търсите Живия между мъртвите?" (Лука 24:5). От тогава този израз е станал синоним за търсене на причина там, където тя не съществува. Както сами виждате, докладът не съдържа никакви мотиви за предложението, освен квалификациите „неподходящо" и „некоректно". Ако имаше малко повече смелост, проф. Попов щеше да посочи, че истинските им мотиви са свързани с притесненията относно приема в професионално направление „Машинно инженерство", в което те имат три специалности (ЗТТ, КХГ и МСТ), а ние една - Машинно инженерство (МИ). По този повод аз само ще посоча няколко цифри, а вие сами преценете сериозността на тези притеснения. По данни от 21.10 (понеделник) в нашата специалност са приети 25 редовни и 11 задочни студента, докато в АИФ са приети съответно в ЗТТ - 24 редовни и 7 задочни студента, в МСТ-19 редовни и в КХГ– 26 редовни студента. Т.е. за професионалното направление 36 студента общо в МТФ и 76 студента общо в АИФ! За предходните години по това време съотношение е било подобно: 2018 г. - 32 студента за МТФ и 99 за АИФ; 2017 г. 45 студента за МТФ и 103 студента за АИФ, 2016 г.- 35 студента за МТФ и 89 за АИФ и т.н. Както показват сухите цифри, колегите от АИФ традиционно приемат от 2.5 до 3 пъти повече студенти от нас в професионално направление „Машинно инженерство" и, следователно, и дума не може да става, че някои им пречи да си реализират приема. Истинските причини са ясни за всички, включително и на мнозина от тях, но може би съществува и още една, която предпочитат да не забелязват. На един отколешен Ректорски съвет проф. Белоев и проф. Попов, отделно един от друг, констатираха, че някои от техните бакалавърски специалности звучат като магистърски. Като чета предложението им за преименуване на специалност КХГ се сещам за едно интересно твърдение, че ако направиш дупка в една мрежа, дупките ще станат по малко?! Перифразирайки го за случая ще кажа, че ако на една бакалавърска специалност, звучаща като магистърска програма и смениш името, тя ще зазвучи още по-магистърски.

Опазил ме Бог да им давам съвети в това отношение, както и да повдигна аналогични претенции, примерно към добавката „индустриален" в името на факултета им, тъй като по определение „индустрията е производство на материални блага с помощта на техника" и, следователно, машиностроенето, автомобилния сектор, производството на ел. енергия, софтуер и т.н. също са индустрии, нали? Във факултет Аграрно-индустриален до колкото знам, се преподава само производство на селскостопанска продукция  – факт, отразен и в първата част от името на факултета.

Но продължавам да се питам - защо ФС на АИФ „търси Живия между мъртвите?", в едно доста неподходящо време и с един доклад, който трудно бих оценил като академичен ?

И отново търся отговора в някои особености на нашата история и народопсихология. Мнозина все още помнят, че преди 1989 година за някои нелицеприятни явления и слабости на домашния социализъм обвиняваха световния империализъм и „капиталистическото" наследство на страната ни преди 1944 г., въпреки че през 1939 г. БВП на човек на България е бил съпоставим с този на Италия, докато съответния БВП на човек на Румъния, Турция и Югославия са били съответно 27%, 2/3 и 1/3 от българския.  Днес някои доморасли „демократи" пък обвиняват „годините на социализма" за тъжната гледка, която представлява днес Родината ни, въпреки, че след 30 години ограбване все още има за крадене. Изобщо на нас все някой друг ни е виновен и примерите за това са в изобилие. И не смеем честно да се запитаме „защо гледаме съчицата в окото на брата си, а не виждаме гредата в своето… (Матей 7:3)". Сигурно, защото така е много по-лесно, но дали е достойно, защото сме по природа късогледи, а е трудно да си далновиден, защото, защото…

Убеден съм, че тази склонност е характерна за малките нации и хора, за тези, които не смеят или не могат да стоят и вървят в живота изправени.

Когато през май 1940 г. великият държавник Уинстън Чърчил става министър председател на воюващата с Хитлеристка Германия Великобритания, той произнася няколко силни речи, в една от които, Техният най-добър час, произнесена на 18.06.1940 г., дава отговор на призивите да се търси отговорност на виновниците за възхода на Хитлер: „…Те искат да подведат под отговорност онези, които са били отговорни за направлението на нашите дела. Това също би било глупав и зловреден процес. Твърде мнозина са в него. Нека всеки мъж прегледа съвестта си и прегледа речите си….

Сигурен съм, че ако започнем кавга между миналото и настоящето, ще открием, че сме изгубили бъдещето…

…Нека следователно се стегнем за нашия дълг и да се държим така, че ако Британската империя и нейната Общност съществуват хиляда години, хората все още да казват, „Това бе техният най-добър час."

Така постъпват великите нации и хора в трудни времена на изпитания. Останалите търсят виновни. Не виждам оптимизъм в близкото ни бъдеще, не мисля, че ни предстоят лесни и безоблачни години. Големите проблеми не чукат на вратата ни, те вече са част от нашето ежедневие. И за да се справим с тези предизвикателства императивно ни е нужна енергията на мнозина и единение. И в този контекст доклади като този просто са неуместни и ме натъжават.

Мисля, че докладът на Декана на АИФ трябва да бъде свален от дневния ред на Академични съвет, за да продължим заедно към нашия „най-добър час"!

21.10.2019 г.                                                           проф. Бранко Сотиров, декан на МТФ

"Предложение" на Декана на АИФ

Doklad Dekan AIF.pdf

Doklad Dekan AIF.jpg

Стипендии за студенти от Международна фондация

"Св. Св. Кирил и Методий"

стипендии.pdf

Преподавател от Машинно-технологичния факултет 

на Русенския университет бе удостоен с наградата

„Данубиус" за млад учен за 2018 год.

    На 8 ноември 2018 год. на официална церемония в Университета „Комениус" в Братислава, гл. ас. д-р Цветелин Георгиев получи наградата за млад учен Danubius Young Scientist Award (DYSA).

    Тази награда е учредена през 2011 год. от Австрийското Федерално Министерство на образованието, науката и научните изследвания (BMBWF) (https://www.bmbwf.gv.at/) в сътрудничество с Института за Дунавския регион и Централна Европа (IDM) (http://www.idm.at/).

    Наградата е връчена на млади учени от 12 страни, които са част от Европейската стратегия за Дунавския Регион (EUSDR). Сред критериите за номиниране и избор на лауреати на наградата са: научно съвършенство и иновативен подход към академичната работа, обвързаност на научната работа с проблемите на Дунавския регион и отвъд националните граници, научен потенциал на кандидата и др.


    Официалната церемония се състоя на годишното Общо събрание на Конференцията на ректорите от Дунавските страни (DRC) (https://www.drc-danube.org/activities/annual-conferences/2018-bratislava/). Фридрих Фаулхамер (Friedrich Faulhammer), Президент на Конференцията на ректорите от Дунавските страни (DRC) и Ректор на Дунавския Университет в Кремс, Австрия, ръководи връчването на наградите DYSA 2018. Представянето на тазгодишните носители на наградата „Данубиус" беше направено от Барбара Вайтгрубер (Barbara Weitgruber), Генерален Директор за Дирекция „Научни изследвания и международни отношения" към Австрийското Федерално Министерство на образованието, науката и научните изследвания.

    За значимостта на събитието говори факта, че наградите бяха връчени от бившия вицеканцлер на Австрия д-р Ерхард Бузек (Erhard Busek), Председател на  Института за Дунавския регион и Централна Европа, и Доктор Хонорис Кауза на Университета „Комениус" в Братислава.

    Поздравления към лауреатите на наградата за 2018 год. отправи и проф. д-р Мирослав Вескович (Miroslav Vesković), координатор на научната подкрепа за макро-регионалните стратегии на Европейската Комисия, приоритетна ос РА-7 на Дунавската стратегия, ръководител на Съвместния център за научни изследвания (Joint Research Centre- JRC) и бивш Ректор на Университета в Нови Сад. Проф. Вескович покани всички носители на наградата „Данубиус" за 2018 год. да посетят Съвместния център за научни изследвания на Европейската Комисия в Испра, Италия (https://ec.europa.eu/jrc/en/about/jrc-site/ispra).

    Номинацията на гл. ас. д-р Георгиев бе направена от проф. д-р Юлиана Попова и официално подкрепена от Ректорското ръководство в лицето на Чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев.


    Д-р Георгиев преподава редица дисциплини в областта на управлението на качеството и метрологията. След защита на дисертацията си на тема „Осигуряване на качеството на чугун със сфероидална форма на графита" през 2013 год., д-р Георгиев има над 60 публикации, повече от 30 от тях в научни списания. Той изнася пленарни доклади на 5 научни конференции в Румъния и Турция и е член на научните комитети на 11 международни конференции. През 2014 год. създава Младежкия клуб по качеството и Информационен център по качеството „Корийков" към Русенския университет. През есента на 2015 год. става първият носител на наградата „Будител" за Машинно-технологичния факултет, създадена от Студентския съвет към Русенския университет. Многократно е изнасял лекции по програма Erasmus във Франция, Белгия, Португалия, Гърция, Румъния, Турция, а по програма CEEPUS в Косово.


Успешна програмна акредитация 

на 3 бакалавърски специалности от професионално направление 5.13 Общо инженерство 

и  „бакалавър” по Строително инженерство - редовна форма на обучение от професионално направление 

5.7 Архитектура, строителство и геодезия

и 6 докторски програми от професионално направление 

5.1 Машинно инженерство във факултета