Новини

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОДПИСА МЕМОРАНДУМИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С ВОДЕЩИ ТАЙЛАНДСКИ НАУЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Днес, 01.06.2026 г., в заседателната зала на Ректората на Русенския университет се проведе работна среща между ръководството на университета и делегации от Университет Чулалонгкорн (Chulalongkorn University) и Университет Мае Фах Луанг (Mae Fah Luang University), съответно от Банкок и Чианг Рай, Тайланд.
В срещата участваха ректорът на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев - почетен ректор и председател на Общото събрание на университета, зам.-ректорът доц. д-р Галина Иванова, проф. д-р Георги Христов - директор на Центъра за информационно и компютърно обслужване на университета, както и проф. д-р Пламен Захариев и доц. д-р Нина Бенчева, съответно ръководител и зам.-ръководител на катедра „Телекомуникации".
Делегациите на гостите бяха в състав: доц. д-р Пунарумол Темди (Assoc. Prof. Dr. Punnarumol Temdee), доц. д-р Рунгсан Чайсричароен (Dr. Roungsan Chaisricharoen) и д-р Чаяпол Камиод (Dr. Chayapol Kamyod) от Университет Мае Фах Луанг, проф. д-р Давид Банджердпонгчай (Prof. Dr. David Banjerdpongchai), проф. д-р Лунчакорн Вутиситикулкий (Prof. Dr. Lunchakorn Wuttisittikulkij) и ст. преподавател Сириканя Сингкуна (Sirikanya Singcuna) от Университет Чулалонгкорн, както и техните студенти Понсуп Кумпрасерт (Poonsup Kumprasert), Аню Мураками (Anyu Murakami), Сирапоп Саенгтонгкам (Sirapop Saengthongkam) и Мин Бо Бо (Minn Bo Bo).
По време на работната среща бяха обсъдени различни съвместни дейности между Русенския университет и двата университета от Тайланд, включително обмен на студенти и преподаватели по програма „Еразъм+", подготовка на съвместни научни и образователни проекти, както и по-задълбочено осъществяване на съвместни научни изследвания. До момента изследователи от Русенския университет имат повече от 15 съвместни публикации с партньорите си от Тайланд, от които 8 в реномирани международни научни списания с Импакт фактор и ранг Q1 и Q2. Кулминацията на срещата бяха двете церемонии по подписване на Меморандуми за сътрудничество.
Първото споразумение бе официализирано между Русенски университет „Ангел Кънчев" и ECTI - тайландската инженерна асоциация по електротехника и електроника, компютри, телекомуникации и информационни технологии. Споразумението от страна на Русенския университет бе подписано от проф. д-р Десислава Атанасова и акад. Христо Белоев, а от страна на тайландската асоциация документа бе финализиран от доц. Пунарумол Темдее – председател на Севернотайландската секция на ECTI. Асоциацията е най-голямата научна организация на инженерите в източноазиатската държава, като в нея членуват повече от 28 университета, научни центрове и институти.
Втория меморандум за сътрудничество бе подписан между Русенски университет „Ангел Кънчев" и Университет Чулалонгкорн, който бе в ролята си на учредител и представител на научноизследователската мрежа от източноазиатски университети MANGOS – „Metaverse of Academic Nexus for Global Opportunities". Основоположници на мрежата са Университет Чуо (Chuo University) в Япония, Публичният университет на Филипините (Philippines Open University), Университет „Кристен Дута Вакана" (Duta Wacana Christian University) от Индонезия и тайландските университети Сринакаринвирот (Srinakharinwirot University) и Праборомаражчанок (Praboromarajchanok University). Основната дейност на мрежата, в която към момента членуват повече от 100 образователни и научни организации от цял свят, е дигиталната трансформация на образованието и науката чрез създаване на т.нар. метапространства и метавселени – дигитални двойници на реални обекти и среди., които могат да се използват от преподаватели, докторанти и студенти. След подписването на меморандума, гостите от Тайланд представиха и разработения в рамките на няколко дни дигитален двойник на сградата на Ректората пред ръководството на университета.
НОВИТЕ МИС И МИСТЪР РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ 2026 ЩЕ СТАНАТ ЯСНИ НА 1 ЮНИ
Студентският съвет при Русенския университет кани на поредното издание на Мис и Мистър Русенски университет 2026. Официална церемония по обявяване на победителите на конкурса "Мис и Мистър Русенски университет 2026" ще се състои на 1 юни 2026 година от 19:00 в Канев център.
От 2007 година този конкурс е станал не просто традиция, а и значимо събитие както за академичната общност, така и за гражданите на град Русе. С годините събитието набира широка популярност, привличайки вниманието на множество зрители.
Победителите в конкурса се избират от професионално жури със съпредседатели – Ректорът на Русенския университет и Председателят на Студентския съвет.
Станете част от най-посещаваното събитие в развлекателния календар на Русенски университет!
ОЧАКВАМЕ ВИ!
В УНИВЕРСИТЕТСКАТА БИБЛИОТЕКА НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕН РОМАНЪТ „КРАДЕЦЪТ“ НА ЛИЛИЯ ГОРАНОВА
На 05 юни 2026 г. от 16.00 часа в Университетската библиотека на Русенския университет (Корпус 2 читалня - 2Г.208) ще се състои представяне на романа „Крадецът" на Лилия Горанова.
Лилия Горанова е възпитаник на Английската гимназия в Русе, а по-късно завършва и специалност „Автоматизация на производството" в Русенския университет. Любовта я отвежда в столицата, но тя остава истински русчуклия с Русе в сърцето.
Въпреки инженерното образование и дългогодишния стаж като ръководител на голяма шведска компания, занимаваща се с индустриални продукти, Лилия запазва своята страст към изкуствата, намерила физическо изражение в наскоро отпечатания неин роман.
През целия си живот тя има отношение към дарителството и е посветила първата си книга на Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания - „Розовата къща" Русе, на която ще бъдат дарени всички постъпления от книгата.
„Крадецът" е завладяваща история за човешкия морал, за лоялност и предателство, обич и омраза, добро и зло, както и за тънката граница между недоволството и престъплението.
Заповядайте!
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ СЪБРА 33 МЛАДИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ В ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ НА КОЛОКВИУМ СТАР
На 27 май 2026 г., изцяло в дигитална среда, се проведе дебютното издание на иновативния научен форум за докторанти, постдокторанти и млади учени – Колоквиум „Социални трансформации и адаптивни решения" (СТАР). Съвместната инициатива между Центъра за докторанти на Русенския университет и Learning Development Centre на Glasgow Caledonian University изгради нова платформа за академичен обмен и интердисциплинарен диалог. Основен организатор и двигател на този престижен форум от страна на Русенския университет е факултет „Бизнес и мениджмънт".
Реализацията на иновативния подход за мрежово сътрудничество и генериране на идеи между млади учени, докторанти и постдокторанти е резултат от проведените специализации и обмен на добри практики на изследователите инициатори на колоквиума като осъществяването му стана възможно благодарение на стратегическото партньорство и подкрепа на проект „Русенски изследователски университет" и проект STAR-MSCA („Sustainability Transformation: Research and Innovation Network for Quality Information, Better Sustainability Reporting Practices and Business Resilience"). Организатори на първия по рода си дигитален научен форум са катедрите „Мениджмънт и социални дейности" и „Компютърни системи и технологии" на Русенския университет.
Зад успеха на събитието, професионалното модериране на научния дебат и обезпечаването на цялостната логистична и комуникационна инфраструктура стоят доц. д-р Ирина Костадинова и д-р Ана Тодорова от факултет „Бизнес и мениджмънт" на Русенския университет, а от страна на Learning Development Centre на Glasgow Caledonian University – д-р Лина Петракиева, която е и възпитаник на Русенския университет.
Още с първото си издание колоквиумът предизвика огромен интерес сред изследователската общност. В рамките на събитието бяха представени 33 научни доклада от 33 активни участници (докторанти, постдокторанти и млади учени, които са представители на 13 висши училища и научноизследователски институции.
Научната програма се отличи с безкомпромисно качество на представените разработки и задълбочени академични дискусии, като участниците изключително успешно вписаха специфичните си тематични търсения в основната рамка на колоквиума – социалните трансформации и адаптивните решения. Събитие протече в четири ключови тематични панела:
•              Панел 1: Обществено здраве, превенция и медицински данни – с основен фокус върху физическото здраве, мониторинга и управлението на данни.
•              Панел 2: Социални трансформации, сигурност и устойчивост – разглеждащ актуални въпроси, свързани с обществените нагласи, миграцията, предприемачеството и правото.
•              Панел 3: Дигитална ера, технологии и иновации – обхващащ съвременните предизвикателства пред изкуствения интелект (ИИ), киберсигурността, UX дизайна и дигиталния маркетинг.
•              Панел 4: Образование, идентичност и иновации в обучението – насочен към иновативната педагогика, психичното здраве на младите хора и новите методи на преподаване.
Тематичните панели обхванаха широк спектър от актуални проблеми – от съвременни методологии в управлението на човешките ресурси и ролевата диагностика до предизвикателствата пред дигиталната трансформация в образованието, ИИ грамотността и компетенциите на бъдещето. Това научно разнообразие и мащабното участие на изследователи категорично утвърждават необходимостта от създаването и развиването на подобни формати в академичното пространство. Споделената обратна връзка показва, че младите учени участват в колоквиума, тъй като форматът им предоставя защитена среда, в която да представят своите дисертационни трудове – независимо дали са в начален или напреднал етап на разработването им. От съществено значение за изследователите е и възможността да получат обратна връзка и градивни насоки от колеги и утвърдени изследователи, както и публично да заявят и защитят авторското си право над идеите си по разглежданите научни теми. Наред с това колоквиумът предостави на участниците и възможност да преодолеят страха си от публични изяви с подкрепата на изключително добронамерена и диалогична публика, както и да тестват своите технически умения за презентиране в онлайн среда. Иновативният регламент на събитието се превърна в търсено предизвикателство. Участниците разполагаха с точно 5 минути за изложение и 5 минути за въпроси и отговори. Да успееш да синтезираш мащабен труд в рамките на едва 300 секунди е сериозно изпитание, изискващо съвършен фокус, прецизност на изказа и блестящи презентационни умения. Модераторите с радост отчитат, че форматът на колоквиума стимулира нестандартни подходи на част от участниците, които разчупват традиционната лекционна рамка и провокират аудиторията с интерактивни въпроси, впечатляваща научна зрялост и готовност за дебат. Като пряк резултат от ползотворната работа, изследванията на участниците ще бъдат събрани и публикувани в официалния сборник с абстракти на събитието. Изданието ще послужи като ценен ресурс и огледало на съвременните научни търсения на новото поколение изследователи.
Организационният комитет изказва искрена благодарност на всички млади учени за техния професионализъм, за спазването на високите академични стандарти и за смелостта да се изправят пред предизвикателствата на динамичния регламент. Успехът на първото издание на Колоквиум СТАР 2026 е категорична заявка, че форумът ще продължи своето развитие като устойчива традиция и престижна арена за научни дебати през следващите години.
В случай че сте млад изследовател и все още изпитвате колебания дали този иновативен формат е подходящ за Вас, Ви каним да посетите официалния уебсайт на събитието – https://star-colloquium.eu/. Запознайте се с атмосферата от първото издание, убедете се в предимствата на нашата подкрепяща академична среда и станете част от следващото издание на СТАР колоквиум.
В УНИВЕРСИТЕТСКАТА БИБЛИОТЕКА НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ БЕ ПРЕДСТАВЕНА МОНОГРАФИЯТА „КУЛТУРИ НА УСПЕХА“ НА Д-Р ХРИСТИНА СОКОЛОВА
На 21 май 2026 г. в Университетската библиотека на Русенския университет се състоя представяне на монографията „Култури на успеха" с автор д-р Христина Соколова, преподавател в катедра „Педагогика" в Русенския университет. Събитието събра преподаватели, студенти и граждани, които имаха възможност да се запознаят с едно актуално интердисциплинарно изследване, посветено на представите за успех в България и Унгария.
Монографията разглежда темата за успеха като културен и социален феномен, свързан с ценностите, обществените нагласи и моделите на комуникация в съвременните общества. Чрез сравнителен и интеркултурен подход авторката анализира сходствата и различията в разбирането за успех в двете страни, поставяйки акцент върху влиянието на културната среда върху личните цели и житейските ориентири.
В началото на събитието д-р Виктория Иванова, директор на университетската библиотека, представи професионалната биография на д-р Христина Соколова Hristina Sokolova . Родена в Русе, тя е възпитаничка на Английска гимназия „Гео Милев" и завършва специалност „Унгарска филология" и магистратура „Култура на Унгария и превод" в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Специализира в Будапеща като стипендиант на културния институт „Балинт Балаши" и Университета „Йотвьош Лоранд". Впоследствие става преподавател в Русенския университет, където защитава дисертация в областта на междукултурната комуникация, а към момента е преподавател в катедра „Педагогика".
В рамките на дискусията авторката сподели своите виждания по въпроси, свързани със съвременното разбиране за успех, влиянието на дигиталната среда върху ценностите на хората и значението на темата за обществата в преход и търсене на нови модели на развитие. Акцент бе поставен върху ролята на междукултурната комуникация в образованието, бизнеса и обществените процеси.
В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА: „БЪЛГАРИЯ – ДВИГАТЕЛ НА КОХЕЗИЯ, УСТОЙЧИВОСТ И РАЗВИТИЕ ПО ДУНАВ“
Днес, 26.05.2026 г., в Русенския университет се проведе публична дискусия на тема: „България – двигател на кохезия, устойчивост и развитие по Дунав". Събитието се организира по инициатива на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент в лицето на г-н Кристиан Вигенин - член на Европейския парламент, ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП и г-жа Цветелина Пенкова - член на Европейския парламент. Те отправиха приветствия към участниците, като подчертаха, че в контекста на българското председателство на Дунавската стратегия на Европейския съюз и на нарастващите предизвикателства пред сигурността, свързаността и устойчивото развитие, Дунавският регион представлява ключова ос за икономическо сътрудничество, териториална кохезия и стратегическо партньорство. В този процес България следва да участва активно.
Сред официалните гости на събитието бяха академик Христо Белоев - почетен ректор на Русенския университет и председател на Общински съвет Русе и кметът на Община Русе г-н Пенчо Милков, които също отправиха приветствия.
„Русенският университет и град Русе имат естествена и водеща роля в развитието на сътрудничеството по поречието на река Дунав. Още в периода 2010–2012 г. бяха поставени основите на устойчиви партньорства с държавите от Дунавския регион. Днес няма държава по поречието на Дунав, с която университетът да не поддържа активни контакти и съвместни инициативи.
Университетът разполага със значителен научен и експертен потенциал и е готов да го развива чрез още по-широки международни форуми и партньорства", заяви академик Белоев. Той допълни, че в тази посока се работи и по проекта „Blue Crystal" за устойчиво управление на крайбрежната морска и речна среда и ресурси.
Събитието имаше за цел да постави акцент върху приноса на България за изпълнението на приоритетите на Дунавската стратегия, особено в рамките на нейното председателство, като обедини политическите визии на европейските и националните институции с експертния потенциал на ключови заинтересовани страни.
В рамките на първия панел „Дунав като стратегически коридор: транспорт, икономика и регионално развитие" бяха обсъдени състоянието на транспортната и речната свързаност, ключовите инфраструктурни дефицити, ролята на реката като част от европейските транспортни коридори, инвестиционният и логистичният потенциал на региона, развитието на трансграничната икономика, както и връзката между образованието, бизнеса и подготовката на кадри.
Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент последователно поставя акцент върху значението на макрорегионалните стратегии на ЕС и конкретните ползи за развитието на България.
В рамките на дискусията бяха обсъдени възможностите за засилване на регионалното сътрудничество, развитие на транспортната и енергийна свързаност, устойчиво управление на водните ресурси и насърчаване на иновациите и инвестициите в региона.
Особен акцент беше поставен върху визията на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент за социално справедливо, устойчиво и приобщаващо развитие на Дунавския регион. В събитието участваха представители на национални и европейски институции, местни власти от Дунавския регион, представители на бизнеса, академичните среди и неправителствения сектор.
ЕКИП НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ УЧАСТВА В СЕДМИЦА, ПОСВЕТЕНА НА БЪЛГАРИЯ, В УНИВЕРСИТЕТА В ЖИРОНА
В периода от 27 април-8 май 2026 г. в Университета в Жирона, Испания се проведе 9-ата Седмица на гостуващите страни. Тазгодишното издание беше посветено на България и премина при отлична организация, силен интерес и активно участие на представители на академичната общност, културни организации и студенти.
Русенският университет „Ангел Кънчев" беше сред основните участници в програмата. Екипът на университета представи България чрез институционални, културни и творчески събития, които разкриха богатството на българската история, традиции, фолклор и съвременна идентичност.
Официалното откриване се състоя на 27 април с институционална приветствена сесия. В нея участва зам.-ректорът доц. д-р Галина Иванова, която представи Русенския университет и неговата роля в развитието на международното академично сътрудничество. Събитието постави началото на програмата, посветена на България като страна гост.
На 4 май гл. ас. д-р Милена Великова от катедра „Български език, литература, история и изкуство" представи темата „Седемте чудеса на България". Хибридният формат на събитието даде възможност сесията да бъде посетена от близо 230 студенти, преподаватели и гости на университета, както и от участници извън гр. Жирона. Д-р Великова представи както разнообразието и красотата на българския музикален фолклор, така и танцов състав „Хармония" на Русенския университет. По покана на проф. Марина Буж тя изнесе лекции и пред студенти, които се обучават в програмата за учители на Университета в Жирона.
Заключителното събитие на Деветата седмица на гостуващите страни се проведе на 7 май в Университета в Жирона и беше посветено на творческо ателие, изследващо фолклорните области на България чрез песни и танци. В програмата участваха Милена Великова, Светла Минкова, Анастасия Назарова, Невин Хебибова и танцовата група „От извора" от Лорет де Мар.
На събитието присъстваха ректорът на Университета в Жирона проф. д-р Хосеп Калбо Ангрил, заместник-ректорите проф. д-р Робърт Марти Марли и проф. д-р Силвия Еспиноса Мирабет, както и студенти, преподаватели, служители и международни гости. Красотата на българския танц беше представена от танцова група „От извора", създадена от българската общност в провинция Жирона, Испания. Събитието се превърна в живо и емоционално преживяване за участниците, като представи българските традиции по достъпен, въздействащ и вдъхновяващ начин.
В рамките на програмата бяха включени още лекции и дискусии за българската история, литература, присъединяването на България към Европейския съюз, съвременната аудиовизуална култура, медийния образ на страната и геополитическата й роля между Черно море и Балканите. Част от събитията се проведоха онлайн, други присъствено или в хибриден формат, което даде възможност за по-широко участие на студенти, преподаватели и гости.
Седмицата на България в Университета в Жирона премина успешно и остави отлични впечатления у участниците. Участието на Русенския университет допринесе значително за представянето на страната ни като държава с богато културно наследство, активен академичен живот и силен потенциал за международно сътрудничество.
Събитието беше част от международната стратегия на Университета в Жирона #UdGGlobal, която насърчава интернационализацията, академичния обмен и междукултурния диалог. Участието на Русенския университет в това престижно издание потвърди значението на партньорството между двете институции и откри нови възможности за бъдещи съвместни инициативи.
Седмицата на гостуващите страни в Университета в Жирона има утвърдена традиция и всяка година представя културата, историята, академичния потенциал и съвременния облик на различна държава. През годините форумът е бил посветен на страни от различни региони на света, което го превръща в значима платформа за междукултурен диалог и международно академично сътрудничество. Първото издание през 2018 г. е посветено на Мексико. През 2019 г. страна гост е Бразилия, а през 2020 г. фокусът пада върху балтийските държави. След това инициативата продължава с Тунис през 2021 г., Ирландия през 2022 г., Кения през 2023 г., Чили през 2024 г. и Индонезия през 2025 г.
Изданието през 2026 г., посветено на България, се вписва достойно в тази последователност. То надгради постигнатото от предходните години и даде възможност българската култура, история, фолклор, съвременна идентичност и академични партньорства да бъдат представени пред международната общност на Университета в Жирона.
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ УЧАСТВА В ГОДИШНО СЪБИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ACROSS
На 28 май 2026 г. ще се проведе годишното събитие на международната работна група по проблемите на равенството, разнообразието и социалното включване (Task Team 1.4) в рамките на Европейския университет Across - European University for Cross-Border Knowledge Sharing. След миналогодишното събитие с основен фокус върху разнообразието и сближаването на различията, тази година темата на форума е фокусирана върху поколенческите различия в академичен контекст (Across Generations: Age as a Resource for Inclusion).
Представители на партньорските университети от Босна и Херцеговина, Германия, Испания, Италия, Полша, Румъния и Словения ще се включат в дискусия от 3 панела:
-              Академични кариери и поколенчески траектории;
-              Междупоколенчески перспективи: Гласът на младите;
-              Обществени измерения на поколенческите различия.
Представител на Русенския университет и участник в първия панел е проф. дн Мария Николова, която е сред най-младите професори в университета и активен участник в научните инициативи на Across.
Проф. Николова ще представи опита на Русенския университет като пространство за образование и наука, където се отдава приоритет на равните шансове за изява на таланти и академична кариера.
Очакваме Ви на 28 май 2026 г. от 15 часа. Линкът за събитието е в приложения флаер.
„ЛАБОРАТОРИЯ ЗА БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС – БЪЛГАРИЯ" – НАЦИОНАЛНА СРЕЩА С РАБОТИЛНИЦА НА БЪДЕЩЕТО И СВЕТОВНО КАФЕНЕ В РУСЕ – ДЕН ВТОРИ НА ФОРУМА "BOLOGNA PROCESS IN THE DANUBE REGION"
В продължение на състоялия се на 19 май 2026 г. в Русенския университет „Ангел Кънчев" международен форум „Болонският процес в Дунавския регион", на 20 май библиотеката на висшето училище се превърна в лаборатория за политики. На втория ден на събитието, организирано от Министерството на образованието и науката (МОН) в рамките на проекта „Лаборатория за Болонския процес – България" (BPLab), се състоя национална среща, на която ръководителят на проекта Анна Върбанова-Иванова (дирекция „Висше образование", МОН) представи параметрите, стратегическите цели и начините за участие в BPLab, съфинансиран от Европейския съюз по програма „Еразъм+". „Лаборатория за Болонския процес – България" е съвместен тригодишен проект на МОН и Хайделбергския университет, изпълняван от дирекция „Висше образование" на националния орган, отговорен за политиките във висшето образование, и от Центъра за социални инвестиции на един от най-старите и престижни европейски университети. Той е структуриран като мащабна интервенция, която комбинира политическо проектиране, експертен анализ и широко участие на заинтересованите страни.
За разлика от традиционните „работни групи", лабораторният подход насърчава системното мислене, което включва виждане на голямата картина, свързване на количествените данни и анализи с наративите за опита на представители на академичната общност и заинтересовани страни, осъзнаване на историческия контекст и спецификата на всяка ситуация на национално ниво, както и тестване на малки интервенции (прототипи) и проследяване на техните ефекти в реална среда. В този смисъл лабораторията BPLab дава заявка да функционира като защитено пространство за диалог, в което висшите училища в България ще имат възможност да идентифицират „тесните места" в системата и законодателството и сами да участват в изработването на предложения, които имат по-голям шанс за успех, именно защото са създадени от хората, които ще ги прилагат. Това ще бъде възможно чрез уникалния трансфер на ноу-хау за подхода на системните иновации (System Innovation Lab).
В рамките на националната среща, в интерактивен дискусионен формат по методите на Zukunftswerkstatt и World Café, бяха обсъдени: гъвкавостта на Националната квалификационна рамка и нейната пригодност за различни форми на обучение и учебни пътеки; архитектурата на системата за висше образование според Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) спрямо структурата/праговете по Общата рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование EHEA); акредитирането на интер- и мултидисциплинарни (съвместни) програми от гледна точка на утвърдения Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления.
Ролята на ко-модератори поеха д-р Ивана Радонова (МОН) – съпредседател на Координационна група за прилагане на Болонския процес (BICG), проф. Елиза Стефанова – председател на НАОА, Ваня Грашкина-Минчева – изпълнителен директор на НАЦИД, Костадин Тонев – директор на дирекция „Академично признаване и регулирани професии" (НАЦИД) и Яна Йотова-Бакалова – началник на отдел „Стратегическо планиране и политики за развитие" (МОН).
Активно участие в събитието взеха: почетният ректор на Русенския университет и председател на Общинския съвет, акад. Христо Белоев, проф. Десислава Атанасова – ректор и доц. Галина Иванова – заместник-ректор по международната дейност на Русенския университет „Ангел Кънчев", проф. Мирослав Карабалиев – ректор на Тракийския университет – Стара Загора, проф. Васил Георгиев – заместник-ректор по международната дейност на Академията по национална и информационна сигурност, доц. Анна Иванова – заместник-ректор по международната дейност на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий", доц. Петрана Стойкова – заместник-ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски" – Благоевград, доц. Соня Вълкова, д.м. – заместник-ректор по учебната дейност на Медицинския университет – Плевен, проф. Тереза Тренчева – заместник-ректор по научноизследователската и международна дейност на Университета по библиотекознание и информационни технологии, Нора Ангелова – член на Борда на Европейския студентски съвет (ESU), д-р Мирослав Златев (МРРБ) – член на екипа на Българското председателство на ЕС за Дунавския регион, Димитър Андреев – държавен експерт в дирекция „Висше образование" (МОН), както и представители на ръководствата на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров" – Варна, Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски" – Долна Митрополия, Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив, Техническия университет – Варна, Университета за национално и световно стопанство, Русенския университет „Ангел Кънчев" и други.
В резултат от дискусиите и рефлексията на международния форум от предходния ден се утвърди мнението, че България е един от лидерите в Болонския процес и проактивен участник в работните структури на Европейското пространство за висше образование и че тази роля следва да бъде подкрепяна. Обсъдени бяха смели и на пръв поглед радикални предложения за актуализиране на нормативната уредба, насочени към повишаване на конкурентоспособността на висшите училища и тяхното включване в международни мрежи, поставяне на студента в центъра на обучението, хоризонтална и вертикална проходимост на степените и качество на висшето образование.
До края на 2028 г. се предвиждат поредица от срещи в подобен формат в рамките на проекта, а намеренията са лабораторията да продължи да функционира като стратегически инструмент за политики и след края на проекта.
В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ ВЕЧЕР НА СПЕЦИАЛНОСТИТЕ ВЪВ ФАКУЛТЕТ „ЕЛЕКТРОНИКА, ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И АВТОМАТИКА"
На 20.05.2026 г. в зала 2.101 на Русенския университет се проведе тържествената „Вечер на специалностите във Факултет Електротехника, електроника и автоматика". Бяха връчени 84 награди на студентите с отличен успех, участниците в студентската научна сесия и олимпиадите и конкурсите, организирани от факултета. Сред наградените имаше и Еразъм+ студенти от Египет, Румъния, Тунис и Турция.
На тържеството присъстваха проф. д-р Теодор Илиев – зам.-ректор по учебната работа, проф. д-р Даниел Братанов – зам.-ректор по научноизследователската дейност, доц. д-р Галина Иванова – зам.-ректор по международното сътрудничество, проф. д-р Ивайло Стоянов – директор на Учебен сектор, проф. дн Никола Събев – Декан на факултет "Обществено здраве и здравни грижи" и много представители на бизнеса – Intellitis, ФААК България, Avenga, Reward Gateway, Интермедия ООД, Mi9Retail и др.
Проф. Даниел Братанов – зам.-ректор на Русенския университет и доц. Вяра Русева – Декан на ФЕЕА, поздравиха студентите за техните успехи и им пожелаха да бъдат здрави, все така креативни и да продължават с активното си участие в студентската научна сесия и другите събития, организирани от факултета.
Приветствие към студентите отправиха и г-жа Яница Витанова от Avenga, и г-ца Виктория Лападжова от ФААК България.
Тържеството продължи с мотивираща реч от г-н Людмил Радулов, управител на софтуерната компания Intellitis и основател на технологичната общност Software Roastery.
За доброто настроение на присъстващите се погрижиха ученикът по класическа китара от НУИ „Проф. Веселин Стоянов" – Русе, Борис Цветков и студентката от 2-ри курс КСТ и хорист в хор „Дунавски вълни" Емилия Великова.
Награди получиха 33 студенти с отличен успех от всички курсове и специалности във факултета, както и 51 студенти и докторанти, включително Еразъм студенти от 4 държави, участвали в Студентската научна сесия, секции „Електротехника, електроника и автоматика" и „Комуникационна и компютърна техника", и в конкурсите, организирани от факултета в рамките на пролетните празници на науката.
В края на тържеството, с грамоти за активно участие в дейностите на Факултет ЕЕА бяха отличени студенти и докторанти от факултета.
В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ СПОРТНО СЪБИТИЕ, ПОСВЕТЕНО НА НАЦИОНАЛНИЯ ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТ, СЕДМИЦАТА НА ДВИЖЕНИЕТО И СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
„Движи се • Състезавай се • Постигай“ - това беше мотото, под което на 19 май 2026 г. в Университетската ботаническа градина се проведе спортното събитие „Student Sport & Energy Day“, посветено на Националния ден на българския спорт, MOVE Week (Седмицата на движението) и Световния ден на предизвикателството.
В събитието участваха над 30 студенти от Русенския университет, разпределени в 10 отбора по спортно ориентиране за начинаещи.
Събитието бе открито от гл. ас. д-р Искра Ст. Илиева, преподавател в катедра „Физическо възпитание и спорт“ при Русенския университет. Ректорът на университета проф. д-р Десислава Атанасова по същото време участваше във важна академична среща от международно ниво, но не пропусна да поздрави участниците. Нейните специални поздрави и пожелания към студентите им бяха предадени от гл. ас. д-р Илиева.
При откриването бе представена кратка информация за значението на Националния ден на спорта, Световния ден на предизвикателството и Седмицата на движението, като бе подчертана ролята на физическата активност и спорта за здравето, мотивацията и активния начин на живот на младите хора.
След официалното откриване думата бе дадена на ст. преп. Валентин Каменаров, който представи основния акцент в програмата – спортното ориентиране за начинаещи. Той запозна участниците с правилата на провеждане, начина на работа с контролни точки и маршрутите, като предварително бе подготвил трасето и картите за всички участници.
Програмата включваше: състезание по спортно ориентиране за начинаещи; спортни игри и щафети; отборни предизвикателства; активности за координация и екипност.
Главен съдия на състезанието бе ст. преп. д-р Милена Григорова, а съдия – гл.ас. д-р Илиян Илчев.
Класиране в спортното ориентиране:
1-во място — отбор „Ловци на следи“
Моника Стефанова и Айтан Бахриев
2-ро място — отбор „Луди глави“
Любомира Димитрова и Яница Андреева
3-то място — отбор „Слънца“
Ния Недялкова, Ивон Ненкова и Габриела Ангелова
4-то място — отбор „Летящите обувки“
Симге Реджеб, Гергана Иванова и Мерин Зияева
Всички участници получиха грамоти и сертификати, а класираните отбори бяха отличени със спортни награди, осигурени от Професионален клуб „Фитнес! Здраве! Тонус!“.
Академичната общност благодари на всички участници, преподаватели и организатори за ентусиазма, енергията и активността им!
В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ „БОЛОНСКИЯТ ПРОЦЕС В ДУНАВСКИЯ РЕГИОН – РЕКТОРСКИ ДИАЛОГ ЗА ПОЛИТИКИ" И НАЦИОНАЛНА СРЕЩА ЗА СТАРТИРАНЕ НА „ЛАБОРАТОРИЯ ЗА БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС – БЪЛГАРИЯ"
В рамките на Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион Министерството на образованието и науката (МОН) организира международния форум "Bologna Process in the Danube Region – Rectors' Policy Dialogue", посветен на диалога за политики по отношение прилагането на Болонския процес в Дунавския регион. Събитието се откри в Русе днес, 19 май 2026 г., а утре, 20 май 2026 г. се организира Национална среща за стартиране на „Лаборатория за Болонския процес – България" в рамките на едноименния проект BPLab, като нов стратегически инструмент на МОН за политики в сектора на висшето образование.
Домакин и съорганизатор на международния форум и националната среща е Русенският университет „Ангел Кънчев". Събитията се организират със съдействието на: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Секретариата на Европейското пространство за висше образование със седалище в Букурещ, Дунавската ректорска конференция със седалище във Виена, както и на Държавна опера Русе и Европейски център за култура – Русе.
Форумът се отличава със силното международно участие. Свои представители на него имат: Румъния, Босна и Херцеговина, Украйна, Косово, Австрия, Германия, Латвия, Италия и Белгия.
Сред официалните лица е и д-р Георг Милденбергер - ръководител на Центъра за социални инвестиции на Хайделбергския университет - партньор на МОН в проекта BPLab. Русенският университет има подписан през месец май 2025 година Меморандум за сътрудничество с партньори от Хайделбергския университет.
На днешното събитие в зала „Сименс" на Русенския университет присъстваха зам.-министърът на образованието и науката академик Николай Витанов, д-р Ивана Радонова (МОН) – съпредседател на BICG, Яна Йотова-Бакалова - началник на отдел "Стратегическо планиране и политики за развитие" в МОН, Анна Върбанова-Иванова, ръководител на проекта (и екипа на BPLab) от дирекция "Висше образование" на МОН, проф. Елиза Стефанова - председател на НАОА, г-жа Ваня Грашкина-Минчева - изпълнителен директор на НАЦИД, кметът на Община Русе – д-р Пенчо Милков, зам.-кметът – Златомира Стефанова, ректорът на Русенския университет – доц. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев – почетен ректор на Русенския университет, председател на Общото събрание на Русенския университет и председател на Общински съвет Русе, зам.-ректорите: проф. д-р Теодор Илиев, доц. д-р Галина Иванова, проф. д-р Генчо Попов, проф. д-р Даниел Братанов.
Зам.-министърът на образованието и науката академик Николай Витанов поздрави участниците във форума и отправи благодарности към ръководството на университета за домакинството. Академик Витанов акцентира върху важността и полезността на форума, защото събира експерти и представители от различни институции, създавайки мостове между тях.
Кметът на Община Русе д-р Пенчо Милков също приветства участниците и открои ролята на града и региона като естествен мост между различните култури. Той подчерта, че провеждането на такъв форум в Русе утвърждава мястото на България в Европейските политики.
Ректорът на университета доц. д-р Десислава Атанасова приветства участниците във форума с „Добре дошли!". Тя благодари на Министерството на образованието и науката, че университетът и градът са избрани като място за провеждането на събитието, а на участниците пожела ползотворни дискусии.
Във фокуса на внимание бяха основните ангажименти по Болонския процес – квалификационни рамки, осигуряване на качеството, академично признаване и социално измерение. Програмата бе конструирана така, че да осигури плавен преход от широкия европейски контекст на политиките, през конкретните национални действия, към дискусия в институционална перспектива. Във форума взеха участие съпредседателите на четирите Тематични работни групи в структурата на Болонската група за последващи действия (BFUG) и координационната група по прилагането (BICG), както и лидери във висшето образование от Румъния, Германия, Австрия, Босна и Херцеговина, Украйна, Косово и България. Линк към програмата
Като домакин на събитието, Русенският университет „Ангел Кънчев" олицетвори ролята на академичните институции на мостове между традицията и модерността, между националните политики и европейските хоризонти.
Предвидената съпътстващата културна програма „Моцарт на свещи" на Държавна опера Русе подчертава културното измерение на Дунавското сътрудничество. Музиката се използва като метафора за хармонизацията на образователните системи, където всяка страна запазва своята индивидуалност, но има принос към общия европейски ансамбъл, а светлината, като символ на знание, олицетворява прозрачността и съпоставимостта на системите за висше образование в страните от Болонския процес, споделящи общи цели, политики и духовни траектории в Европейското пространство за висше образование.
Събитието е част от проекта на МОН и Хайделбергския университет № 101228818 – BPLab – ERASMUS-EDU-2024-EHEA-NARIC "Bologna Process Lab – Bulgaria: Piloting a System Innovation Lab Approach to the Implementation of the Bologna Process in the Bulgarian Higher Education Sector".
Контекст:
Проектът. МОН стартира иновативен проект „Лаборатория за Болонския процес – България (BPLab)" за ускоряване на реформите във висшето образование по отношение на ангажиментите на Болонския процес. BPLab е пряк отговор на приоритетите, заложени в Комюникето от Тирана от 2024 г., и цели да преодолее бариерите пред автоматичното признаване на квалификациите, да подобри осигуряването на качеството и създаване на „култура за качество" и да насърчи транснационалното сътрудничество. Чрез подхода "system innovation lab" (лаборатория за системни иновации), висшите училища в България ще бъдат активни партньори в създаването на политики. Пълната анотация на проекта и повече информация за подхода са достъпни в секция „Проекти" към раздел „Висше образование" на сайта на МОН.
Дунавската стратегия. През 2026 г. Република България пое отговорната роля на ротационен председател на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион (EUSDR). Това председателство не е просто политически ангажимент, а стратегическа платформа за демонстриране на лидерство в трансформирането на образователните системи и намаляването на регионалните различия чрез знание и иновации. Мотото на българското председателство – „Свързани региони, повече сплотеност: По-силен Дунав за всички" – синтезира стремежа към териториална интеграция, където образованието е основният свързващ елемент между държавите членки и страните кандидатки за членство в ЕС. С това Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион се стреми да подчертава значението на макрорегионалното сътрудничество в науката и иновациите и да допринася за по-устойчив, интегриран и конкурентоспособен Дунавски регион. Развитието на човешкия капитал чрез образование, професионално обучение, научно и академично сътрудничество, както и насърчаването на културния обмен, младежкото участие и контактите между хората са основа за социално сближаване и споделена европейска идентичност. Развитието на европейското висше образование през третото десетилетие на XXI век е белязано от необходимостта от безпрецедентна гъвкавост, устойчивост и социална свързаност.
Болонският процес. Болонският процес (Bologna Process) представлява междуправителствено сътрудничество между европейските държави в областта на висшето образование, започнало с подписването на Болонската декларация през 1999 г. Основната му цел е изграждането на Европейско пространство за висше образование – European Higher Education Area (EHEA), в което националните системи за висше образование да бъдат по-съвместими, прозрачни и взаимно разпознаваеми. В процеса активно участват 47 държави, Европейската комисия, както и представители на висшите училища, студентите и други заинтересовани страни. Чрез Болонския процес се насърчава сътрудничеството между държавите и институциите с цел повишаване качеството на висшето образование, улесняване на академичната мобилност и подобряване на признаването на квалификациите и периодите на обучение, като се създават общи принципи и инструменти, които подпомагат доверието между националните системи и улесняват обучението и професионалната реализация в международен контекст. България участва активно в Болонския процес от самото му начало и е част от Европейското пространство за висше образование. Участието в процеса подпомага международната разпознаваемост на българските дипломи, мобилността на студенти и преподаватели, развитието на системите за осигуряване на качеството и модернизацията на висшето образование в съответствие с европейските тенденции и приоритети.
Повече информация е достъпна на сайта на МОН, раздел „Висше образование".
УЧАСТИЕ НА КАТЕДРА „ИКОНОМИКА И МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ" ПРИ РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ„АНГЕЛ КЪНЧЕВ" В СТУДЕНТСКА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ „ГЛОБАЛНИ И РЕГИОНАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ"
За поредна година катедра „Икономика и международни отношения" при РУ „Ангел Кънчев" участва като съорганизатор в провеждането на ежегодната студентска научно-практическа конференция на тема „Глобални и регионални измерения на международните икономически отношения. Форумът отбеляза своята 30 годишнина и по този повод поздравления към участниците и организаторите от името на ръководителя на катедра „Икономика и международни отношения" отправи гл. ас. д-р Даниела Илиева.
                Събитието се проведе в базата за обучение и отдих „Проф. д-р ик. н. Минко Русенов" на Стопанската академия в с. Орешак в периода от 15-17 май 2026 г. Участници във форума бяха студенти, докторанти и преподаватели от СА „Д. А. Ценов", ИУ-Варна, РУ „А. Кънчев", алумни представители и експерти от практиката, които работиха в две секции, в които бяха разпределени общо 16 доклада. Представените научни разработки обхващаха няколко тематични направления: международни инвестиции, международен бизнес, международен маркетинг, международна интеграция и търговия, международно управление на хора международен туризъм.
                В конференцията от катедра ИМО при РУ бяха представени два доклада. Студентката Яница Димитрова от специалност „Икономика", четвърти курс изнесе доклад на тема „Устойчивост в международния бизнес модел на H&M Group", който беше представен в тематично направление „Международен маркетинг".
                Студентката Виктория Данева от специалност „Икономика", четвърти курс изнесе доклад в тематично направление „Международни инвестиции" на тема: „Предизвикателства пред международната диверсификация: анализ чрез индекса на синхронизирана загуба".
                Научните разработки предизвикаха интерес и голяма част от участниците се включиха в оживените дискусии.
                В останалите тематични направления бяха дискутирани разнообразни теми като: преки и непреки икономически разходи при киберинциденти в малкото предприятие; защо размерът на сивата икономика варира между държавите; модел за оптимизация на избора на международни пазари в дигитална среда; взаимодействие между търговската интеграция и въздушния транспорт в Африка; оръжията на съвременните търговски войни и др.
                Всички участници получиха сертификати за представянето си.
                Най-атрактивните доклади спечелиха и специална грамота за най-добро представяне. Участничката от Русенски университет Яница Димитрова получи приз Best Award за най-добро представяне на своя доклад.
                Преди да бъдат допуснати до участие в конференцията, научните разработки на участниците преминават през процедура за двойно анонимно рецензиране. Гл. ас. д-р Даниела Илиева и доц. д-р Александър Косулиев са членове на редакционната колегия, одобрила за участие разработките, които се публикуват в списание ГРИМИО ISSN 2738-8573 (online), което е включено в Националния референтен списък (НРС) на съвременни български научни издания с научно рецензиране с ID № 4360 и е индексирано в CEEOL. Списанието е достъпно в електронен формат на адрес https://miojournal.uni-svishtov.bg/.
СТУДЕНТИ ОТ РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СПЕЧЕЛИХА ПРЕСТИЖНИ НАГРАДИ В СЪСТЕЗАНИЕТО „КИТАЙСКИ ЕЗИКОВ МОСТ“ 2026
На 10 май 2026 г. в Институт „Конфуций" - Велико Търново се проведе 25-ото издание на състезанието по китайски език и култура „Китайски езиков мост" за ученици и студенти.
Двама студенти от Русенския университет взеха участие в надпреварата и постигнаха забележителни резултати. Нурай Салим и Мелиса Емин достойно представиха университета. Двамата изучават китайски език и култура в Класна стая „Конфуций" при Русенския университет повече от три години и са сред най-активните и талантливи курсисти.
Състезанието „Китайски езиков мост" включва три етапа: демонстрация на говорни умения, тест за проверка на знанията по китайски език и култура и представяне на талант. Нурай Салим завоюва трето място в надпреварата за най-добро владеене на китайски език, а Мелиса Емин беше отличена с награда за най-добър талант в областта на традиционното китайско изкуство за своята впечатляваща рисунка на лотос.
Съществен принос за успехите на студентите има китайският преподавател в Русенския университет Ма Уен, която влага много усилия и енергия в подготовката на своите курсисти и е истински посланик на китайската култура в България.
Специални поздравления за отличното представяне на русенските студенти отправиха директорите на Институт „Конфуций" - София г-жа Аксиния Колева и проф. Чен.
Класна стая „Конфуций" при Русенския университет е създадена през 2016 г. под егидата на Институт „Конфуций" - София, а през ноември 2026 г. ще отбележи своята 10-годишнина с поредица от тържествени и запомнящи се събития.
Инициативите на русенската класна стая се дават за пример в България като иновативен център за разпространение на китайския език и култура, който допринася за укрепването и развитието на приятелските отношения между Китайската народна република и Република България.
В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ „БОЛОНСКИЯТ ПРОЦЕС В ДУНАВСКИЯ РЕГИОН – РЕКТОРСКИ ДИАЛОГ ЗА ПОЛИТИКИ“ И НАЦИОНАЛНА СРЕЩА ЗА СТАРТИРАНЕ НА „ЛАБОРАТОРИЯ ЗА БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС – БЪЛГАРИЯ“
В рамките на Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион Министерството на образованието и науката (МОН) организира международния форум "Bologna Process in the Danube Region – Rectors' Policy Dialogue", посветен на диалога за политики по отношение прилагането на Болонския процес в Дунавския регион. Събитието ще се състои в Русе на 19 май 2026 г., а на 20 май 2026 г. в дунавския град ще се проведе Национална среща за стартиране на „Лаборатория за Болонския процес – България" в рамките на едноименния проект BPLab, като нов стратегически инструмент на МОН за политики в сектора на висшето образование.
Домакин и съорганизатор на международния форум и националната среща е Русенският университет „Ангел Кънчев". Събитието се организира със съдействието на: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Секретариата на Европейското пространство за висше образование със седалище в Букурещ, Дунавската ректорска конференция със седалище във Виена, както и на Държавна опера Русе и Европейски център за култура – Русе.
Във фокуса на внимание ще са основните ангажименти по Болонския процес – квалификационни рамки, осигуряване на качеството, академично признаване и социално измерение. Програмата е конструирана така, че да осигури плавен преход от широкия европейски контекст на политиките, през конкретните национални действия, към дискусия в институционална перспектива. Във форума ще вземат участие съпредседателите на четирите Тематични работни групи в структурата на Болонската група за последващи действия (BFUG) и координационната група по прилагането (BICG), както и лидери във висшето образование от Румъния, Германия, Австрия, Босна и Херцеговина, Украйна, Косово и България. Линк към програмата
Като домакин на събитието, Русенският университет „Ангел Кънчев" олицетворява ролята на академичните институции на мостове между традицията и модерността, между националните политики и европейските хоризонти.
Съпътстващата културна програма „Моцарт на свещи" на Държавна опера Русе подчертава културното измерение на Дунавското сътрудничество. Музиката се използва като метафора за хармонизацията на образователните системи, където всяка страна запазва своята индивидуалност, но има принос към общия европейски ансамбъл, а светлината, като символ на знание, олицетворява прозрачността и съпоставимостта на системите за висше образование в страните от Болонския процес, споделящи общи цели, политики и духовни траектории в Европейското пространство за висше образование.
Събитието е част от проекта на МОН и Хайделбергския университет № 101228818 – BPLab – ERASMUS-EDU-2024-EHEA-NARIC "Bologna Process Lab – Bulgaria: Piloting a System Innovation Lab Approach to the Implementation of the Bologna Process in the Bulgarian Higher Education Sector".
Контекст:
Проектът. МОН стартира иновативен проект „Лаборатория за Болонския процес – България (BPLab)" за ускоряване на реформите във висшето образование по отношение на ангажиментите на Болонския процес. BPLab е пряк отговор на приоритетите, заложени в Комюникето от Тирана от 2024 г., и цели да преодолее бариерите пред автоматичното признаване на квалификациите, да подобри осигуряването на качеството и създаване на „култура за качество" и да насърчи транснационалното сътрудничество. Чрез подхода "system innovation lab" (лаборатория за системни иновации), висшите училища в България ще бъдат активни партньори в създаването на политики. Пълната анотация на проекта и повече информация за подхода са достъпни в секция „Проекти" към раздел „Висше образование" на сайта на МОН.
Дунавската стратегия. През 2026 г. Република България пое отговорната роля на ротационен председател на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион (EUSDR). Това председателство не е просто политически ангажимент, а стратегическа платформа за демонстриране на лидерство в трансформирането на образователните системи и намаляването на регионалните различия чрез знание и иновации. Мотото на българското председателство – „Свързани региони, повече сплотеност: По-силен Дунав за всички" – синтезира стремежа към териториална интеграция, където образованието е основният свързващ елемент между държавите членки и страните кандидатки за членство в ЕС. С това Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион се стреми да подчертава значението на макрорегионалното сътрудничество в науката и иновациите и да допринася за по-устойчив, интегриран и конкурентоспособен Дунавски регион. Развитието на човешкия капитал чрез образование, професионално обучение, научно и академично сътрудничество, както и насърчаването на културния обмен, младежкото участие и контактите между хората са основа за социално сближаване и споделена европейска идентичност. Развитието на европейското висше образование през третото десетилетие на XXI век е белязано от необходимостта от безпрецедентна гъвкавост, устойчивост и социална свързаност.
Болонският процес. Болонският процес (Bologna Process) представлява междуправителствено сътрудничество между европейските държави в областта на висшето образование, започнало с подписването на Болонската декларация през 1999 г. Основната му цел е изграждането на Европейско пространство за висше образование – European Higher Education Area (EHEA), в което националните системи за висше образование да бъдат по-съвместими, прозрачни и взаимно разпознаваеми. В процеса активно участват 47 държави, Европейската комисия, както и представители на висшите училища, студентите и други заинтересовани страни. Чрез Болонския процес се насърчава сътрудничеството между държавите и институциите с цел повишаване качеството на висшето образование, улесняване на академичната мобилност и подобряване на признаването на квалификациите и периодите на обучение, като се създават общи принципи и инструменти, които подпомагат доверието между националните системи и улесняват обучението и професионалната реализация в международен контекст. България участва активно в Болонския процес от самото му начало и е част от Европейското пространство за висше образование. Участието в процеса подпомага международната разпознаваемост на българските дипломи, мобилността на студенти и преподаватели, развитието на системите за осигуряване на качеството и модернизацията на висшето образование в съответствие с европейските тенденции и приоритети.
Повече информация е достъпна на сайта на МОН, раздел „Висше образование".
ДЕСЕТОТО ИНОВАТИВНО МЛАДЕЖКО ЕКСПО СЕ ПРОВЕДЕ В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
Днес, 14 май 2026 г., пред сградата на Канев център беше открито Десетото иновативно младежко Експо, което бе заключително събитие на 28-ите Пролетни празници на науката в Русенския университет. Инициативата бе организирана от Академичното ръководство и Студентския съвет на Русенския университет, под егидата на министъра на образованието и науката и с участието на Националното представителство на студентските съвети в България.
На откриването на събитието присъстваха ректорът на Русенския университет доц. д-р Десислава Атанасова, акад. Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общински съвет Русе, кметът на Община Русе г-н Пенчо Милков, началникът на Регионалното управление на образованието д-р Росица Георгиева, отец Симеон от Русенска света митрополия, зам.-ректорите проф. д-р Теодор Илиев и доц. д-р Галина Иванова.
Зам.-ректорът по научноизследователската дейност проф. д-р Даниел Братанов откри ЕКСПО'26. Приветствени слова към участниците и гостите отправиха доц. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев, г-н Пенчо Милков и д-р Росица Георгиева, а отец Симеон благослови форума.
С всяка изминала година учениците и студентите представят все по-интересни и иновативни проекти, които се доближават до реални възможности за развитие и внедряване. Благодарим на бизнеса за подкрепата, защото именно чрез подобни партньорства се изгражда бъдещето на България", заяви ректорът доц. д-р Десислава Атанасова и пожела успех на всички участници.
„За мен е удоволствие да отбележим заедно юбилейното десето издание на ЕКСПО. Този форум дава възможност новите идеи да бъдат показани и насърчава младите хора да развиват своя потенциал. Пожелавам на всички участници бъдещи успехи и увереност в реализирането на техните проекти", каза академик Христо Белоев.
В приветствията си гостите подчертаха, че инициативата събира на едно място ученици, студенти, преподаватели, представители на бизнеса и публичните институции и е ярък пример за усилията, насочени към развитието на иновациите, предприемачеството и научните изследвания.
Тазгодишното издание на ЕКСПО'26 събра участници на 35 изложбени щанда - впечатляващо постижение, което показва устойчивото развитие и нарастващия интерес към форума.
Посетителите имаха възможност да разгледат разнообразни проекти, прототипи, експериментални модели, образци и демонстрации, представящи иновативни идеи и практически решения. Сред най-атрактивните експонати на Десетото иновативно младежко ЕКСПО бяха 3D макети и модели на различни обекти, слънчеви пейки, захранвани чрез фотоволтаични панели, автомобилни разработки, както и още множество интересни проекти и технологични решения, създадени от участниците.
Паралелно беше проведено още едно важно събитие за университета - Студентска научна сесия: „Best paper Crystal Prize'26", в която се представят наградени с Кристален приз научни доклади на студенти, докторанти и млади учени, излъчени от научните журита на проведените Пролетни празници на науката и студентски научни сесии във всички факултети и филиали на Русенския университет.

.
ДЕЛЕГАЦИЯ ОТ ШАНХАЙСКИЯ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПОСЕТИ РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Днес, 13 май 2026 г., на посещение в Русенски университет беше делегация от Шанхайския политехнически университет.
Гостите бяха посрещнати от ректора на Русенския университет доц. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев - почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, доц. д-р Галина Иванова – заместник ректор по международната дейност, деканът на факултет „Електротехника, електроника и автоматика" доц. д-р Вяра Русева и заслужил доцент Стоянка Смрикарова – експерт международна дейност към факултет „Електротехника, електроника и автоматика".
В състава на делегацията бяха включени представители на различни академичните звена и международната администрация на китайския университет: г-жа Xia Yanchun - директор на Дирекцията по академични въпроси, г-н Shenfa - декан на Училището по изкуство и дизайн, г-жа Hu Zhen - заместник-директор на Международния офис, Г-н Shi Linxiang - заместник-декан на Училището по компютърно и информационно инженерство, г-жа Pan Hailan - заместник-декан на Училището по икономика и мениджмънт. Съставът на делегацията показва широкия обхват на планираните разговори и възможностите за развитие на сътрудничеството между двете институции в различни области на висшето образование и научните изследвания.
По време на визитата бяха проведени срещи с представители на академичното ръководство. Основен акцент беше поставен върху възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в областта на обучението, научните изследвания, мобилността на студенти и преподаватели, както и разработването на съвместни проекти. Бяха проведени и разговори във връзка с подновяване на споразумението за двойна диплома между Русенския университет (специалност „Компютърни системи и технологии") и Шанхайския политехнически университет (специалност Computer Science and Technology). Съгласно това споразумение изявени студенти от двата университета ще имат възможността да се обучават три години в собствения си университет, а четвъртата в другия университет, и да получат дипломи за бакалавър компютърен инженер и от двата университета.
Партньорството между двете институции датира от 2014 г. и се основава на подписано споразумение за академично сътрудничество, което предвижда обмен на преподаватели, изследователи, студенти и административен персонал, развитие на съвместни научни и иновационни дейности, обмен на академични материали и публикации, както и участие в международни семинари, конференции и академични форуми. През последните 10 години по програма Еразъм+ между институциите са осъществени 27 мобилности на студенти и докторанти.
Посещението е важна стъпка в развитието на международните връзки между двете институции и потвърждава стремежа на Русенски университет да изгражда устойчиви партньорства. Очаква се срещите да доведат до нови възможности за съвместни образователни програми, научни проекти и обмен на добри практики в полза на студентите, преподавателите и изследователските екипи на двете институции.
В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ ЛЕКЦИЯ НА ТЕМА: “БЪДЕЩЕТО НА КОСМОСА И КОСМИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ“
Днес, 13 май 2026 г., в зала 2.101 на Русенския университет се проведе лекция на тема „Бъдещето на космоса и космическото образование". Тя беше водена от д-р Виктор Данчев, главен технически директор на „ЕндуроСат" – компания, която разработва, изгражда и оперира с космическа инфраструктура в България.
Събитието откри доц. д-р Даниела Йорданова - ръководител на Центъра за кариерно развитие към Русенския университет. Приветствие към участниците отправи зам.-ректорът проф. д-р Теодор Илиев.
Компанията има клиенти по целия свят, над 70 сателита в орбита, екип от над 350 души и офиси в 7 държави. Разполага с космически център с площ 17 000 кв. м, от които 3 500 кв. м са лаборатории и чисти стаи.
Вече 15 години организира лятната образователна програма Space Challenges и подкрепя магистратурата по Space Engineering and Technology в СУ „Св. Климент Охридски", Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров" и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски".
В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ ЕЖЕГОДНИЯТ СЕМИНАР “2026 GLOBAL VILLAGE”
Днес, 12 май 2026 г., в зала 2.101 на Русенския университет за 18-ти пореден път се проведе ежегодният семинар "2026 GLOBAL VILLAGE" на тема "Международната дейност на катедра Машинознание, Машинни елементи, Инженерна графика и Физика" (ММЕИГ и Физика)", на който пред студенти и преподаватели беше представена научната и международната дейности на катедрата и нейното отражение върху качеството на учебния процес и на преподавателската работа в университета. В семинара участваха повече от 50 студенти и докторанти.
Събитието откри ректорът на Русенския университет доц. д-р Десислава Атанасова, която подчерта, че семинарът се е утвърдил като едно от най-стабилните и вдъхновяващи представяния на международната дейност в Русенския университет.
Тя отбеляза, че целта на този семинар не е само да покажем постигнатото, а и да вдъхновим онези, които все още не са се възползвали от възможностите на академичния обмен и изрази надежда все повече студенти да се възползват от тези програми, да разширят кръгозора си и да натрупат ценен опит.
По време на събитието бяха анализирани възможностите за студентите и докторантите в областта на научната и международната дейност, които могат да бъдат осъществени със съдействието на преподаватели от катедра „ММЕИГ и Физика".
Проф. д-р Антоанета Добрева от катедра „Машинознание, Машинни елементи, Инженерна графика и Физика" обобщи международната дейност на катедрата в партньорство с повече от 20 университета от различни европейски държави.
Студенти и докторанти, участвали в академичен обмен и практика по програмата Еразъм, споделиха впечатления от престоя си в Европейски университети и предприятия.
Семинарът завърши с дискусия и неформални срещи-разговори между студенти и преподаватели.
МЕЖДУНАРОДЕН ОБЯД ПОКАЗА НАЦИОНАЛНАТА КУХНЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ЕРАЗЪМ+ СЕДМИЦАТА В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
Днес, 12 май 2026 г., в Канев център на Русенския университет беше организиран международен обяд, на който бяха представени ястия от националната кухня на участниците в десетата международна Еразъм+ седмица. На форума в Русенската Алма Матер гостуват представители на 28 партньорски университета от 23 държави, сред които Азербайджан, Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Бразилия, Германия, Грузия, Испания, Италия, Камбоджа, Канада, Китай, Косово, Малайзия, Мароко, Палестина, Полша, Република Молдова, Румъния, Словения, Турция, Франция и Черна гора.
Ректорът доц. д-р Десислава Атанасова и академик Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет приветстваха гостите.
На събитието в неформална обстановка участниците показаха ястия, характерни за техните държави. Гостите на събитието имаха възможност да опитат: шоколад с дуриан от Малайзия, чурчхела от Грузия, джузия от Алжир, сушени вишни и традиционно вино от Молдова, фурми и локум от Турция, шекербура, курабийки учколак и баклава от Азербайджан, орехов кейк от Словения, карамелизирани ядки от Бразилия, баклава от Палестина и още много различни традиционни национални сладкиши и специалитети.
Домакините от своя страна представиха баница, пита, сарми, сирене, кашкавал и други български ястия.
В интеркултурния обяд участваха и културни клубове на Русенския университет. За доброто настроение на гостите се погрижиха танцов състав „Хармония", клуб по спортни танци „Настроение", и мажоретният състав към университета. Програмата беше допълнена с изпълнения на цигулка и гайда.
Тазгодишната международна седмица преминава под наслов: „Обмен на знания и иновации без граници". Акцентът е поставен върху международното сътрудничество, обменът на добри практики и развитието на партньорства в областта на висшето образование, научните изследвания и иновациите.
Русенският университет е сред първите университети в България, които организират Еразъм седмица за своите партньори от 2014 г. насам. Събитието ежегодно привлича представители на висши училища от Европа и света, като укрепва международното сътрудничество, създава нови професионални контакти и допринася за развитието на дълготрайни академични партньорства. Провеждането на десетото издание на Международната Еразъм+ седмица потвърждава активната роля на Русенския университет в изграждането на отворена, модерна и международно свързана академична среда.
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОДПИСА МЕМОРАНДУМИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С УНИВЕРСИТЕТА АРЕЛ В ИСТАНБУЛ
Днес, 11 май 2026 г., в рамките на Еразъм седмицата, бяха подписани два меморандума за сътрудничество между Русенския университет и университета Арел в Истанбул. Подписите си положиха ректорът на Русенския университет доц. д-р Десислава Атанасова и ректорът на Арел Университета в Истанбул - проф. д-р Ersin GÖSE.
На подписването присъстваха академик Христо Белоев - почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, доц. д-р Галина Иванова – заместник ректор по международната дейност и заслужил доцент Стоянка Смрикарова – експерт международна дейност към факултет „Електротехника, електроника и автоматика". От страна на Университет Арел в Истанбул присъстваха проф. д-р Ali Güngör – заместник ректор, както и съветникът на ректора – доц. д-р Serdar Menekay.
Подписаният меморандум за сътрудничество между Русенския университет и Университет Арел в Истанбул надгражда партньорството между двата университета, като предвижда разширяване на сътрудничеството между двете институции.
Вторият меморандум бе подписан в рамките на проект „Русенски изследователски университет", финансиран от ЕС чрез Националния план за възстановяване и устойчивост (BG-RRP-2.013-0001). Ръководител на проекта е академик Христо Белоев. Меморандумът предвижда научно сътрудничество, включително обмен на докторанти и преподаватели, съвместни публикации, участия в международни проекти и организиране на съвместни събития.
Истанбулският университет Арел е създаден на 14.09.1999 г., благодарение на Фондацията за образование и култура Kemal GÖZÜKARA. Мисията на университета включва предоставяне на най-доброто образование за всички студенти без дискриминация, които да отговарят на изискванията на бъдещето, да бъдат творчески личности.
Университетът обучава над 16 000 студенти в 8 факултета, разполага с повече от 300 лекционни и зали за упражнения, оборудвани с най-съвременна техника. Университетът разполага и с много центрове, част от които са: Технологичен и инженерен център, Център за дистанционното обучение, Международен стратегически изследователски център за приложения и изследвания, Изследователски център за приложения и изследвания на изкуствения интелект, Офис за трансфер на технологии, Комуникационен център, Център за инкубация и предприемачество, Център за планиране на кариерата, приложение и изследване и редица други. Към университета има и 3 професионални гимназии.
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОСРЕЩНА МЕЖДУНАРОДНИ ГОСТИ ОТ 23 ДЪРЖАВИ В ЕЖЕГОДНАТА МЕЖДУНАРОДНА СЕДМИЦА
Днес, 11 май 2026 г., в зала „Сименс" на Русенския университет официално беше открито десетото издание на Международната Еразъм+ седмица. Гостите бяха приветствани с типичен български танц - Джиновска закачка, изпълнен от децата от фолклорен танцов клуб „Елбетица" при СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ".
Събитието продължи с празнична изненада по повод юбилейното десето издание - специална торта в чест на десетата годишнина от организирането на ежегодната Международна Еразъм седмица в Русенския университет. Свещичките на тортата бяха запалени от академик Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет и ректор по времето на провеждането на първата Еразъм седмица в университета. Присъстваха всички, ангажирани с организацията и развитието на инициативата през изминалите години, включително Еразъм координаторите от факултетите на университета.
В периода 11-15 май 2026 г. в Русенския университет гостуват неговите партньори по програма Еразъм+. В рамките на седмицата ще се проведат и срещи на международните групи по два работни пакета от проекта за европейския университет ACROSS - European University for Cross-border Knowledge Sharing.
Международната Еразъм+ седмица беше официално открита от ректора на Русенския университет доц. д-р Десислава Атанасова, която приветства участниците и подчерта важността на международното сътрудничество.
„Русенският университет вярва в силата на партньорството, културния обмен и съвместните усилия за качествено образование и научни постижения. За нас международното сътрудничество е мисия и отговорност – път към нови знания, иновации и по-добро разбирателство между хората. Пожелавам на всички ползотворни срещи, вдъхновяващи дискусии и нови приятелства.", каза в приветствието си доц. Атанасова.
Университетът и международната му дейност бяха представени от зам.-ректора по международно сътрудничество доц. д-р Галина Иванова.
Международната седмица събира представители на 28 партньорски университета от 23 държави, сред които Азербайджан, Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Бразилия, Германия, Грузия, Испания, Италия, Камбоджа, Канада, Китай, Косово, Малайзия, Мароко, Палестина, Полша, Република Молдова, Румъния, Словения, Турция, Франция и Черна гора. Тази година участниците в седмицата са над 60, което е рекорден брой за събитието и демонстрира устойчивия и нарастващ интерес към партньорство с Русенския университет и неговите международни инициативи, каза още доц. д-р Иванова.
Мотото на тазгодишната международна седмица е „Обмен на знания и иновации без граници". Акцентът е поставен върху международното сътрудничество, обменът на добри практики и развитието на партньорства в областта на висшето образование, научните изследвания и иновациите.
Програмата на събитието включва работни сесии, посещение на университетския кампус и междукултурни дейности. Гост-преподавателите ще изнесат презентации и лекции пред студенти и преподаватели от университета. Участниците ще имат възможност да споделят опит, да представят своите университети и да обсъдят възможности за бъдещо сътрудничество.
Тази година специален акцент в програмата ще бъде представянето на Европейския университет ACROSS - European University for Cross-border Knowledge Sharing. Ще се проведат и специални сесии, посветени на работните пакети 4.2. - Сътрудничество между Европейските университетски алианси и 4.4 Звено за подкрепа на проекти, в които Русенският университет е водещ партньор.
Участието на Русенския университет в Европейски университет с повече от 100 000 студенти и над 10 000 преподаватели и административен състав разкрива нови перспективи за развитие пред русенската Алма Матер. Това затвърждава позицията на университета не само като изследователско висше училище в България, но и като влиятелен център за образование, наука и иновации в Европейското образователно и изследователско пространство.
Русенският университет е сред първите университети в България, които организират Еразъм седмица за своите партньори от 2014 г. насам. Събитието ежегодно привлича представители на висши училища от Европа и света, като укрепва международното сътрудничество, създава нови професионални контакти и допринася за развитието на дълготрайни академични партньорства. Провеждането на десетото издание на Международната Еразъм+ седмица потвърждава активната роля на Русенския университет в изграждането на отворена, модерна и международно свързана академична среда.
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОСРЕЩА МЕЖДУНАРОДНИ ГОСТИ ОТ 23 ДЪРЖАВИ В ЕЖЕГОДНАТА МЕЖДУНАРОДНА СЕДМИЦА
От 11 до 15 май 2026 г. Русенският университет ще бъде домакин на десетото издание на Международната Еразъм+ седмица. В рамките на седмицата ще се проведат и срещи на международните групи по два работни пакета от проекта за европейския университет ACROSS - European University for Cross-border Knowledge Sharing.
Международната седмица ще събере представители на 28 партньорски университета от 23 държави, сред които Азербайджан, Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Бразилия, Германия, Грузия, Испания, Италия, Камбоджа, Канада, Китай, Косово, Малайзия, Мароко, Палестина, Полша, Република Молдова, Румъния, Словения, Турция, Франция и Черна гора. Тази година участниците в седмицата са над 60, което е рекорден брой за събитието и демонстрира устойчивия и нарастващ интерес към партньорство с Русенския университет и неговите международни инициативи.
Мотото на тазгодишната международна седмица е „Обмен на знания и иновации без граници". Акцентът е поставен върху международното сътрудничество, обменът на добри практики и развитието на партньорства в областта на висшето образование, научните изследвания и иновациите.
Международната седмица ще бъде официално открита от ръководството на Русенския университет на 11 май 2026 г. от 10:00 часа в зала „Сименс", корпус 2, 2Г.204.
Програмата на събитието включва работни сесии, посещение на университетския кампус и междукултурни дейности. Гост-преподавателите ще изнесат презентации и лекции пред студенти и преподаватели от университета. Участниците ще имат възможност да споделят опит, да представят своите университети и да обсъдят възможности за бъдещо сътрудничество.
Тази година специален акцент в програмата ще бъде представянето на европейския университет ACROSS - European University for Cross-border Knowledge Sharing. Ще се проведат и специални сесии, посветени на работните пакети 4.2. - Сътрудничество между Европейските университетски алианси и 4.4 Звено за подкрепа на проекти, в които Русенският университет е водещ партньор.
Участието на Русенския университет в европейски университет с повече от 100 000 студенти и над 10 000 преподаватели и административен състав разкрива нови перспективи за развитие пред русенската Алма Матер. Това затвърждава позицията на университета не само като изследователско висше училище в България, но и като влиятелен център за образование, наука и иновации в Европейското образователно и изследователско пространство.
Русенският университет е сред първите университети в България, които организират Еразъм седмица за своите партньори от 2014 г. насам. Събитието ежегодно привлича представители на висши училища от Европа и света, като укрепва международното сътрудничество, създава нови професионални контакти и допринася за развитието на дълготрайни академични партньорства. Провеждането на десетото издание на Международната Еразъм+ седмица потвърждава активната роля на Русенския университет в изграждането на отворена, модерна и международно свързана академична среда.
В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ДЕСЕТОТО ИНОВАТИВНО МЛАДЕЖКО ЕКСПО
На 14 май 2026 г. от 11:00 часа пред Канев център ще се проведе ДЕСЕТОТО ИНОВАТИВНО МЛАДЕЖКО ЕКСПО. Форумът е под егидата на Министерството на образованието и науката и се провежда от Академичното ръководство и Студентския съвет на Русенски университет с активната подкрепа на Националното представителство на студентските съвети в България. Участници са студенти, ученици, младежи, преподаватели, представители на бизнеса и публичните институции от страната и чужбина.
ИНОВАТИВНОТО МЛАДЕЖКО ЕКСПО се заражда като идея през 2014 г. в резултат на съвместна инициатива на Европейската комисия, Генерална дирекция Образование и култура и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие с нейната Програма за развитие на икономиката и заетостта, в сътрудничество с Министерството на образованието и науката, която прави проучването „Насърчаване на предприемаческия университет в Европа: проект HEInnovate - национален преглед: България". Констатациите в доклада за Русенския университет гласят, че предприемачеството е значима част от университетската стратегия и висшето училище е движеща сила за развитие на предприемачеството в по-широка регионална, социална и обществена среда. Затова е логично, форум като Иновативно младежко ЕКСПО да се зароди и провежда именно в Русенския университет.
В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИРТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ ИНТЕРАКТИВНА ДИСКУСИЯ ЗА АКУШЕРКИ
Днес, 05.05.2026 г., в зала 1.311 на Русенския университет се проведе интерактивна дискусия за акушерки: „Равнопоставеност в майчиното здравеопазване в България: инвестиции в акушерките за устойчиво обществено здраве". Събитието е част от инициативите, с които факултет „Обществено здраве и здравни грижи" (ФОЗЗГ) отбелязва Европейската седмица на общественото здраве (EUPHW). Тя ще се проведе в периода 4–8 май под мотото „Инвестиране в устойчиво здраве и благосъстояние", като Русенският университет за осма поредна година се включва активно в инициативата. Част от преподавателите са членове на Българската асоциация по обществено здраве (БАОЗ).
Всеки ден от EUPHW 2026 е тематично насочен към различни аспекти на общественото здраве. ФОЗЗГ планира редица събития, свързани с темите на седмицата.
Интерактивната дискусия беше открита и модерирана от проф. Иваничка Сербезова – почетен член на Управителния съвет на БАОЗ, директор на дирекция „Качество на образованието и акредитация" в Русенския университет и дългогодишен преподавател в направление „Здравни грижи", водещ преподавател в специалност „Акушерка".
Приветствие към студентите и преподавателите отправи доц. д-р Деспина Георгиева, ръководител катедра „Здравни грижи".
Гост на събитието беше акушерка Райна Бояджиева – заместник-председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Тя представи дейността на асоциацията в подкрепа на акушерската професия. В дискусията участва и акушерка Даниела Лютакова (IBCLC), председател на Националния професионален консултативен съвет към НСК на БАПЗГ и асистент в катедрата.
По време на събитието бяха разгледани европейските политики за равнопоставеност и тяхното отражение върху майчиното здравеопазване в България. Обсъдени бяха недостатъчните инвестиции в акушерските грижи, както и дългосрочните последици за общественото здраве от прекомерната медицинализация на раждането, високият процент на цезаровите сечения и липсата на акушерски модел на грижа у нас.
Сред основните теми бяха: значението на равнопоставеността в майчиното здравеопазване; нуждата от повече инвестиции в акушерската грижа; последиците за общественото здраве; необходимите стъпки за развитие на приобщаващи политики в сектора.
На 6 май във Facebook ще се проведе онлайн кампания за повишаване на осведомеността по темата: „Психичното здраве на кръстопът: медицинските сестри са ключът". Модератори ще бъдат доц. д-р Деспина Георгиева и ас. Мирослава Илиева.
На 8 май от 12:00 ч. в зала 2 Г104 катедра „Медицински и клинико-диагностични дейности" организира дискусия със студенти от специалност „Лекарски асистент" и преподаватели. Заедно с ас. Радостин Радев и доц. д-р Кристина Захариева ще бъдат обсъдени ключови предизвикателства и ефективни подходи за укрепване на работната сила в здравеопазването.
В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ЛЕКЦИЯ НА ТЕМА: “БЪДЕЩЕТО НА КОСМОСА И КОСМИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ“
На 13 май 2026 г. от 10:30 часа в зала 2.101 на Русенския университет ще се проведе лекция на тема „Бъдещето на космоса и космическото образование". Тя ще бъде водена от д-р Виктор Данчев, главен технически директор на „ЕндуроСат" – компания, която разработва, изгражда и оперира космическа инфраструктура в България.
Компанията има клиенти по целия свят, над 70 сателита в орбита, екип от над 350 души и офиси в 7 държави. Разполага с космически център с площ 17 000 кв. м, от които 3 500 кв. м са лаборатории и чисти стаи.
Вече 15 години организира лятната образователна програма Space Challenges и подкрепя магистратурата по Space Engineering and Technology в СУ „Св. Климент Охридски", Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров" и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски".
Моля студентите, които проявяват интерес към лекцията да попълнят регистрационната форма:
https://newspacemasters.com/viktor-danchev-lecture-ruse/
Г-Н ХУАН ИГНАСИО КАМИО БАВАССО - СЪВЕТНИК, ЗАВЕЖДАЩ ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИЯ ОТДЕЛ НА ПОСОЛСТВОТО НА АРЖЕНТИНА ПОСЕТИ РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
Днес, 4 май 2026 г., г-н Хуан Игнасио Камио Бавассо - съветник, завеждащ Търговско-икономическия отдел на посолството на Аржентина в България, посети Русенския университет „Ангел Кънчев". Това е второ негово посещение в университета.
Гостът беше посрещнат от ректора доц. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев -почетен ректор и председател на Общото събрание, зам.-ректора доц. д-р Галина Иванова и доц. д-р Калоян Стоянов - декан на Аграрно-индустриалния факултет.
По време на срещата бяха обсъдени възможностите за развитие на сътрудничеството между Русенския университет и висши училища в Аржентина. Акцент беше поставен върху академичния обмен, съвместните научни изследвания и партньорствата в иновативни образователни направления.
Г-н Бавассо отдели специално внимание на предстоящите събития в периода 1–5 юни, свързани със селскостопанското машиностроене и технологиите за минимална и безоранна обработка на почвата. Очаква се посещение на аржентинска делегация с представители на асоциация за безоранна обработка, водена от нейния председател, като е планирано на 4 юни делегацията да посети Русенския университет.
Ректорът доц. д-р Десислава Атанасова изрази благодарност за проявения интерес към университета и подчерта значението на международното сътрудничество. Академик Христо Белоев отбеляза, че Русенският университет има утвърдени традиции и експертиза в областта на селскостопанските технологии, включително разработването и прилагането на системи за минимална обработка на почвата.
От своя страна г-н Бавассо подчерта, че около 92% от обработваемите земи в Аржентина се обработват чрез безоранни технологии, което създава добра основа за обмен на опит между двете страни. Той изрази интереса на вносители на аржентинска земеделска техника към партньорство с Русенския университет и готовност за организиране на демонстрации на съвременни машини пред студентите.
Беше отбелязано също, че посолството на Аржентина има готовност да съдейства за осъществяването на бъдещи контакти и партньорства.
РАБОТНА СРЕЩА НА СТУДЕНТИ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „ИКОНОМИКА“ В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ В ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ РУСЕ
На 29 април 2026 година областният управител на Русе г-н Орлин Пенков се срещна със студенти, бъдещи икономисти от Русенския университет и Стопанска академия „Димитър А. Ценов" - Свищов. По време на срещата бяха обсъдени актуални теми, свързани с регионалното развитие, възможностите за професионална реализация на младите хора и ролята на образованието в икономическия растеж.
Г-н Пенков представи пред младежите ключовите приоритети в работата на Областна администрация, свързани с подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и координацията между местната и централната власт. Бяха обсъдени и въпроси относно управлението на публични ресурси, административната ефективност и ролята на доброто управление за устойчивото развитие на региона. Обсъдено бе и развитието на актуалните обществено-политически процеси в страната, като студентите подчертаха желанието си да живеят в държава, в която има върховенство на правото и разделение на властите.
„Вие сте млади хора, които не само се подготвят за своята професионална реализация, но и имат потенциала да бъдат активни участници в развитието на обществото ни. Гражданската активност не е просто право - тя е отговорност. В съвременния свят ролята на информираните, критичните и ангажирани млади хора е по-важна от всякога", категоричен бе Пенков. Той каза на студентите още, че техните знания в областта на икономиката, администрацията и управлението им дават ценен инструментариум, а именно способността да анализират, планират и да вземат решения. „Не забравяйте обаче, че именно гражданската Ви ангажираност ще придаде смисъл на тези знания и ще ги превърне в реален принос към обществото", отбеляза областният управител. „Участвайте в обществените обсъждания, търсете прозрачност, предлагайте идеи и не се страхувайте да поемате отговорност. Институциите имат нужда от Вашата енергия, от Вашия нов поглед и от Вашата критична мисъл", сподели още областният управител.
Специално внимание беше отделено на функциите на областния управител, неговите правомощия и начините за взаимодействие, координация и осигуряване на съответствие на интересите и политиките между отделните институции. Детайлно беше представена и структурата на Областната администрация, както и с какво точно се занимават служителите от всяка дирекция. По време на инициативата бяха представени и реални казуси, свързани с протоколното осигуряване на международни срещи, както и извършването на подробен анализ за привличане на чуждестранни инвестиции в региона. В детайли бе обсъдена и реализацията на редица стратегически проекти, като ремонта на Дунав мост и напредъка по изграждането на магистралата между Русе и Велико Търново.
Студентите проявиха интерес към практическите аспекти на публичната администрация и икономическата политика, като задаваха въпроси, свързани с управлението на проекти и регионалното планиране. Пред тях бяха представени и някои от водещите проекти на администрацията, реализирани съвместно с Румъния.
Инициативата се реализира със съдействието на ПР-а на областната администрация Георги Георгиев, възпитаник на катедра „Икономика и международни отношения" на Русенския университет. Припомняме, че между двете катедри от 2015 година има подписано споразумение за сътрудничество.
В срещата от страна на Стопанската академия участваха преподаватели и студенти от катедрите „Международни икономически отношения", „Стратегическо планиране" и „Счетоводна отчетност".

Новини // <![CDATA[ _spBodyOnLoadFunctionNames.push("setupPageDescriptionCallout"); // ]]>

Новини