Новини за Русенски университет

СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТ ОТ РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ УЧАСТВАХА В ДВЕ МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕТНИ УЧИЛИЩА В КИТАЙ

Юлияна Андонова — Fri, 31 Jul 2026 11:02:03 GMT

Основен текст:

В периода от 18 юни до 11 юли 2026 г. трима студенти и един докторант от специалност „Компютърни системи и технологии" на Русенския университет „Ангел Кънчев" участваха в две международни летни училища, организирани от Шанхайския политехнически университет в Китай. Участниците от Русенския университет бяха Емилия Великова, Симона Драгиева, Нурай Салим и Виктор Великов. Програмите бяха посветени на устойчивото развитие и зелените технологии, както и на китайската кулинария, култура и традиционни занаяти.

Международното лятно училище „Green Development and Thermal Functional Materials" събра 21 студенти от България, Япония, Южна Корея, Испания, Португалия и Русия. Основната част от програмата беше насочена към научноизследователска и практическа работа. Участниците бяха разпределени в четири международни екипа. Всеки екип проведе лабораторни експерименти с модерно научно оборудване и в края на обучението представиха проектите, по които са работили. Участниците посетиха и международната конференция „Zero-Carbon Future: The 3rd Seminar on Cutting-Edge Technologies for Carbon Neutralization", проведена в Шанхай. Форумът представи актуални научни разработки и технологични решения за устойчиво бъдеще. Част от академичната програма беше посещението и в Tongji University. Българските участници присъстваха на финалния етап на международно състезание по предприемачество, срещнаха се със студенти от различни държави и обмениха идеи за развитието на иновативни проекти.

Второто международно лятно училище беше посветено на китайската кулинария и култура. В него участваха 18 представители от Франция, Португалия, България, Русия, Босна и Херцеговина и Южна Корея. Освен заниманията в Шанхай, програмата включваше и петдневен престой в град Исин. Градът е известен със своите вековни традиции в изработването на керамика от характерната местна лилава глина. Участниците се запознаха с основните техники на грънчарството и имаха възможност лично да изработят изделия под ръководството на местни майстори. Кулинарната част на програмата включваше практически работилници за приготвяне на традиционни китайски ястия. Участниците изучаваха особеностите на китайската кухня, използваните продукти и значението на храната като част от културната идентичност на страната. Програмата предложи и занимания по китайска калиграфия и основи на китайския език. Организирани бяха посещения на културни и исторически забележителности. Участниците посетиха също Shanghai Auto Museum и Shanghai Museum East.

Нурай Салим, един от участниците в едно от летните училища, изучава китайски език и култура повече от три години в Класна стая „Конфуций" при Русенския университет, под егидата на Институт „Конфуций" – София. Под ръководството на преподавателката в Русенски университет Ма Уен той успешно положи и международния изпит по китайски език HSK.

Участието в двете летни училища предостави на студентите и докторанта от Русенския университет ценна възможност да разширят своите практически и научни знания, да работят в международна академична среда и да развият умения за междукултурна комуникация и сътрудничество. Програмите съчетаха обучение, научни изследвания, културен обмен и работа в международни екипи. Те са поредна стъпка в развитието на дългогодишното партньорство между Русенския университет „Ангел Кънчев" и Шанхайския политехнически университет и създават нови възможности за бъдещи съвместни инициативи в областта на образованието, науката и иновациите. Партньорството между двете институции датира от 2014 г. и се основава на подписано споразумение за академично сътрудничество. През годините с Шанхайския политехнически университет е осъществен обмен по програма Еразъм+ на близо 30 студенти и докторанти.

Актуално до: 31.8.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ КАНИ ЗА ЗАПИСВАНЕ ЗА ПИЛОТНАТА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ GENAISA

Виктория Иванова — Thu, 16 Jul 2026 11:59:08 GMT

Основен текст:

Русенският университет кани за записване в пилотната програма за обучение GENAISA. Ако сте готови да овладеете генеративната изкуствена интелигенция, да оптимизирате ежедневната си продуктивност и да получите сертифициран „Паспорт за цифрови умения", това е вашият шанс.

💡ИЗБЕРЕТЕ СВОЯТ МОДУЛ:

Технически модул: Предназначен за студенти по информационни технологии и професионалисти, които желаят да се запознаят в дълбочина с дълбокото обучение, моделите за генеративно изкуствен интелект (GenAI), обработката на естествен език (NLP) и управлението на трансформацията чрез GenAI.
Модул „Основи": Създаден за професионалисти с всякакъв професионален опит, които искат да овладеят инструментите за промпт инженеринг и генериране на текст, изображения и видео по безопасен и етичен начин.

🌟Можете да изберете отделни курсове от всеки модул според вашите нужди.

ПРЕДИМСТВАТА НА GenAISA:

- Безплатни курсове

- 100% онлайн и гъвкаво обучение (учете в свой собствен темп)

- 4–5 седмици / 5–6 часа седмично за всеки курс

- Получете verificated Micro-Credentials и сертификат за специализация

- Получете достъп до вашия персонализиран „Паспорт за дигитални умения"

📅 Първият цикъл започна на 7 юли 2026 г. Местата са ограничени!

👉 Тук може да научите повече за пилотното обучение:

https://lnkd.in/dUNaRHDr

👉 Линк за записване на курсовете:

https://lnkd.in/dJ8cdSXN

Актуално до: 16.8.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ УНИВЕРСИТЕТИТЕ КАТО КОМУНИКАЦИОННИ ЕКОСИСТЕМИ

Виктория Иванова — Mon, 22 Jun 2026 06:14:25 GMT

Основен текст:

В периода 12–14 ноември 2026 г. Русенският университет „Ангел Кънчев" организира международната научна конференция УНИВЕРСИТЕТИТЕ КАТО КОМУНИКАЦИОННИ ЕКОСИСТЕМИ, UCEs2026. Конференцията се организира в рамките на ACROSS – European University for Cross-Border Knowledge Sharing (https://www.across-alliance.eu/), европейски университетски алианс, обединяващ образователния, научния и иновационния потенциал на девет университета от европейски трансгранични региони със специален фокус върху културата, културното наследство и многоезичието. Инициативата е подкрепена от Националното издателство за образование и наука АзБуки – Министерство на образованието и науката.

Конференцията надгражда предходни инициативи на Русенския университет, посветени на университетската комуникация, академичните медии и общественото присъствие на висшите училища, сред които кръглата маса „Комуникология на академичните медии" (КАМ 2018) и Националната среща–семинар на академичните медии и връзките с обществеността на висшите училища в България (2020).

Форумът разширява този тематичен фокус в международен и интердисциплинарен контекст, поставяйки акцент върху академичната комуникация, многоезичието, междукултурния диалог, обмена на знания, дигиталната трансформация и ролята на университетите като екосистеми на знанието, науката и непреходните духовни ценности в съвременните европейски общества.

Конференцията предоставя възможност за участие както с научни доклади, така и с презентации, насочени към представяне на професионални практики, комуникационни стратегии, университетски медии и иновативни решения в областта на академичната комуникация. Форматът на участие се посочва при регистрацията.

Всички подадени научни доклади ще преминат през процедура на анонимно рецензиране и след оценка от рецензентите, подбрани доклади ще бъдат предложени за публикуване в Journal of Applied Linguistic and Intercultural Studies (JALIS) в съответствие с редакционната политика и процедурите за рецензиране на списанието.

Презентациите ще бъдат публикувани в дигитално издание на конференцията.

ТЕМАТИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ

№	Тема	Подтеми
1	Медийна комуникация и университетска идентичност	• Академични медии • Университетски брандинг и институционална видимост • Етични измерения на академичната комуникация
2	Институционална комуникация и връзки с обществеността	• ПР и комуникационни стратегии в академичен контекст • Социална отговорност на университетите, изграждане на доверие и взаимодействие с обществото • Обществена ангажираност и институционален диалог
3	Международни измерения на академичната комуникация	• Многоезичие и мултикултурност, междукултурна комуникация • Европейски университетски алианси и академични мрежи • Трансгранично сътрудничество и обмен на знания
4	Академична комуникация в дигитална среда	• Комуникация в дигитална и хибридна среда • Изкуствен интелект и комуникационни практики • Медийна грамотност, информационна култура и бъдещи комуникационни компетентности
5	Добри практики и иновации в академичната комуникация	• Успешни университетски комуникационни модели • Иновативни подходи в академичната комуникация • Добри практики от национални и международни партньорства • Комуникационни решения в образователен и обществен контекст

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДОКЛАДИТЕ И РАБОТЕН ЕЗИК

Общ обем до 6 стр., вкл. резюмето. Оригиналът на доклада се изпраща на контактното лице по е-поща в DOC и PDF формат в указания в поканата срок.

Работният език на конференцията е английски. Научните доклади и презентациите следва да бъдат подготвени на английски език. За българските участници се допуска представяне на български език при наличие на презентация на английски език.

ВАЖНИ ДАТИ

Попълване на Регистрационен формуляр: https://forms.gle/FmiveNLgrZJQTudN8		до 15 август 2026 г.
Уведомление за приемане		до 30 август 2026 г.
Изпращане на пълен текст на научен доклад /финален вариант на презентация на e-mail: vivanova@uni-ruse.bg		до 10 октомври 2026 г.
Провеждане на конференцията – присъствено с възможност за участие онлайн.		12–14 ноември 2026 г.

ПРОГРАМЕН КОМИТЕТ

Проф. д-р Десислава Атанасова	Ректор на Русенски университет
Академик Христо Белоев, дтн	Почетен ректор на Русенски университет
Проф. д-р Даниел Братанов	Заместник-ректор по научноизследователската дейност на Русенски университет
д-р Агата Манино	Координатор на европейски университетски алианс ACROSS

ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ И ЛИЦА ЗА КОНТАКТ

Проф. д-р Юлиана Попова	jppopova@uni-ruse.bg
Проф. дн Анелия Манукова	amanukova@uni-ruse.bg, GSM: 0889180327
Доц. д-р Цветелина Харакчийска	tharakchiyska@uni-ruse.bg
Д-р Виктория Иванова	vivanova@uni-ruse.bg, GSM: 0887206058

Актуално до: 22.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЗАВЪРШИ ЕРАЗЪМ+ СМЕСЕНА ИНТЕНЗИВНА ПРОГРАМА, ПОСВЕТЕНА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ, 3D ТЕХНОЛОГИИТЕ И РОБОТИКАТА

Виктория Иванова — Fri, 10 Jul 2026 12:08:30 GMT

Основен текст:

Днес, 10 юли 2026 г., в Русенския университет официално завърши присъствената част на Смесената интензивна програма по програма „Еразъм+", проект № 2025-1-BG01-KA131-HED-000321310-3, на тема „Enhancing Future Skills through Artificial Intelligence, 3D Technologies and Robotics". Присъственото обучение се проведе в периода 6–10 юли 2026 г., а координатор на програмата беше гл. ас. д-р Елица Ибрямова.

На официална церемония сертификатите за участие връчи академик Христо Белоев - почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет. Той поздрави участниците за положените усилия и постигнатите резултати, пожела им да следват смело мечтите си и ги насърчи да споделят впечатленията си от Русенския университет и престоя си в Русе.

В смесената интензивна програма участваха представители на 9 университета (The National University of Science and Technology Politehnica Bucharest– Pitești Campus; Romania, Bialystok University of Technology, Poland; University of Nova Gorica, Slovenia; Ostbayerische Technische Hochschule Regensburg, Germany; "Alexandru Ioan Cuza" University of Iași, Romania; Romanian Naval Academy "Mircea Cel Batran", Romania; İstanbul Üniversitesi-Cerrahpaşa, Türkiye; University of Ruse, Bulgaria) от 6 държави: Германия, Полша, Румъния, Словения, Турция и България.

Темата на програмата беше насочена към развитие на знания и практически умения в три ключови и бързо развиващи се области: изкуствен интелект, 3D технологии и роботика. Обучението съчета виртуални лекции, практически демонстрации, уъркшопи, екипна работа и проектно базирани задачи. Присъствената седмица в Русенския университет включваше практически занятия по локални големи езикови модели, киберсигурност в роботизирани и интелигентни системи с изкуствен интелект, базова роботика, работа с роботизирана система FANUC, 3D прототипиране и 3D принтиране. Участниците имаха възможност да приложат наученото в практически задачи и да работят в международни екипи под ръководството на ментори.

В последния ден от програмата екипите представиха пред жури 5 проекта, разработени по време на присъственото обучение. Проектите обединиха различни направления от програмата и показаха практическия потенциал на изкуствения интелект, роботиката, киберсигурността, 3D технологиите и предприемаческото мислене. Сред представените разработки бяха: „Building a Conversational Agent to Support Usability Testing" с ментор Assist. Prof. Dr Daniel Trommler, „Cybersecurity Assessment and Secure Design of AI-Enabled Robotic Systems" с ментор Assist. Prof. Dr Şafak Durukan Odabaşı, „3D Prototyping Basics with Fusion" с ментор Assist. Prof. Dr Pavel Zlatarov, „Practical Application of AI and Robotics" с ментор Assist. Prof. Dr Vasil Kozov и „AI-Driven Product Design for Future Entrepreneurs" с ментор Assist. Prof. Dr Elitsa Ibryamova.

Доц. д-р Галина Иванова, заместник-ректор по международно сътрудничество и член на журито, поздрави студентите за представените иновативни разработки, активното им участие в обучението и постигнатите резултати. Тя отбеляза, че програмата даде възможност на участниците да развият практически умения, да обменят идеи и да изградят професионални контакти в международна среда. Доц. Иванова отправи поздравления и към екипа, организирал инициативата, за професионализма, отдадеността и усилията, вложени в успешното провеждане на програмата.

Актуално до: 10.8.2026 г.

25 ДЕЦА ПОЛУЧИХА СЕРТИФИКАТИ ЗА УЧАСТИЕ В ЛЯТНАТА АКАДЕМИЯ ПО БОТАНИКА В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Виктория Иванова — Fri, 10 Jul 2026 09:09:48 GMT

Основен текст:

Днес, 10.07.2026 г., във фоайето на ректората на Русенския университет бяха връчени сертификатите на участниците в Лятната академия по ботаника 2026.

Академик Христо Белоев - почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет и зам.-ректорът проф. д-р Теодор Илиев връчиха сертификатите на 25 деца, които през изминалата седмица преживяха едно вълнуващо пътешествие в света на науката и природата.

Програмата включваше научни демонстрации, практическо засаждане на растения, интерактивни игри и образователни работилници, посветени на ботаниката, екосистемите и биоразнообразието. Децата посетиха научноизследователски лаборатории и имаха възможност да видят как работят истинските учени.

Участниците от Русе и региона на възраст от 7 до 14 години научиха интересни неща и с любопитство наблюдаваха как засадените от тях растения растат.

Ръководител на Лятната академия бе д-р Петя Ангелова, преподавател по ботаника и лечебни растения във факултет „Аграрно-индустриален" в Русенския университет.

Актуално до: 10.8.2026 г.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА СОЦИАЛНИ ИНОВАЦИИ БЯХА ОБСЪДЕНИ В ЦЕНТЪРА ЗА КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Виктория Иванова — Thu, 09 Jul 2026 13:15:15 GMT

Основен текст:

Партньорство за съвместни инициативи и събития договориха екипите на Центъра за кариерно развитие към Русенския университет и „Регионалния център за социална икономика и социални иновации – Габрово (РЦ СИСИ) на среща, проведена на 8 юли 2026 г.

Двата центъра ще участват заедно в кариерен форум и среща със студентите от Русенския университет. Събитието е предвидено за средата на октомври тази година. РЦ СИСИ ще представи какво е социално и младежко предприемачество. Ще бъдат обсъдени възможности за младите хора да кандидатстват по европейски програми за развитие на предприемачески и лидерски умения като YEPA и SALTO Youth. Ще се дискутира какво представлява социалната иновация и защо е инструмент за решаване на социални предизвикателства.

Една от целите на Центъра за кариерно развитие е да се подобри комуникацията между университета и работодателите. Центърът за социално предприемачество ще послужи и като генератор на добри практики все повече работодатели да станат социално ангажирани, да подкрепят социално значими каузи и да внедряват социални иновации в бизнеса и местните общности.

Регионалният център за социална икономика и социални иновации в Габрово е част от мрежа от общо шест центрове, разположени в шестте райони за планиране в страната. Те са създадени през 2023 г. по проект от Плана за възстановяване и устойчивост, реализиран от Министерство на труда и социалната политика. Сред основните приоритети на Регионалния център са подкрепа на социалните предприемачи в страната, популяризиране на солидарната икономика и участието на всеки един в нея, приобщаване на хора от уязвимите групи към пазара на труда, насърчаване прилагането на социалните иновации.

РЦ СИСИ – Габрово ще предложи на Областна администрация – Русе създаването на Областен съвет за подкрепа на социалната икономика и младежкото включване. В него ключов участник ще бъде Центърът за кариерно развитие към Русенския университет „Ангел Кънчев". Ще бъдат поканени да се включат представители на образователни и държавни институции, работодателски и бизнес организации, както и неправителствения сектор. Целта на Съвета ще бъде развитието на социалното и младежкото предприемачество на местно ниво, както и внедряването на социални иновации в област Русе.

Дейността на Регионалния център за социална икономика и социални иновации - Габрово е част от проект BG05SFPR002-4.002-0001 „Създаване на Национален компетентностен център за социални иновации и насърчаване на социалните иновации в България – Компонент 1", съфинансиран от ЕС и изпълняван от МТСП по Програма „Развитие на човешките ресурси".

Актуално до: 9.8.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ ВТОРАТА ГОДИШНА СРЕЩА НА АВЕС ПО ПРОЕКТ ACROSS

Виктория Иванова — Thu, 09 Jul 2026 11:49:53 GMT

Основен текст:

Днес, 09.07.2026, в зала 2Г 404 на Русенския университет се проведе среща по проект ACROSS (https://www.across-alliance.eu/) с цел обсъждане бъдещата дейност на академичен "Център за подпомагане на трансграничното сътрудничество" (Across Border Engagement Center) между Русе и Крайова.

От страна на Русенския университет участваха: доц. д-р Даниел Павлов - Ръководител Център "Насърчаване на предприемачеството", доц. д-р Тодор Деликостов - Директор "Център за трансфер на технологии", доц. д-р Свилена Рускова и доц. д-р Свилен Кунев * LEAR, доц. д-р Павел Витлиемов.

В срещата участваха още представители на: Областна администрация Русе, Община Русе, Областен информационен център, Българо-румънска търговска камара, Русенска търговско индустриална камара, Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия. Сред участниците онлайн се включи и Prof. Dr. Oana Gîngu – Университетът на Крайова.

Очакванията са този център да служи като място за провеждане на събития и семинари, организирани от Русенския университет и местни партньори (местна власт, фирми и др.) с цел повече русенски представители да се възползват от възможностите за трансгранично сътрудничество с Румъния чрез взаимодействие с вече съществуващи местни структури с подходящ международен опит.

Проектът ACROSS е с продължителност 48 месеца (01.01.2025 – 31.12.2028) и е с финансова подкрепа от „2024 Erasmus+ European Universities call" по „European Universities initiative".

Актуално до: 9.8.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕЖДА ЕРАЗЪМ+ СМЕСЕНА ИНТЕНЗИВНА ПРОГРАМА, ПОСВЕТЕНА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ, 3D ТЕХНОЛОГИИТЕ И РОБОТИКАТА

Виктория Иванова — Mon, 06 Jul 2026 08:49:54 GMT

Основен текст:

Днес, 06.07.2026 г., в Русенския университет беше открита присъствената част на Смесена интензивна програма по програма „Еразъм+" - Blended Intensive Programme - BIP, №2025-1-BG01-KA131-HED-000321310-3, на тема „Enhancing Future Skills through Artificial Intelligence, 3DTechnologies and Robotics".

Програмата включва и виртуална част, която успешно се проведе в периода 29 юни - 3 юли 2026 г. и даде силен старт на международното обучение.

Инициативата се организира от Русенския университет в рамките на програма „Еразъм+" с активното участие на преподаватели от катедрите „Компютърни системи и технологии", „Информатика и информационни технологии" и „Технология на машиностроенето и металорежещи машини", лаборатория Цифрови, послойни, енергийно асистирани иновативни технологии и модели и с подкрепата на партньорски университети и гост-преподаватели от чужбина.

В програмата участват представители на 9 университета от 6 държави - Германия, Полша, Румъния, Словения, Турция и България.

Сред официалните гости на откриването бяха академик Христо Белоев - почетен ректор на Русенския университет и председател на Общото събрание на Русенския университет, както и доц. д-р Галина Иванова - заместник-ректор по международно сътрудничество. Те приветстваха участниците с „Добре дошли" в Русенския университет и им пожелаха успешна работа, активно сътрудничество, нови академични контакти и много приятни впечатления от престоя им в Русе.

Програмата е насочена към развитие на знания и практически умения в три ключови и бързо развиващи се области - изкуствен интелект, 3D технологии и роботика. Обучението съчетава лекции, практически демонстрации, уъркшопи, екипна работа и проектно-базирани задачи.

Основният акцент е върху интердисциплинарното мислене, креативността, решаването на реални практически проблеми и приложението на новите технологии в образователна и индустриална среда.

В рамките на виртуалната част участниците се включиха в лекции, посветени на теми като изкуствен интелект за повишаване на ефективността в производствените процеси, взаимодействие между човека и автоматизираните системи, презентационни умения в ерата на изкуствения интелект, практически приложения на изкуствения интелект и роботиката, както и основи на 3D прототипирането.

Присъствената седмица в Русенския университет включва практически занятия по локални големи езикови модели, киберсигурност в роботизирани и интелигентни системи с изкуствен интелект, базова роботика, работа с образователна клетка FANUC, 3D прототипиране и 3D принтиране.

Участниците ще работят в международни екипи по практически проекти, които ще бъдат представени в края на програмата пред жури. Очакват ги дни, изпълнени с идеи, технологии, екипна работа и предизвикателства, близки до реалната инженерна практика.

Координатор на програмата е гл. ас. д-р Елица Ибрямова. Обучението се провежда с участието на преподаватели и ментори от Русенския университет и партньорски институции, сред които: доц. д-р Светлана Стефанова, проф. д-р Lewis Chuang, доц. д-р Анелия Иванова, гл. ас. д-р Васил Козов, гл. ас. д-р Павел Златаров, доц. д-р Галина Иванова, гл. ас. д-р Daniel Trommler, гл. ас. д-р Şafak Durukan Odabaşı и доц. д-р инж. Александър Иванов.

Актуално до: 6.8.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ОТКРИ ЛЯТНАТА АКАДЕМИЯ ЗА ДЕЦА ПО БОТАНИКА 2026

Виктория Иванова — Mon, 06 Jul 2026 07:33:19 GMT

Основен текст:

Днес, 06.07.2026 г., в двора на Русенския университет започна Лятната академия по ботаника 2026. Събитието беше открито от зам.-ректора на Русенския университет проф. д-р Даниел Братанов, който поздрави участниците и им пожела вдъхновяваща седмица, изпълнена с нови знания и вълнуващи открития.

„Надявам се през тази седмица да научите интересни неща и с любопитство да наблюдавате как засаденото от вас растение расте. Това е само началото на вашето пътешествие в света на науката и природата", каза проф. Братанов в своето обръщение към децата.

Ръководител на Лятната академия е д-р Петя Ангелова, преподавател по ботаника и лечебни растения във факултет „Аграрно-индустриален" в Русенския университет.

В академията се включват над 20 деца от Русе и региона на възраст от 7 до 14 години. Програмата включва научни демонстрации, практическо засаждане на растения, интерактивни игри и образователни работилници, посветени на ботаниката, екосистемите и биоразнообразието. Предвидено е посещение в научноизследователски лаборатории, като децата ще имат възможност да видят как работят истинските учени.

Актуално до: 6.8.2026 г.

РАБОТНИ СЕМИНАРИ ПО ПРОЕКТ „РУСЕНСКИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ УНИВЕРСИТЕТ“ И МЕЖДУНАРОДНАТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ INTERNATIONAL CONFERENCE ON ELECTRONICS, ENGINEERING PHYSICS AND EARTH SCIENCE (EEPES 2026) СЕ ПРОВЕДОХА В BANDIRMA ONYEDI EYLÜL UNIVERSITY, ГР. БАНДЪРМ

Виктория Иванова — Wed, 01 Jul 2026 06:37:00 GMT

Основен текст:

В периода 24 – 27 юни 2026 г. в BANDIRMA ONYEDI EYLÜL UNIVERSITY, ГР. БАНДЪРМА, РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ се проведе Маеждународната научна конференция International Conference on Electronics, Engineering Physics and Earth Science (EEPES 2026).

Международната научна конференция EEPES 2026 се организира от Асоциацията по Комуникационни, Информационни, Електронни и Енергийни Системи, съвместно с Русенския университет, Bandirma Onyedi Eylül University, гр. Бандърма, Република Турция и Академията по логистика и транспорт (ALT University), гр. Алмати, Република Казахстан.

На 24 юни 2026 г. ректорът на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова откри конференцията.

„За мен е чест да открия петото издание на EEPES 2026. Пожелавам успех на всички участници и вярвам, че представените резултати и постижения по време на този форум могат да послужат като начало за създаване на съвместни научни изследвания и подготовка на проектни предложения. Благодаря на ръководството на Bandirma Onyedi Eylül University в лицето на проф. д-р Исмаил Боз (Prof. Dr. İsmail Boz), ректор на Bandırma Onyedi Eylül University за гостоприемството и за цялостната организация на конференцията от местният организационен комитет", каза в приветствието си проф. Атанасова.

На откриването присъстваха проф. д-р Ебру Мутлу (Prof. Dr. Ebru KAYA MUTLU) зам.-ректор на Bandirma Onyedi Eylül University и зам.-ректорите на Русенския университет проф. д-р Теодор Илиев и проф. д-р Даниел Братанов.

Гости на конференцията бяха проф. д-р Гани Сергазин (Gani Sergazin) зам.-ректор по науката и международната дейност на Академията по логистика и транспорт (ALT University), гр. Алмати, Република Казахстан и проф. д-р Куаниш Алипбаев (Kuanysh Alipbayev), зам.-ректор по науката на Алматинския университет по енергетика и комуникации, Алмати, Република Казахстан.

След официалното откриване се проведе пленарна сесия, на която бяха представени доклади от:

1. проф. д-р Хуан Карлос Принс Авелино (Juan Carlos Prince Avelino) от Технологичен институт на Монтерей, Мексико (Tecnológico de Monterrey, Mexico) с доклад на тема: " Computational Analysis of Airfoil Flow Control and Martian Entry Capsule Aerodynamics: A Research Internship Study".

2. проф. д-р Аднан Кавак (Adnan Kavak), директор на Изследователския център по безжични технологии и интелигентни системи с доклад на тема: " Towards Sustainable IoT in Future Communication Networks : Symbiotic Sensing and Backscatter Communications for Ambient IoT".

3. г-н Методи Димитров проектен ръководител в Сънотех (SUNOTEC Group) - официален спонсор на конференцията представи презентация на тема: „Perspectives for the Development of Aggregators in Micro Grids in Eastern Europe".

На конференцията бяха представени над 152 доклада с автори от 20 страни, разпределени в 9 присъствени и 11 онлайн секции.

Всички приети и представени доклади в Международната научна конференция EEPES 2026 ще бъдат изпратени за публикувани в научното списание MDPI Engineering Proceedings (Q3) и E3S Web of Conferences (SRJ 0.2) и индексирани в SCOPUS и Web of Science.

По време на конференцията беше проведен и работен семинар на тема: Innovation and research in Europe and beyond: Results and good practices from project "Scientific University of Ruse" по проект „Русенски изследователски университет", финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, по договор BG-RRP-2.013-0001. На семинара беше представен Русенският университет, получените резултати и изпълнените дейности от научните групи. Представителите на научните групи проведоха ползотворни дискусии в три панела, обобщени в следните тематики:

Artificial Intelligence and Machine Learning Implementations

Intelligent Systems and Applications

Technology Transfer for Sustainable Business Models

Актуално до: 1.8.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ И BANDIRMA ONYEDI EYLÜL UNIVERSITY, ГР. БАНДЪРМА, РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ПОДПИСАХА МЕМОРАНДУМ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО

Юлияна Андонова — Mon, 29 Jun 2026 13:18:23 GMT

Основен текст:

Ректорът на Русенския университет „Ангел Кънчев проф. д-р Десислава Атанасова, проф. д-р Теодор Илиев - зам.-ректор по учебната дейност и проф. д-р Даниел Братанов - зам.-ректор по научноизследователската дейност посетиха Bandırma Onyedi Eylül University в град Бандърма, Република Турция в периода 24 – 27 юни 2026 г. По време на визитата те проведоха редица срещи за разширяване на сътрудничеството между двата университета в областта на образованието и науката.

Делегацията от Русенския университет беше посрещната от доц. д-р Селахатин Консуналп (Assoc. Prof. Dr. Selahattin Kosunalp) – координатор международно сътрудничество. На 24 юни 2026 г. се проведе официална среща с проф. д-р Исмаил Боз (Prof. Dr. İsmail Boz), ректор на Bandırma Onyedi Eylül University, на която беше подписан меморандум за сътрудничество и бяха дискутирани теми за създаване на съвместни бакалавърски и магистърски програми, за сътрудничество по научни проекти и разширяване на сътрудничеството по програма Еразъм+.

Подписването на меморандума е в резултат на дългогодишно сътрудничество между двете образователни институции, като основата на взаимоотношенията е поставена от проф. д-р Теодор Илиев и доц. д-р Селахатин Консуналп (Selahattin Kosunalp). През последните няколко години са реализирани преподавателски мобилности, съвместна работа по научни публикации, като над 10 броя са публикувани в реномирани научни списания от квартил Q1 и Q2, индексирани в световните бази данни Scopus и Web of Science.

В периода 24 – 27 юни 2026 г. в Bandırma Onyedi Eylul University се проведе петото издание на международната научна конференция International Conference on Engineering Physics, Electronics and Earth Science (EEPES 2026).

На 25 юни 2026 г. проф. д-р Десислава Атанасова проведе среща с проф. д-р Фатих Айхан (Prof. Dr. Fatih Ayhan), Декан на Факултета по Икономика и Административни услуги, като бяха дискутирани възможностите за създаване на съвместни магистърски програми на английски език, а след това се запозна с материалната база на университета.

По този начин Русенският университет продължава да разширява дейността си на международно ниво и да се утвърждава като сигурен и доверен партньор в международното образователно пространство.

Актуално до: 29.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ БЕ ОТКРИТА ИЗЛОЖБА, ПОСВЕТЕНА НА ДЕНЯ НА РЕКА ДУНАВ

Юлияна Андонова — Mon, 29 Jun 2026 08:47:19 GMT

Основен текст:

Днес, 29.06.2026 г. , в Цветния корнер пред зала „Сименс" на Русенския университет бе открита авторска изложба „Академични откровения: Мигове край Дунава", посветена на Деня на река Дунав. В изложбата бяха представени талантливи творби на преподаватели от университета, вдъхновени от голямата европейска река. Чрез изложбата университетът допринесе за обогатяване на поредицата от празнични събития за отбелязване на Международния ден на река Дунав.

За пореден път публиката се наслади на художествените фотографии на доц. д-р Румяна Лебедова - директор на филиал Силистра на Русенския университет и гл. ас. д-р Николай Ковачев от факултет „Аграрно-индустриален", които са уловили уникални мигове край реката - мигове на спокойствие и необятност, оживени от ярките краски на авторовото въображение.

В изложбата бяха представени и произведения на изобразителното изкуство, сътворени от доц. Невена Русева от факултет „Юридически" и гл. ас. д-р Николай Костадинов от факултет „Електротехника, електроника и автоматика". Многоцветните картини ни пренесоха в чудния свят на съпреживяване и хармония с природата, която може да бъде видяна по този начин само от истински талант.

Друго събитие под наслов „Русенският университет и приятели за река Дунав" бе организирано от Регионален исторически музей - Русе. На празничния ден членовете на академичната общност на университета имаха възможност да посетят Отворените врати на Римска крепост „Сексагинта Приста" и да се потопят в наследството от отминали епохи, да се насладят на гледки към река Дунав от хълма в централната част на град Русе, където е разположена крепостта, да получат отговор от професионалисти на интересуващите ги въпроси, както и да си направят снимки за спомен с атрибути от римската епоха – ризници, шлемове и др. Крепостта бе отворена за посетители от 9 до 18 часа.

Тържественото отбелязване на Деня на река Дунав през тази година е част от поредицата събития в цялата страна, посветени на Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Това е второ ротационно председателство за България (след 2018 г.), което ще продължи до 31 декември 2026 г. Под мотото „Свързани региони, повече сплотеност: По-силен Дунав за всички" България акцентира върху екологичното развитие, икономическата свързаност и потенциала на региона.

С поредица от инициативи Русенският университет се включва в българското председателство на Дунавската стратегия. Това са състоялите се вече научни конференции: „Болонският процес в Дунавския регион – ректорски диалог по политики", организирана от Министерството на образованието и науката на Р България и „Дунавски мостове", организирана от БАН, в които Русенският университет е домакин и съорганизатор. В годишната научна конференция на Русенския университет и Съюза на учените-Русе е предвидена специална научна секция, посветена на широк кръг от въпроси, свързани с река Дунав. В началото на м. ноември 2026 г. Русенският университет ще домакинства Годишната конференция на ректорите на университетите от дунавските страни (DRC). Активното членство на университета в тази престижна организация на дунавските ректори продължава повече от 35 годи

Актуално до: 29.7.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ И ТЕХНОЛОГИЧНИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПЕТРОНАС ОТ МАЛАЙЗИЯ ПОДПИСАХА МЕМОРАНДУМ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО

Виктория Иванова — Fri, 26 Jun 2026 12:52:09 GMT

Основен текст:

Русенският университет и Технологичният университет ПЕТРОНАС (Universiti Teknologi PETRONAS - UTP) от Малайзия официално подписаха меморандум за сътрудничество.

Под документа подписи положиха ректорът на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова и акад. Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет.

От страна на малайзийския университет споразумението бе подписано от проф. д-р Бенджамин Колин Кош (Prof. Dr. Benjamin Colin Cosh), ректор на университета, и проф. д-р Мохд Фадзил Хасан (Prof. Dr. Mohd Fadzil Hassan), декан на факултета „Следдипломна квалификация и изследвания".

Споразумението предоставя официална рамка за сътрудничество в областта на научните изследвания, следдипломното обучение и академичната мобилност и е част от дейностите за укрепване на институционалната интернационализация и развитието на стратегическите партньорства за двата университета. Очаква се сътрудничеството да доведе до няколко осезаеми резултати, включително разработването на съвместни проекти за научни изследвания, увеличаването на броя на съвместните публикации с участието на учени от двата университета, разработването на съвместни програми за обучение и устойчива мобилност на студенти в следдипломна квалификация, съвместното обучение и ръководене на докторанти, засилването на студентския и преподавателския обмен между двата университета и др.

Подписването на меморандума е в резултат на дългогодишното сътрудничество между двете образователни институции, което датира от 2008 г., като основата на взаимоотношенията е поставена от доц. д-р Нина Бенчева от катедра „Телекомуникации" на Русенския университет и доц. Науфал М. Саад (Naufal M. Saad) от UTP. През последните пет години сътрудничеството между двата университета е в подем, като през този период са реализирани общо 23 мобилности на студенти, докторанти и преподаватели по програма Еразъм+, както и повече от 10 съвместни научни публикации.

През май 2026 г. на посещение в Русенския университет бе делегация от UTP, която имаше за цел да обсъди възможностите за засилване на научноизследователското и академично сътрудничество с Русенския университет и да договори подписването на меморандума за сътрудничество. Посещението на учените от Технологичния университет ПЕТРОНАС се проведе в рамките на плана за изпълнение на дейностите на научноизследователска група 3.1.3 „Интелигентни киберфизични системи и технологии за генериране и визуализация на пространствени обекти и процеси", която се ръководи от проф. д-р Георги Христов от катедра „Телекомуникации" и е една от седемте научни групи, създадени в рамките на проект "Русенски изследователски университет", финансиран по договор BG-RRP-2.013-0001 от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.

Технологичният университет ПЕТРОНАС е университет №1 в Малайзия и е собственост на корпорация PETRONAS – един от международните лидери в добива и търговията с петрол и газ. Университетът е основан през 1997 г., а впоследствие е признат първо за най-добрия частен университет в Малайзия, а скоро след това и за Университет №1 в страната – позиция, която запазва и до момента. Кампусът на UTP е с площ от 400 хектара и се намира в гр. Сери Искандар (Seri Iskandar) в провинцията Перак (Perak) в Малайзия. В университета се обучават приблизително 6500 студенти и 1200 докторанти от повече от 60 държави. В глобалните академични класации, Технологичния университет ПЕТРОНАС заема 251-вото място, а в класацията за университетите в Азия е на престижната 35-та позиция.

Актуално до: 26.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ БЕ ОТКРИТА МЕЖДУНАРОДНАТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ COMPSYSTECH'26

Виктория Иванова — Fri, 26 Jun 2026 12:39:04 GMT

Основен текст:

Днес, 26.06.2026 г., в зала 2.204 на Русенския университет бе открита 27-мата Международна научна конференция CompSysTech'26. В конференцията участват учени от 21 държави: Албания, Алжир, България, Виетнам, Германия, Гърция, Египет, Ирак, Камбоджа, Канада, Киргизстан, Мароко, Португалия, Румъния, Словакия, Тунис, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Филипини и Франция.

Беше спазена многогодишната традиция форумът да започва с музикален поздрав към участниците и гостите - от клуб за народни танци „Елбетица".

Конференцията бе открита от зам.-ректора по международно сътрудничество доц. д-р Галина Иванова.

Сред гостите на конференцията беше академик Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, който поздрави участниците и гостите с добре дошли и пожела успешна работа на форума.

Радваме се, че конференцията CompSysTech се утвърди като значимо научно събитие и продължава да привлича интерес както в България, така и в чужбина. Фактът, че днес участват присъствено и онлайн учени 21 държави, е достатъчно красноречиво доказателство за това. Друго доказателство за притегателната сила и нивото на конференцията е това, че вече 20 години докладите, изнесени на CompSysTech, се индексират от SCOPUS. От две години конференцията вече е включена в IEEE – значима стъпка за нейното развитие и международно признание.", каза академик Белоев в своето приветствие.

Пленарна сесия започна веднага след официалния старт на събитието. Неин модератор бе проф. д-р Цветомир Василев.

Пленарни доклади представиха:

1. Marco Porta - Professor, University of Pavia, Italy

Keynote on: Intelligent Interaction at a Glance: The Future of Gaze-Aware Systems

2. Houcemeddine Hermassi - Associate Professor, Head of Computer Engineering Department, National School of Engineers of Carthage ENICarthage, University of Carthage

Keynote on: STEG-Guard: A Self-Supervised Multi-Domain Graph Neural Network Framework for Zero-Day Malware Detection in Steganographic Images

Заседанията на научните сесии продължават и на 27 юни 2026 г.

Конференцията CompSysTech е вече утвърдена, като през тази година се организира 27-мата по ред и тя е включена като IEEE конференция. Всички доклади, представени на конференцията от 2007 до 2024 година и включени в сборниците с доклади, са публикувани в ACM Digital Library. Докладите от CompSysTech'25 бяха публикувани в IEEE Xplore .

По идея на акад. Петър Кендеров в работата на конференцията всяка година участват с доклади и ученици, които са се изявили и вече имат определени постижения в областта на компютинга. Тази година шест екипа от ученици от Математическа гимназия „Баба Тонка" - Русе ще участват в конференцията с ръководители д-р Нели Тихомирова, г-жа Сюзан Феимова и г-жа Донка Симеонова.

CompSysTech'26 се съорганизира по проект "Русенски изследователски университет", финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, по договор BG-RRP-2.013-0001 в изпълнение на Стратегическата научноизследователска и иновационна програма на Русенски университет "Ангел Кънчев".

Повече информация за конференцията можете да намерите в сайта: https://www.compsystech.org

Актуално до: 26.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ БЕШЕ ОТКРИТО ЧЕТВЪРТОТО ЛЯТНО УЧИЛИЩЕ ЗА ОФТАЛМОЛОЗИ

Виктория Иванова — Fri, 26 Jun 2026 11:07:44 GMT

Основен текст:

На 26 и 27 юни 2026 г. Русенският университет e домакин на Четвъртото лятно училище за офталмолози. Образователната инициатива се организира от Българското дружество на офталмолозите и УМБАЛ „Медика Русе", със съдействието на Русенския университет, който посреща над 60 участници от цялата страна за интензивна обучителна програма.

Лятното училище е една от значимите инициативи за следдипломно обучение на младите офталмолози в България. Целта му е да осигури достъп до съвременни знания, практически умения и обучение, основано на реални клинични казуси и работа с водещи специалисти.

„Добрият офталмолог не се изгражда само в операционната или аудиторията. Той се формира чрез споделен опит, практически умения и умението да общува с пациента. Именно затова създадохме Лятното училище – за да дадем на младите колеги увереност и възможност да се учат от най-добрите", подчерта председателят на Българското дружество на офталмолозите чл.-кор. проф. д-р Христина Групчева.

В програмата водещи преподаватели представят актуални теми в съвременната офталмология – контрол на прогресиращата миопия, лечение на катаракта, диабетна ретинопатия, витреоретинална хирургия и заболявания на роговицата. Специален акцент е лекцията на проф. Групчева за кератоконуса – заболяване, което засяга предимно млади хора и изисква ранна диагностика и навременно лечение.

Практическата част включва работа в малки ротационни групи, посветени на ултразвукова диагностика, изчисляване на вътреочни лещи, интравитреални инжекции и работа с микрохирургични инструменти. Ще бъде разгледана и ползата от симулационните обучения за операция на катаракта, проведени по-рано през месеца в УМБАЛ „Медика Русе".

Организирането на Лятното училище е част от стремежа Русе да се утвърждава като център за високоспециализирана медицина, обучение и научно развитие.

Актуално до: 26.7.2026 г.

ДЕН НА РЕКА ДУНАВ В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Виктория Иванова — Fri, 26 Jun 2026 10:27:56 GMT

Основен текст:

Всяка година на 29 юни отбелязваме Международния ден на река Дунав. Русенският университет ще даде своя принос към празничните събития на този ден с откриването на изложбата „Академични откровения: Мигове край Дунава", в която ще бъдат представени талантливи творби на преподаватели от Русенския университет, вдъхновени от голямата европейска река.

За пореден път ще се насладим на художествените фотографии на доц. д-р Румяна Лебедова-директор на филиал Силистра на Русенския университет и гл. ас. д-р Николай Ковачев от факултет „Аграрно-индустриален", които са уловили уникални мигове край реката - мигове на спокойствие и необятност, оживени от ярките краски на авторовото въображение.

В изложбата ще бъдат представени и произведения на изобразителното изкуство, сътворени от доц. Невена Русева от факултет „Юридически" и гл. ас. д-р Николай Костадинов от факултет „Електротехника, електроника и автоматика". Многоцветните картини ни пренасят в чудния свят на съпреживяване и хармония с природата, която може да бъде видяна по този начин само от истински талант.

Авторската изложба ще бъде открита на 29 юни от 10 часа в Цветния корнер пред зала „Сименс" на Русенския университет.

Друго събитие под наслов „Русенският университет и приятели за река Дунав" е организирано от Регионален исторически музей - Русе. На празничния ден членовете на академичната общност на университета могат да посетят Отворените врати на Римска крепост „Сексагинта Приста" и да се потопят в наследството от отминали епохи, да се насладят на гледки към река Дунав от хълма в централната част на град Русе, където е разположена крепостта, да получат отговор от професионалисти на интересуващите ги въпроси, както и да си направят снимки за спомен с атрибути от римската епоха – ризници, шлемове и др. Крепостта ще бъде отворена за посетители от 9 до 18 часа.

Актуално до: 26.7.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ОРГАНИЗИРА МЕЖДУНАРОДНАТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ COMPSYSTECH'26

Виктория Иванова — Thu, 25 Jun 2026 07:04:07 GMT

Основен текст:

Програмният и Организационният комитет на МЕЖДУНАРОДНАТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ COMPSYSTECH'26 имат удоволствието да Ви поканят на откриването на конференцията и на заседанията на научните сесии.

В конференцията ще участват учени от 21 държави, сред които: Албания, Алжир, България, Виетнам, Германия, Гърция, Египет, Ирак, Камбоджа, Канада, Киргизстан, Мароко, Португалия, Румъния, Словакия, Тунис, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Филипини, Франция.

Място и време на провеждане:

- Откриване и пленарната сесия - 26 юни 2026 г. (петък) от 14.30 ч. в зала 2Г.204 "Сименс" във втори корпус на Университета;

- Заседания на научните сесии - 27 юни 2026 г. (събота) в приложена програма: https://www.compsystech.org/docs/CompSysTech26-programme.pdf

Пленарни доклади ще представят:

1. Marco Porta - Professor, University of Pavia, Italy

Keynote on: Intelligent Interaction at a Glance: The Future of Gaze-Aware Systems

2. Houcemeddine Hermassi - Associate Professor, Head of Computer Engineering Department, National School of Engineers of Carthage ENICarthage, University of Carthage

Keynote on: STEG-Guard: A Self-Supervised Multi-Domain Graph Neural Network Framework for Zero-Day Malware Detection in Steganographic Images

Конференцията CоmpSysTech е вече утвърдена, като през тази година се организира 27-мата конференция и тя е включена като IEEE конференция. Всички доклади, представени на конференцията от 2007 до 2024 година и публикувани в сборниците с доклади, са публикувани в ACM Digital Library. Докладите от CompSysTech'25 бяха публикувани в IEEE Xplore .

По идея на акад. Петър Кендеров в работата на конференцията всяка година участват с доклади и ученици, които са се изявили и вече имат определени постижения в областта на компютинга. Тази година шест екипа от ученици от Математическата гимназия „Баба Тонка" ще участват в конференцията с ръководители д-р Нели Тихомирова, г-жа Сюзан Феимова и г-жа Донка Симеонова.

Повече информация за конференцията можете да намерите в сайта: https://www.compsystech.org

Заповядайте на МЕЖДУНАРОДНАТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ COMPSYSTECH'26!

Актуално до: 25.7.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ СТАВА СЪУЧРЕДИТЕЛ НА ДУНАВСКИ АКАДЕМИЧЕН ЦЕНТЪР ЗА АУДИОВИЗУАЛНО НАСЛЕДСТВО

Виктория Иванова — Wed, 24 Jun 2026 06:05:38 GMT

Основен текст:

Русенският университет официално се присъедини към създаването на Дунавски академичен център за аудиовизуално наследство чрез подписването на меморандум за сътрудничество с Община Русе, Регионалния исторически музей и продуцентска компания „Персей".

Документът беше подписан от заместник-ректора доц. д-р Галина Иванова по време на среща с кмета на Русе Пенчо Милков, заместник-кмета Енчо Енчев, директора на Регионалния исторически музей проф. д.н. Николай Ненов и управителя на „Персей" Димитър Липовански.

Новото партньорство е по инициатива на Димитър Липовански и обединява усилията на местната власт, академичната общност, музейните специалисти и представители на творческия сектор за съхраняване, дигитализиране и популяризиране на аудиовизуалното документално наследство на Дунавския регион и българските общности зад граница. Подписването на меморандума беше гласувано на последното заседание на Общински съвет – Русе.

Основните цели на центъра са издирване, съхраняване и дигитализиране на аудиовизуални архиви, създаване на съвременна аудиовизуална памет за значими събития и личности, популяризиране на културното наследство на Дунавския регион и развитие на образователни и научни инициативи в тази сфера.

Според подписания меморандум Русенският университет ще предоставя своя академичен и технологичен потенциал, Регионалният исторически музей ще участва с научно-изследователска експертиза и пространства за събития, „Персей" ще осигури специализиран архив, техника и професионален опит, а Община Русе ще подпомага развитието на инициативата чрез институционална подкрепа и съдействие за разширяване на партньорската мрежа.

Центърът ще работи и за привличане на млади хора към творческите индустрии и професиите, свързани с дигиталните технологии, както и за утвърждаването на Русе като значим културен и академичен център в Дунавския регион.

Актуално до: 24.7.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОСРЕЩНА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 13 ПАРТНЬОРСКИ УНИВЕРСИТЕТА ОТ 10 ДЪРЖАВИ

Виктория Иванова — Tue, 23 Jun 2026 07:12:29 GMT

Основен текст:

Днес, 23 юни 2026 г., в зала 1 на Канев център официално бяха посрещнати представители на 13 партньорски университета от 10 държави, които гостуват на Русенския университет по програма „Еразъм+".

Те са представители на Албания, Алжир, Египет, Франция, Йордания, Черна гора, Мароко, Тунис, Туркменистан и Турция. Широкото международно участие е показател за нарастващия интерес към сътрудничеството с Русенския университет и за утвърждаването му като предпочитан партньор в европейското образователно пространство.

Събитието беше официално открито от академик Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, който приветства гостите и подчерта значението на международното академично сътрудничество.

„Радваме се да посрещнем представители на 13 наши партньорски университета, с повечето от които ни свързва дългогодишно и успешно сътрудничество. През годините сме изградили устойчиви контакти, приятелски отношения и множество съвместни инициативи. За нас е удоволствие през следващите дни да представим Русенския университет, град Русе и България, както и да ви запознаем с нашите традиции, научни постижения и перспективи за развитие. Тези партньорства създават основа за бъдещи съвместни проекти и нови възможности за развитие, а именно това е най-ценното. От името на академичното ръководство ви пожелавам ползотворни срещи, вдъхновяващи дискусии, нови професионални контакти и приятен престой в Русе."

Университетът и неговата международна дейност бяха представени от заместник-ректора по международно сътрудничество доц. д-р Галина Иванова.

В рамките на програмата на събитието участниците ще представят своите университети и добри практики в областта на висшето образование и международното сътрудничество. Предвидени са посещения на университетския кампус, Центъра за върхови постижения и Изследователския център към Русенския университет, както и културна програма с посещения на исторически и културни забележителности в региона.

Актуално до: 23.7.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОСРЕЩНА ДЕЛЕГАЦИЯ ОТ ВИЕТНАМ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА НАУЧНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Виктория Иванова — Mon, 22 Jun 2026 10:11:48 GMT

Основен текст:

Днес, 22.06.2026 г., Русенският университет посрещна делегация от учени от Института за аграрно инженерство и технологии (VIAEP) в Ханой. Посещението се осъществява в рамките на проект „Русенски изследователски университет". В състава на делегацията участват: доц. д-р Нгуен Дък Лонг - директор на VIAEP и водещите учени: Дау Те Ню и Нгуен Тиен Куонг от Института за аграрно инженерство и технологии (VIAEP) в Ханой.

Гостите бяха посрещнати от ректора на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова и академик Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, който е и научен ръководител на трима докторанти от VIAEP.

По време на срещата бяха обсъдени резултатите от над 15-годишното сътрудничество между Русенския университет и VIAEP, както и възможностите за неговото бъдещо развитие. Специално внимание беше отделено на съвместните научни изследвания, публикациите в международно признати научни издания и участието в общи научноизследователски проекти.

Акад. Христо Белоев подчерта значението на дългогодишното партньорство между двете институции. До момента под негово научно ръководство в Русенския университет успешно са обучени петима докторанти от VIAEP, които днес работят в института.

В рамките на срещата бяха договорени нови направления за сътрудничество, включително съвместно обучение на докторанти, участие в международни научни конференции, подготовка на публикации в издания, индексирани в Scopus и Web of Science и разработване на съвместни научни проекти

Програмата на делегацията включва срещи с изследователи от научните групи по проект „Русенски изследователски университет", представяне на текущи научни разработки и резултати, посещение на университетски лаборатории, обмен на добри практики и обсъждане на бъдещи съвместни инициативи.

Посещението е поредна важна стъпка в развитието на дългогодишното и успешно академично партньорство между Русенския университет и Института за аграрно инженерство и технологии (VIAEP) в Ханой. То е насочено към разширяване на международното сътрудничество и създаване на нови възможности за научни изследвания, иновации и академичен обмен.

Актуално до: 22.7.2026 г.

ЮРИДИЧЕСКИЯТ ФАКУЛТЕТ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ТЪРЖЕСТВЕНО ВРЪЧИ ДИПЛОМИТЕ НА ВИПУСК 2026

Виктория Иванова — Fri, 19 Jun 2026 11:01:42 GMT

Основен текст:

Днес, 19 юни 2026 г., в Канев център се състоя тържествена промоция на випуск 2026 на Юридическия факултет на Русенския университет. Събитието бе истински празник за факултета, който изпрати 83 абсолвенти от четирите си специалности, като 24 от тях са с отличен успех.

Гости на тържеството бяха ректорът на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова, акад. Христо Белоев - почетен ректор, председател на Общото събрание на Русенския университет и председател на Общински съвет Русе, зам.-ректорите проф. д-р Теодор Илиев и доц. д-р Галина Иванова, областният управител проф. д-р Любомир Владимиров д.н., зам.-кметът Енчо Енчев, председателят на Окръжен съд - Николинка Чокоева, председателят на Районен съд - Елена Балджиева, окръжният прокурор Радослав Градев, председателят на Адвокатски съвет – Русе към Адвокатска колегия – Русе Златан Златанов, представители на Районна прокуратура – Русе, Административен съд - Русе, ОДМВР Русе и други.

С тържествено обръщение към абсолвентите от Випуск 2026 ректорът на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова подчерта значимостта на образованието като най-ценната инвестиция за бъдещето.

„Русенският университет се гордее с вас. Убедени сме, че ще бъдете достойни представители на своя факултет и университет, независимо къде ще ви отведе професионалният път. Вярваме, че ще продължите да носите духа на нашата академична общност и да допринасяте за развитието на обществото със своите знания, умения и гражданска отговорност. Бъдете смели в решенията си, уверени в способностите си и верни на ценностите, които сте изградили по време на обучението си. Вярвайте в себе си и не спирайте да се развивате. Знанията, които придобихте тук, ще бъдат вашата основа, а професионализмът, почтеността и стремежът към усъвършенстване, ще бъдат ключът към вашите бъдещи успехи.", каза проф. Атанасова.

Акад. Христо Белоев също поздрави дипломантите: „Гледайте смело напред в живота, поставяйте си цели. Дори те да са много високи, вярвайте в тях и бъдете сигурни, че имайки знанията, ще ги постигнете. Не се страхувайте, не винаги всичко се получава от първия път. Дипломата, която получавате е не само къс хартия, а нещо, зад което има много знания. Бъдете посланици на Русенския университет, където и да бъдете.", каза още академик Белоев.

Приветствено слово произнесе деканът на Юридическия факултет на Русенския университет доц. д-р Кремена Раянова, като отбеляза, че изпращат дипломираните вече бакалаври и магистри на випуск 2026 с гордост и удовлетворение. В академичния календар има много важни събития, но малко от тях носят този силен заряд на дипломирането – създаване на знаещи, можещи и мислещи хора. Преди години прекрачихте прага на университета с надежди и мечти, днес го напускате като специалисти, подготвени да вземате решения за обществото като цяло", каза доц. Раянова. В обръщението си тя акцентира върху моралната отговорност на юридическата професия: „Законът има смисъл, само тогава когато служи на човека и обществото. Необходима е не само юридическа компетентност, но и морална устойчивост. Правото не е в санкцията, а в доверието, в което обществото гласува на юристите. Бъдете смели и почтени, защото зад всеки закон стои съдбата на конкретен човек.", отбеляза още тя.

Слово произнесе и първенецът на випуска от специалност „Право"- Виктория Станева, която поздрави със завършването своите колеги и благодари за усилията на преподавателите.

Получени бяха поздравителни адреси от множество регионални и национални институции и организации.

По традиция абсолвентите отбелязаха завършването си с тържествена снимка и символично хвърляне на академичните шапки.

Актуално до: 19.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ БЕШЕ ОТКРИТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПРОЕКТ “РУСЕНСКИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ УНИВЕРСИТЕТ”

Виктория Иванова — Thu, 18 Jun 2026 12:41:52 GMT

Основен текст:

Днес, 18 юни 2026 г., в научноизследователския комплекс на Русенския университет беше открита конференция в изпълнение на дейностите по проект "Русенски изследователски университет". Проектът се финансира от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.

Форумът събра представители на академичната общност, международни партньори, членове на Съветническия борд и изследователи, участващи в изпълнението на Стратегическата научноизследователска и иновационна програма на Русенския университет.

Конференцията беше открита от председателя на Управителния комитет и ръководител на проекта академик Христо Белоев.

Приветствие към участниците и гостите поднесе ректорът на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова, като подчерта, че проектът е дело на целия университет. Тя подчерта успешното изпълнение и надхвърляне на поставените цели.

Гости на събитието бяха областният управител проф. д.н. Любомир Владимиров, зам.-кметът г-н Енчо Енчев, г-жа Кристина Ескенази, член на Съвещателния борд на проект „Русенски изследователски университет", които също поздравиха участниците.

Академик Белоев представи основните резултати от изпълнението на Стратегическата научноизследователска и иновационна програма и развитието на проект „Русенски изследователски университет". Той е насочен към разгръщане на потенциала на Русенския университет като международно признат изследователски център с активен принос към Европейското изследователско пространство.

Бяха отчетени значителни постижения в областта на научните изследвания, международното сътрудничество, технологичния трансфер и изграждането на съвременна научна инфраструктура.

Академик Белоев подчерта, че през периода 2024–2026 г. университетът значително е надхвърлил първоначално заложените показатели по проекта. Той отбеляза, че в изпълнението на програмата са участвали 169 изследователи, сред които 24 млади учени, 12 постдокторанти и 18 водещи изследователи от страната и чужбина. Създадени са седем интердисциплинарни научни групи и седем високотехнологични лаборатории, които осигуряват съвременна среда за научни изследвания и иновации.

Сред акцентите на конференцията беше панелът „Пътят на иноватора – от идеи до постижения", на който участниците обсъдиха въздействието на научните разработки върху бизнеса и обществото, както и възможностите за трансфер на знания и технологии. Г-жа Кристина Ескенази представи своята и на членовете на Съветническия борд оценка за изпълнението на научноизследователската и иновационната програма и перспективите за бъдещото развитие на университета като изследователски център с международно значение.

В програмата беше включена и лекцията „Наука без граници", представена от проф. Антониос Гастератос, ръководител на научна група по проекта. Отбелязано беше значението на международното научно сътрудничество и съвместните изследвания като двигател за иновации и устойчиво развитие.

Участниците в конференцията посетиха и седемте високотехнологични лаборатории, изградени и оборудвани по проекта. Те демонстрират възможностите за провеждане на научни изследвания на световно ниво и за подготовка на ново поколение млади учени и иноватори.

В рамките на конференцията бяха представени резултатите на научните групи по стратегическите направления на програмата – дигитална трансформация и сигурност, устойчиво зелено общество, както и мехатроника и нови технологии. Проведоха се тематични дискусии и заключителна среща на Съветническия борд.

Проектът „Русенски изследователски университет" е финансиран в размер на 6 135 502,57 евро (12 000 000 лв.) от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България по договор BG-RRP-2.013-0001, за изпълнение на инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост за „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България - 2", по стълб „Иновативна България", Компонент 2 „Научни изследвания и иновации", Инвестиция 1 (C2.I1): „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез научни изследвания и иновации".

Актуално до: 18.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ ЗАКРИВАЩО СЪБИТИЕ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРОЕКТ DREAM, ROBG00169

Виктория Иванова — Wed, 17 Jun 2026 09:48:35 GMT

Основен текст:

Днес, 17.06.2026 г. от 10:30 ч. в Корпус 2, зала 2Г-204 (зала SIMENS) на Русенския университет се проведе закриващо събитие, на което бяха представени резултатите и изпълнените дейности по проект „Danube River Environmental Assessment and Monitoring (DREAM), финансиран по програма Interreg VI-A Romania-Bulgaria, с идентификационен код ROBG00169-DREAM Project – Soft.

Гости на събитието бяха ректорът на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание, както и зам.-ректорите проф. д-р Теодор Илиев и доц. д-р Галина Иванова.

Приветствия към участниците и гостите отправиха проф. д-р Десислава Атанасова и академик Христо Белоев. Те поздравиха екипите за успешното изпълнение на проекта и подчертаха значението му за оценката и мониторинга на река Дунав, както и приложната стойност на постигнатите резултати за бъдещи инициативи в областта на опазването на околната среда.

„Това е първият проект от новия програмен период, по който Русенският университет е водещ партньор. За нас е чест да координираме неговото изпълнение, а още по-важно е, че проектът има висока приложна стойност. Надяваме се през следващите години да видим устойчиви резултати от съвместната работа на партньорите.", каза проф. д-р Десислава Атанасова.

От своя страна академик Христо Белоев подчерта значението на трансграничното сътрудничество и ролята на университета в реализирането на проекти с обществена значимост.

„Русенският университет е утвърден и търсен партньор по програмите за трансгранично сътрудничество и има реализирани десетки проекти. Настоящият проект обхваща изключително важна област – екологията, чистотата на водите и опазването на околната среда. Убедени сме, че постигнатите резултати ще послужат като основа за бъдещи инициативи и надграждане.", посочи академик Белоев.

Модератор на събитието беше доц. д-р Пламен Мънев.

По време на събитието присъстващите бяха информирани за цялостното изпълнение на проектните дейности от страна на партньорите, за трудностите и предизвикателствата, преодолени в процеса на работа от работните колективи, както и за получените крайни резултати.

В заключение: по международния проект е създадена и тествана иновативна Система за мониторинг на факторите на околната среда (Environmental Factors Monitoring System - EFMS). Подадена е и заявка за защита на споделени между партньорите авторски права пред Европейското патентно ведомство.

В края на събитието беше обявен и стартът на процедура за избор на бенефициент, на когото системата ще бъде предоставена безвъзмездно за петгодишния период на устойчивост на проекта, като единственото условие е да бъде използвана по предназначение.

Актуално до: 17.7.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ УТВЪРДИ ПОЗИЦИЯТА СИ НА ВОДЕЩ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ И ИНОВАЦИОНЕН ЦЕНТЪР В ДУНАВСКИЯ РЕГИОН

Виктория Иванова — Wed, 17 Jun 2026 09:08:00 GMT

Основен текст:

Русенският университет успешно завърши изпълнението на проекта „Русенски изследователски университет", финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. В периода 2024-2026 г. Университетът постигна резултати, които значително надхвърлят първоначално заложените цели в Стратегическата научноизследователска и иновационна програма (СНИИПР) и утвърждават неговата роля като двигател за устойчивото развитие в България и Дунавския регион.

Проектът е насочен към разгръщане на потенциала на Русенския университет като международно признат изследователски център с активен принос към Европейското изследователско пространство. За изпълнението на Стратегическата научноизследователска и иновационна програма бяха създадени седем интердисциплинарни научни групи, които отговарят на многопрофилността и развиваните направления като обединяват усилията и търсенията на изследователи в областта на дигиталните технологии, интелигентните системи, устойчивата транспортна мобилност, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, мехатрониката и индустриалните иновации, социалните и стопански науки, математическото моделиране и съвременните системи за управление на сигурността. За стимулиране на иновационната дейност бяха оборудвани седем съвременни високотехнологични лаборатории в новопостроения научноизследователски комплекс.

В проекта участваха 169 изследователи, включително и привлечени от чужбина. В него се включиха и 24 млади изследователи, 12 постдокторанти и 18 водещи учени. Така Университетът не само разшири научния си потенциал, но и създаде условия за развитието на ново поколение иноватори. Те ще продължат своето развитие в най-модерни условия, които осигуряват възможности за съвместна работа със световно признати изследователи.

Особено впечатляващи са резултатите по ключовите показатели на програмата, която стимулира и трансфера на технологии и добри практики между русенските изследователи и техни колеги в Европа, Азия, Канада и Северна Америка. Международната активност надхвърля повече от три пъти планираните стойности чрез подписването на 22 нови международни меморандума и участие в стратегически научни мрежи. В резултат на международното присъствие и авторитет на Русенския университет и реализираното сътрудничество с Университета в гр. Кобе (Япония) през м.Септември ще се проведе и първата за България международна конференция по аквафотомика.

Университетът разширява присъствието си и чрез участието си в инициативи като Дунавски дигитален зелен коридор (Danube Digital Green Corridor) и DIGIAI Society, превръщайки се в активен партньор в изграждането на европейските иновационни екосистеми.

Чрез реализацията на проекта и целите на СНИИПР на Русенски изследователски университет, се продължават силните традиции на Университета в насърчаването на международното сътрудничество с някои от най-уважаваните и водещи университети, специализирани в областта на иновациите. Така мрежите осигуряват споделянето на знания и изследователски опит, които са жизненоважни за фокуса на Университета върху стратегически области за развитие.

Съществен ръст е отчетен и по показателя за привлечено външно финансиране и индустриална подкрепа. Реализирани са 27 инициативи, включително партньорства с компании, публични институции и неправителствени организации, както и участие в международни проектни предложения по програмите Интеррег, Еразъм+ и други европейски инструменти за финансиране. В изпълнение на проекта Русенският Университет стана част от AI клъстър – България, член на Биотехнологичния и здравен клъстър и сключи споразумения за партньорство с Хуауей.

Научната продукция на Университета бележи рекорден ръст. За периода на изпълнение на проекта са отчетени над 1200 научни публикации в международно признатите бази данни Web of Science и Scopus, което представлява многократно надвишаване на поставените цели. Това е ясен индикатор за повишеното качество, международната видимост и конкурентоспособност на научните изследвания, развивани в Русенския университет.

Значителен е и напредъкът в областта на технологичния трансфер и интелектуалната собственост. Подготвени са шест международни патентни заявки и редица приложни разработки с потенциал за внедряване в реалната икономика. В рамките на проекта беше укрепен и капацитета на Центъра за трансфер на технологии и интелектуална собственост, който ще гарантира устойчивостта на постигнатите резултати и след приключването на проекта.

Научните изследвания са концентрирани в области с висока обществена и икономическа значимост – интелигентно земеделие, цифрова трансформация, изкуствен интелект, устойчив транспорт, цифрови енергийни системи, мехатроника, индустрия 4.0, управление на риска и социални иновации. Разработените решения създават условия за модернизация на бизнеса, публичните услуги и индустрията, както и за ускоряване на зеления и цифровия преход.

Особено важно е въздействието на проекта върху развитието на Северна България и Дунавското пространство. Чрез научните разработки, международните партньорства и създадената изследователска инфраструктура Университетът се утвърждава като значим иновационен център за развитие на високотехнологично предприемачество. Реализираните дейности подпомагат изграждането на конкурентоспособна икономика, основана на знанието, и създават нови възможности за бизнеса, публичните институции и младите хора в региона.

Постигнатите резултати показват, че Русенският университет успешно изпълнява своята мисия да бъде не само образователен, но и научен и иновационен лидер като заема значимо място в Европейската карта на научните изследванията и иновациите и се превръща в ключов фактор за устойчивото развитие на Дунавското пространство.

Проектът „Русенски изследователски университет" е финансиран в размер на 6 135 502,57 евро (12 000 000 лв) от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България по договор BG-RRP-2.013-0001, за изпълнение на инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост за „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България - 2", по стълб „Иновативна България", Компонент 2 „Научни изследвания и иновации", Инвестиция 1 (C2.I1): „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез научни изследвания и иновации".

Актуално до: 17.7.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ КАНИ СТУДЕНТИТЕ НА МЛАДЕЖКА ТРУДОВА БОРСА

Виктория Иванова — Mon, 15 Jun 2026 13:22:42 GMT

Основен текст:

Твоят старт към успеха! Ела на Младежката трудова борса на 18 юни в Доходното здание

Търсите ли първия си професионален опит? Искате ли да намерите стаж по специалността или просто искате да проверите какво предлага пазарът на труда в Русе в момента?

Русенският университет, Бизнес иновационен център „Инобридж", Община Русе и Русенската търговско-индустриална камара ви канят на Младежка трудова борса! Това е твоето пространство, в което талантът среща реалните възможности за развитие и сигурно бъдеще.

• Кога: 18 юни 2026 г. (четвъртък) от 13:00 до 15:00 ч.

• Къде: Във фоайето на Доходно здание, Русе

• Вход: Напълно безплатен!

Какво ще спечелиш, ако дойдеш?

• Директен контакт: Ще се срещнеш лице в лице с топ работодатели от различни сектори в региона.

• Възможности на едно място: Ще събереш актуална информация за свободни позиции, стажантски програми и обучения.

• Отговори от първо лице: Ще можеш да зададеш своите въпроси директно на представителите на бизнеса.

• Ориентация: Ще разбереш кои са най-търсените умения на пазара и какво очакват компаниите от младите специалисти.

• Контакти: Ще изградиш мрежа от полезни познаства за бъдещата ти реализация.

Събитието се реализира в рамките на проекта за изграждане на Международен младежки център – Русе и е създадено специално за младежи до 29 години, които искат да вземат бъдещето си в свои ръце.

Вземи резюмето си (CV), ела с добро настроение и отвори вратата към следващата стъпка в кариерата си!

Очакваме те на 18 юни от 13:00 ч. в Доходното здание!

Актуално до: 15.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ЗАКРИВАЩО СЪБИТИЕ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРОЕКТ DREAM, ROBG00169

Виктория Иванова — Fri, 12 Jun 2026 09:06:01 GMT

Основен текст:

На 17.06.2026 г. от 10:30 ч. в Корпус 2, зала 2Г-204 (зала SIMENS) на Русенски университет „Ангел Кънчев" ще се проведе закриващо събитие, на което ще бъдат представени изпълнените дейности по проект „Danube River Environmental Assessment and Monitoring (DREAM), финансиран по програма Interreg VI-A Romania-Bulgaria, с идентификационен код ROBG00169-DREAM Project – Soft.

По време на събитието присъстващите ще бъдат информирани за цялостното изпълнение на проектните дейности от страна на партньорите, за трудностите и предизвикателствата, преодолени в процеса на работа от работните колективи, както и за получените крайни резултати.

В края на събитието ще бъде обявен и стартът на процедура за избор на бенефициет, на когото системата ще бъде предоставена безвъзмездно за петгодишния период на устойчивост на проекта, като единственото условие е да бъде използвана по предназначение.

Актуално до: 12.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ СЕМИНАР ЗА ОТВОРЕНИ ДАННИ И ОТВОРЕНА НАУКА В БЪЛГАРИЯ ПО ПРОЕКТ ACROSS

Виктория Иванова — Wed, 10 Jun 2026 07:24:12 GMT

Основен текст:

Днес, 10 юни 2026 г., в Центъра за докторанти на Русенския университет се проведе семинар на тема „Open Data and Open Science in Bulgaria".

Водещ на семинара беше проф. д-р Даниел Братанов - заместник-ректор по научноизследователската дейност на Русенския университет.

Семинарът е тясно свързан с тематиката и научноизследователските направления, по които Русенският университет работи в рамките на проект ACROSS. Събитието постави акцент върху значението на отворената наука и отворените данни като важни елементи от съвременната научноизследователска среда.

Open Science, или отворена наука, представлява съвременен подход към научната дейност, който насърчава свободния достъп до научни публикации, изследователски резултати, методологии, софтуер, инфраструктура и образователни ресурси. Основната ѝ цел е да направи научното знание по-достъпно, прозрачно и използваемо както за академичната общност, така и за бизнеса, публичните институции и обществото.

Open Data, или отворени данни, е свързано с предоставянето на научни и изследователски данни във формат, който позволява тяхното повторно използване, проверка, сравнение и надграждане от други изследователи. Чрез споделянето на данни се повишава надеждността на научните резултати, улеснява се международното сътрудничество и се създават условия за по-ефективно развитие на иновации.

В рамките на семинара бяха разгледани актуални въпроси, свързани с развитието на Open Science и Open Data в България, както и с тяхното значение за университетите и научните организации. Беше подчертано, че отвореният достъп до научна информация и изследователски данни подпомага възпроизводимостта на научните резултати, повишава видимостта на научните постижения и създава по-добри възможности за партньорства на национално и международно ниво.

Актуално до: 10.7.2026 г.

РЪКОВОДИТЕЛЯТ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ И ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ПРОГРАМА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ“ ПОСЕТИХА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Виктория Иванова — Mon, 08 Jun 2026 13:15:56 GMT

Основен текст:

Днес, 08.06.2026 г., ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България г-жа Йорданка Чобанова и г-н Иван Попов - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование", бяха на посещение в Русенския университет във връзка с изпълнението на проекта „Русенски изследователски университет".

Проект „Русенски изследователски университет" е финансиран от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, по договор BG-RRP-2.013-0001.

Гостите бяха приветствани от академик Христо Белоев, председател на Управителния комитет и ръководител на проект „Русенски изследователски университет" и от ректора на университета проф. д-р Десислава Атанасова.

По време на посещението бяха представени основните дейности и постигнатите резултати по проекта, който е насочен към развитие на научните изследвания, иновациите и трансфера на знания. Отчетен беше напредъкът по изпълнението на научноизследователските програми на всички научни групи, модернизирането на научната инфраструктура и утвърждаването на Русенския университет като водещ изследователски център.

Г-жа Йорданка Чобанова и г-н Иван Попов разгледаха лабораториите на научните групи и бяха информирани за постиженията на изследователските екипи. Сред акцентите бяха разработки, свързани с електромобили, водородни горивни клетки, безпилотни летателни апарати, автономни системи за наблюдение и технологии за ранно откриване на горски пожари.

В рамките на визитата гостите имаха възможността да посетят още и Центъра за върхови постижения УНИТе (ЦВП УНИТе) към Русенски университет „Ангел Кънчев", където разгледаха лабораториите за 3D дигитализация, кинематика, 3D принтиране и 3D визуализация и се запознаха с основните дейности и задачи на изследователите.

ЦВП УНИТе е изграден в рамките на Проект BG16RFPR002-1.014-0004 УНИТе, който е финансиран по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" (ПНИИДИТ).

По време на срещата между ректорското ръководство и гостите бяха обсъдени възможностите за устойчиво развитие на научната дейност в Русенския университет и значението на инвестициите в научни изследвания и иновации за повишаване качеството на висшето образование и конкурентоспособността на българската наука.

Актуално до: 8.7.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОСРЕЩНА АРЖЕНТИНСКА ДЕЛЕГАЦИЯ И БЕШЕ ДОМАКИН НА СЕМИНАР ЗА БЕЗОРНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Виктория Иванова — Thu, 04 Jun 2026 11:07:56 GMT

Основен текст:

Днес, 04.06.2026 г., Русенският университет посрещна аржентинска делегация, която проведе среща с ректорското ръководство и участва в семинар на тема „Технологии и техника за безорно земеделие и следприбираща обработка", организиран съвместно от Посолството на Аржентина в България и Русенския университет.

Гостите бяха посрещнати от ректора на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, зам.-ректорите проф. д-р Даниел Братанов и доц. д-р Галина Иванова и деканът на Аграрно-индустриалния факултет доц. д-р Калоян Стоянов.

В аржентинската делегация бяха: Марсело Торес - президент на Аржентинската асоциация на земеделските производители, използващи безорна техника, Леандро Кардосу - специалист по следжътвена обработка в Аржентинския национален институт по селскостопански технологии, Марко Стиусо - изпълнителен координатор на Аржентинската камара на производителите на селскостопанска техника, Хуан Игнасио Камио Бавасо - изпълняващ длъжността ръководител на мисията на посолството на Аржентина в България.

По време на срещата бяха обсъдени възможностите за развитие на сътрудничеството между Русенския университет и аржентински научни, образователни и браншови организации. Специално внимание беше отделено на обмена на знания и опит в областта на съвременните земеделски технологии, съвместните научноизследователски проекти и бъдещите партньорства между институциите.

Ректорът проф. д-р Десислава Атанасова изрази благодарност за проявения интерес към университета и подчерта значението на международното сътрудничество.

Академик Христо Белоев отбеляза, че Русенският университет има утвърдени традиции и експертиза в областта на селскостопанските технологии, включително разработването и прилагането на системи за минимална обработка на почвата.

След проведената среща в Канев център се състоя семинарът на тема: „Технологии и техника за безорно земеделие и следприбираща обработка". В рамките на програмата беше представена техническа презентация на тема „Изграждане на съвместни решения: Аржентина и България като стратегически партньори в устойчивото производство и ефективността след прибиране на реколтата".

На семинара Марко Стиусо представи аржентинския технологичен модел в производството на селскостопанска техника, а Марсело Торес запозна участниците с приложния опит на Аржентина в земеделието без оран и устойчивите практики в сектора.

Леандро Кардосу представи технологии за подобряване на ефективността след прибиране на реколтата и съвременни решения за оптимизиране на процесите по съхранение и обработка на земеделската продукция. След отделните презентации се проведоха дискусии и сесии с въпроси и отговори.

Семинарът предостави възможност за обмен на добри практики и опит между български и аржентински специалисти в областта на безорното земеделие, модерните агротехнологии и ефективното управление на процесите след прибиране на реколтата.

Актуално до: 4.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО АКВАФОТОМИКА

Виктория Иванова — Fri, 05 Jun 2026 06:57:09 GMT

Основен текст:

От 23 до 26 септември 2026 г. в Канев център на Русенския университет ще се проведе Международната научна конференция „4th European Aquaphotomics Conference (AqPH2026)" – едно от водещите европейски събития в областта на аквафотомиката, спектроскопията и интелигентните технологии за анализ на живите системи.

Конференцията се организира от Русенския университет в партньорство с Международната асоциация по аквафотомика (International Aquaphotomics Society) и ще събере учени, изследователи, преподаватели, докторанти, студенти и представители на бизнеса от цял свят.

Сред участниците ще бъдат утвърдени учени с международно признание, сред които академик Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, ректорът на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова, проф. Румяна Ценкова от Kobe University, зам.-ректорът проф. д-р Даниел Братанов, проф. Золтан Ковач от Унгарски университет по земеделие и науки за живота, които са част от научния и организационния комитет на форума.

Аквафотомиката е интердисциплинарна научна област, която придобива все по-голямо значение в съвременната наука благодарение на широките си приложения за изследване на живите системи. Конференцията има за цел да надгради постигнатото на предходните европейски форуми по аквафотомика и да предостави платформа за обмен на знания, идеи и добри практики между учени, студенти и представители на индустрията.

Събитието ще създаде възможности за представяне на най-новите научни постижения, обсъждане на актуални предизвикателства и изграждане на нови научни и бизнес партньорства. В рамките на форума ще бъдат изнесени пленарни доклади от водещи международни учени, научни презентации и постерни сесии, които ще насърчат сътрудничеството между академичните среди и индустрията.

Приетите и одобрени по научни критерии доклади да бъдат публикувани в поредицата Web of Conferences и да бъдат индексирани в международната база данни Scopus.

С провеждането на конференцията Русенският университет затвърждава позицията си на активен участник в международното научно пространство за висококачествени научни събития и международно сътрудничество.

Повече информация за конференцията и условията за участие може да бъде намерена на официалния уебсайт: www.aqph2026.com.

Актуално до: 5.7.2026 г.

АКАД. ХРИСТО БЕЛОЕВ БЕ УДОСТОЕН С НАЙ-ВИСОКОТО ОТЛИЧИЕ НА БАН – ПОЧЕТЕН ЗНАК „МАРИН ДРИНОВ“ НА ЛЕНТА

Виктория Иванова — Thu, 04 Jun 2026 16:25:25 GMT

Основен текст:

Днес, 04.06.2026 г., в Канев център на Русенския университет, академик Христо Белоев беше удостоен с най-високото отличие на Българската академия на науките – Почетният знак „Марин Дринов" на лента.

Наградата му бе връчена от чл.-кор. Евелина Славчева, председател на Българската академия на науките, в знак на признание за изключителния му принос към развитието на българската наука, висшето образование и утвърждаването на българската академична традиция както в страната, така и извън нейните граници.

Решението за присъждането на престижното отличие е взето единодушно от Управителния съвет на Българската академия на науките.

При връчването на наградата чл.-кор. Славчева подчерта значението на присъствието на БАН не само в столицата, но и във всички региони на страната чрез дейността на академици, член-кореспонденти и учени, посветили своя професионален път на развитието на науката в България. Сред тях безспорно се нарежда и акад. Христо Белоев - дългогодишен радетел за българската наука и активен партньор на Академията.

След получаването на отличието акад. Белоев благодари на Управителния съвет на БАН за оказаната чест. Той сподели, че приема наградата с голямо вълнение и признателност и че това най-високо отличие е не само признание, но и отговорност, която го мотивира да продължи да работи със същата отдаденост за развитието на науката и образованието.

По време на церемонията бяха отбелязани както научните постижения на академик Белоев, така и приносът му към обществения живот, развитието на образованието и подкрепата за научните изследвания. Подчертано беше, че когато учените участват активно в обществения живот, техният принос надхвърля рамките на академичната общност и има значение за развитието на цялото общество.

Специално внимание беше отделено на усилията на академик Белоев за разширяване на достъпа до българско висше образование извън пределите на страната. Като значим негов принос беше посочено откриването на филиал на Русенския университет в Тараклия, Република Молдова – инициатива с важно значение за съхраняването на българската идентичност и за образователните възможности на българската общност в региона.

По време на церемонията чл.-кор. Славчева изрази и благодарност към Русенския университет за дългогодишната подкрепа и гостоприемство към Регионалния академичен център на БАН в Русе, който развива дейността си в тясно сътрудничество с висшето училище.

С присъждането на Почетния знак „Марин Дринов" на лента Българската академия на науките изразява признание към акад. Христо Белоев за неговия дългогодишен принос към науката, образованието и обществения живот, както и за усилията му за утвърждаване на авторитета на България в международното академично пространство.

Актуално до: 4.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ БЕШЕ ОТКРИТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ДУНАВСКИ МОСТОВЕ 2026 НАУКА И ИНОВАЦИИ ЗА ИНТЕГРИРАН ДУНАВСКИ РЕГИОН

Виктория Иванова — Thu, 04 Jun 2026 16:14:37 GMT

Основен текст:

Днес, 04.06.2026 г., в Канев център на Русенския университет беше открита научна конференция „ДУНАВСКИ МОСТОВЕ 2026 НАУКА И ИНОВАЦИИ ЗА ИНТЕГРИРАН ДУНАВСКИ РЕГИОН". Събитието се организира от Българската академия на науките с подкрепата на Русенския университет. Форумът е част от официалния календар на Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион 2026 г.

Сред гостите на събитието бяха: чл.-кор. Евелина Славчева - председател на Българската академия на науките, проф. д-р Десислава Атанасова - ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев", акад. Христо Белоев - почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, Н. Пр. г-жа Андреа Икич-Бьом - посланик на Австрия, Н. Пр. г-н Емил Жакота - посланик на Молдова, Н. Пр. г-жа Наташа Бергел - посланик на Словения, Н. Пр. г-жа Александра Мичич - посланик на Босна и Херцеговина, проф. д-р Любомир Владимиров - областен управител на Област Русе, г-жа Златомира Стефанова - зам.-кмет на Община Русе.

В приветствието си към участниците проф. д-р Десислава Атанасова подчерта значението на форума за развитието на научното сътрудничество в Дунавския регион:

„За Русенския университет е чест да бъде домакин на форум, който обединява науката, институциите и международните партньори в търсенето на устойчиви решения за бъдещето на Дунавския регион. Убедена съм, че обменът на знания, идеи и добри практики ще създаде нови възможности за развитие и ще постави основите на още по-силно академично и научно сътрудничество."

От своя страна академик Христо Белоев акцентира върху ролята на науката като мост между държавите и обществата:

„Дунав винаги е бил символ на свързаност, сътрудничество и развитие. Днес именно науката изгражда най-здравите мостове между хората, институциите и държавите. Особено се радвам, че тази конференция се провежда в годината, в която България председателства Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Русе и Русенският университет работят активно по Дунавската стратегия още от самото ѝ начало и именно нашият град е мястото, където трябва да се провеждат подобни форуми. В Дунавския регион сме изградили устойчиви партньорства с университети и научни организации от всички държави по поречието на реката. Убеден съм, че по време на конференцията ще споделим ценен опит и научни резултати, а дискусиите ще поставят основите на нови съвместни инициативи и проекти в бъдеще.", каза академик Белоев.

Приветствия към гостите отправиха още чл.-кор. Евелина Славчева, председател на Българската академия на науките, Н. Пр. г-жа Андреа Икич-Бьом - посланик на Австрия, проф. д-р Любомир Владимиров - областен управител на Област Русе и г-жа Златомира Стефанова - зам.-кмет на Община Русе.

В рамките на конференцията изтъкнати експерти, представители на академичните среди и бизнеса ще обсъдят ключови въпроси, свързани с технологичния трансфер, съвременните научни разработки и иновации, приложими в индустрията и инфраструктурата, зеления преход, биоразнообразието, културното наследство и устойчивото развитие за интегриран и конкурентоспособен Дунавски регион.

Стратегията на ЕС за Дунавския регион е една от четирите макрорегионални стратегии на ЕС, приети от Европейската комисия през 2010 г. и одобрени от Европейския съвет през 2011 г. Стратегията обединява 14 държави по поречието на река Дунав и обхваща регион, в който живеят 115 милиона души, или една пета от населението на ЕС.

Българската академия на науките, Русенският университет „Ангел Кънчев" и Регионалният академичен център – Русе затвърждават ролята си на двигател в регионалното развитие, осигурявайки платформа за сътрудничество, диалог и обмен в подкрепа на европейската интеграция на страните от Дунавския регион.

На 5-ти юни конференцията продължава с научна сесия в зала „Сименс" на Русенския университет.

Актуално до: 4.7.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОДПИСА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Виктория Иванова — Thu, 04 Jun 2026 15:25:43 GMT

Основен текст:

Днес, 04.06.2026 г., беше подписан меморандум за сътрудничество между Русенския университет и Българската академия на науките (БАН). Подписите си положиха ректорът на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова и председателят на БАН член-кореспондент проф. Евелина Славчева.

На подписването присъстваха академик Христо Белоев - почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, зам.-ректорите проф. д-р Даниел Братанов и доц. д-р Галина Иванова.

Подписаният меморандум разширява и задълбочава сътрудничеството между Русенския университет и БАН и надгражда стратегическото партньорство в областта на науката, образованието и развитието на младите изследователи.

Документът бе подписан в Русенския университет, където по-късно беше открита научна конференция под надслов „Дунавски мостове – наука и иновации за интегриран Дунавски регион".

В меморандума двете институции заявяват своята готовност да обединят усилия в обучението, развитието и утвърждаването на младите учени, докторантите и постдокторантите от двете институции, като създадат продуктивна среда на взаимно споделяне на опит и осъществяване на съвместни дейности.

Документът предвижда съвместна работа по изследователски проекти в различни научни направления, както и реализиране на общи образователни инициативи, включително форми на продължаващо обучение. Особен акцент се поставя върху създаването на устойчиви условия за развитие на младите изследователи чрез участие в семинари, курсове, научни форуми и изследователски програми на двете институции.

Страните се договориха да изграждат съвместни екипи, да организират научни и творчески форуми, както и да споделят библиотечни, информационни и образователни ресурси. Предвижда се също експертно сътрудничество при разработване и изпълнение на проекти, както и при процедури за оценка на качеството в образованието и научната дейност.

Меморандумът насърчава и съвместни инициативи, свързани с опазването и изследването на културното наследство в България, както и други дейности от взаимен интерес.

Срокът на споразумението е пет години.

С подписването на документа Русенският университет „Ангел Кънчев" и БАН затвърждават дългогодишното си сътрудничество и поставят основа за нов етап на съвместно развитие в националното и европейското научно и образователно пространство.

Актуално до: 4.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ СРЕЩА НА РЕКТОРСКОТО РЪКОВОДСТВО С ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА РУСЕ

Виктория Иванова — Thu, 04 Jun 2026 12:33:28 GMT

Основен текст:

Днес, 04.06.2026 г., в заседателна зала на Ректората се проведе среща между ректорското ръководство на Русенския университет и областния управител на Русе проф. д.н. Любомир Владимиров и неговия заместник д-р Валери Йорданов.

В разговора участваха ректорът проф. д-р Десислава Атанасова, почетният ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет академик Христо Белоев, както и заместник-ректорите проф. д-р Даниел Братанов и доц. д-р Галина Иванова.

По време на срещата бяха обсъдени актуални въпроси, свързани с ролята на Русенския университет като водещ образователен, научен и изследователски център в страната и Дунавския регион. Акцент беше поставен върху възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между висшето училище и държавните институции в подкрепа на регионалното развитие, образованието и иновациите.

Ректорът проф. Атанасова представи основните приоритети в развитието на университета, включително усилията за модернизиране на образователната среда, повишаване на качеството на обучението и разширяване на международното сътрудничество.

Академик Христо Белоев изрази удовлетворение, че областният управител и неговият заместник са хора, развили кариерата си в университета и подчерта значението на устойчивото партньорство между двете институции.

Особен акцент беше поставен върху необходимостта от създаване на благоприятни условия за професионална реализация на младите хора в региона, както и върху привличането на инвестиции.

Областният управител проф. д.н. Любомир Владимиров подчерта значението на Русенския университет за икономическото и социалното развитие на региона и страната, като отбеляза, че висшето училище е стратегически партньор в усилията за утвърждаване на Русе като модерен образователен, научен и иновационен център.

Актуално до: 4.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПОД НАДСЛОВ „ДУНАВСКИ МОСТОВЕ – НАУКА И ИНОВАЦИИ ЗА ИНТЕГРИРАН ДУНАВСКИ РЕГИОН“

Виктория Иванова — Wed, 03 Jun 2026 06:49:13 GMT

Основен текст:

На 4 и 5 юни 2026 г. в Русенския университет ще се проведе научна конференция под надслов „Дунавски мостове – наука и иновации за интегриран Дунавски регион". Събитието е част от официалния календар на Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион 2026 г. и се организира от Българската академия на науките (БАН), Русенския университет „Ангел Кънчев" и Регионалния академичен център – Русе.

Официалното откриване ще се състои на 4 юни в 17 часа в зала Канев център.

Актуално до: 3.7.2026 г.

ЙОВАНА ЙОРДАНОВА И КРИСТИЯН ДЯЛОВ СА НОВИТЕ МИС И МИСТЪР РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ 2026

Виктория Иванова — Tue, 02 Jun 2026 12:06:11 GMT

Основен текст:

На 01.06.2026 г. се проведе поредното издание на "Мис и Мистър Русенски университет" в Канев център. Йована Йорданова - специалност "Компютърни системи и технологии" и Кристиян Дялов - специалност "Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред" са новите най-красиви студенти на университета.

Техни първи подгласници са Анита Аттила - "Право" и Валентин Василев - специалност "Растениевъдство". Трето място завоюваха Мартина Георгиева - специалност "Начална училищна педагогика и чужд език" и Виктор Иванов - специалност "Строително инженерство".

Наградите връчи ректорът на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасов, която беше председател на журито.

Студентският съвет на Русенския университет изказва своите благодарности към всички спонсори, които за поредна година подкрепиха организирането и провеждането на събитието „Мис и мистър Русенски университет ".

През 2007 година за пръв път се провежда конкурсът "Мис и мистър Русенски университет", който дотогава е бил само "Мис Русенски университет".

От 2014 година изборът на най-красивите студенти на Русенския университет се провежда в многофункционалния комплекс – Канев център, при нестихващ интерес.

С годините събитието набира широка популярност и вече е сред най-атрактивните събития не само за академичната общност, а и за гражданите на Русе.

Актуално до: 2.7.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ ТРАДИЦИОННАТА СРЕЩА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ СТУДЕНТИ С АКАДЕМИЧНОТО РЪКОВОДСТВО

Виктория Иванова — Tue, 02 Jun 2026 11:21:55 GMT

Основен текст:

Днес, 02.06.2026 г., в читалнята на Университетската библиотека на Русенския университет се проведе традиционната среща на чуждестранните студенти с академичното ръководство на университета. Събитието бе организирано по повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, като тази година то съвпадна и с отбелязването на Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Гости на събитието бяха: ректорът на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев - почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, проф. д-р Теодор Илиев – зам.-ректор по учебната работа, доц. д-р инж. Галина Иванова - зам.-ректор по международно сътрудничество; проф. д-р Анелия Манукова – зам.-председател на Общото събрание и главен редактор на вестника на Русенския университет „Студентска искра" и преподавателите от катедра „Български език, литература, история и изкуство" доц. д-р Емилия Недкова и доц. д-р Велислава Донева.

Проф. Атанасова и академик Белоев поздравиха студентите за смелия избор да продължат образованието си в чужда държава и да се обучават на език, различен от майчиния им. Те изразиха удовлетворението си от постигнатите от тях успехи и ги увериха, че академичното ръководство ще продължи да ги подкрепя.

По време на събитието бяха наградени чуждестранни студенти с отличен и много добър успех.

Тази година бяха отличени 48 студенти, от които 11 отличници. С пълен отличен успех са 3 студенти от различни специалности. За много добри резултати в усвояването на българския език грамоти получиха и 11 студенти от Подготвителния курс по езикова и специализирана подготовка.

Чуждестранните студенти, които се обучават тази година в Русенския университет, са от 21 държави: Алжир, Армения, Бангладеш, Виетнам, Германия, Гърция, Израел, Индия, Испания, Кипър, Китай, Кувейт, Латвия, Молдова, ОАЕ, Пакистан, Полша, Румъния, Сирия, Турция, Украйна.

Актуално до: 2.7.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ УЧАСТВА КАТО СЪОРГАНИЗАТОР В СЪВМЕСТЕН УЕБИНАР С ПАРТНЬОРИ ОТ КАЗАХСТАН

Виктория Иванова — Tue, 02 Jun 2026 06:51:15 GMT

Основен текст:

Русенският университет участва като съорганизатор в съвместен международен уебинар с партньори от Казахстан. Събитието е организирано от проф. д.н. Жанат Нурбекова от Digital Experts Group, а темата на уебинара е „Integration of AI into Professional Courses".

Уебинарът беше открит на 1 юни 2026 г. От името на академичното ръководство на Русенския университет приветствие към участниците отправи доц. д-р Галина Иванова, заместник-ректор по международно сътрудничество. В своето обръщение тя благодари за поканата Русенският университет да се включи като съорганизатор на семинара и подчерта значението на дългогодишното успешно сътрудничество с партньорите от Казахстан.

Доц. Иванова припомни, че съвместната работа има стабилна основа, изградена в рамките на международния проект HiEdTec „Modernization of Higher Education in Central Asia through New Technologies", в който Русенският университет беше координатор. Проектът с координатор проф. д-р Ангел Смрикаров обедини партньори от България, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Италия, Люксембург, Нидерландия и Португалия. Основен фокус на дейностите беше дигиталната трансформация на образованието и адаптирането на университетите към потребностите на дигиталното поколение. В приветствието беше отбелязано, че в рамките на проекта е създадена устойчива академична мрежа за обмен на опит и добри практики.

„С особено удовлетворение отбелязваме, че сътрудничеството ни с Казахстан продължава и след приключването на проекта. Настоящият семинар е още една важна стъпка в нашата обща мисия за повишаване на качеството на образованието и подготовката на специалисти за дигиталната трансформация на индустрията и обществото", подчерта доц. д-р Галина Иванова.

В рамките на уебинара доц. д-р Галина Иванова изнесе и първата лекция от програмата. Тя представи темата „Digital Security and Artificial Intelligence in Education: Risks, Ethics and Responsible Use" пред участниците в събитието. Лекцията беше посветена на актуални въпроси, свързани с дигиталната сигурност, етичните предизвикателства и отговорното използване на изкуствения интелект в образованието.

Уебинарът се провежда под формата на интерактивен онлайн курс за повишаване на квалификацията на преподаватели. Той продължава в следващите дни и поставя акцент върху интегрирането на изкуствения интелект в професионалните курсове. Програмата е с общ хорариум 80 часа и включва тематични модули, онлайн консултации и защита на финален проект.

Съвместната инициатива е поредна стъпка в развитието на партньорството между Русенския университет и казахстанските организации в областта на дигиталното образование, иновативните технологии и международното академично сътрудничество.

Актуално до: 2.7.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ, ТРАКИЙСКИЯТ И ПЛОВДИВСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТИ ПРОВЕЖДАТ ОБЩ КОНКУРСЕН ИЗПИТ ПО МАТЕМАТИКА БЕЗ ТАКСА ЗА ЯВЯВАНЕ

Виктория Иванова — Tue, 02 Jun 2026 06:35:35 GMT

Основен текст:

Единен кандидатстудентски изпит по Математика – без такса за явяване!

Русенски университет „Ангел Кънчев", Тракийски университет – Стара Загора и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" организират съвместен кандидатстудентски изпит по математика, чиито резултати могат да се използват за кандидатстване в гореспоменатите висши училища в страната.

✅ Без такса за изпита

✅ Една оценка – множество възможности за кандидатстване

✅ Подходящ за кандидат-студенти в икономически, инженерни специалности и финансова математика

📅 Дата: 26.06.2026 г. (петък)

📍 Място: Корпус 2, зала 209

⏰ Час: от 8:00 до 12:00 ч.

Разрешава се използване на черен молив и чертожни инструменти (линия, пергел и др.).

Записването за изпита се извършва онлайн на адрес: https://online.uni-ruse.bg/ или на място в Русенски университет „Ангел Кънчев", Централен корпус, стая 322.3.

Направи първата стъпка към своето бъдеще с един изпит и повече възможности!

Актуално до: 2.7.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОДПИСА МЕМОРАНДУМИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С ВОДЕЩИ ТАЙЛАНДСКИ НАУЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Виктория Иванова — Mon, 01 Jun 2026 13:54:36 GMT

Основен текст:

Днес, 01.06.2026 г., в заседателната зала на Ректората на Русенския университет се проведе работна среща между ръководството на университета и делегации от Университет Чулалонгкорн (Chulalongkorn University) и Университет Мае Фах Луанг (Mae Fah Luang University), съответно от Банкок и Чианг Рай, Тайланд.

В срещата участваха ректорът на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев - почетен ректор и председател на Общото събрание на университета, зам.-ректорът доц. д-р Галина Иванова, проф. д-р Георги Христов - директор на Центъра за информационно и компютърно обслужване на университета, както и проф. д-р Пламен Захариев и доц. д-р Нина Бенчева, съответно ръководител и зам.-ръководител на катедра „Телекомуникации".

Делегациите на гостите бяха в състав: доц. д-р Пунарумол Темди (Assoc. Prof. Dr. Punnarumol Temdee), доц. д-р Рунгсан Чайсричароен (Dr. Roungsan Chaisricharoen) и д-р Чаяпол Камиод (Dr. Chayapol Kamyod) от Университет Мае Фах Луанг, проф. д-р Давид Банджердпонгчай (Prof. Dr. David Banjerdpongchai), проф. д-р Лунчакорн Вутиситикулкий (Prof. Dr. Lunchakorn Wuttisittikulkij) и ст. преподавател Сириканя Сингкуна (Sirikanya Singcuna) от Университет Чулалонгкорн, както и техните студенти Понсуп Кумпрасерт (Poonsup Kumprasert), Аню Мураками (Anyu Murakami), Сирапоп Саенгтонгкам (Sirapop Saengthongkam) и Мин Бо Бо (Minn Bo Bo).

По време на работната среща бяха обсъдени различни съвместни дейности между Русенския университет и двата университета от Тайланд, включително обмен на студенти и преподаватели по програма „Еразъм+", подготовка на съвместни научни и образователни проекти, както и по-задълбочено осъществяване на съвместни научни изследвания. До момента изследователи от Русенския университет имат повече от 15 съвместни публикации с партньорите си от Тайланд, от които 8 в реномирани международни научни списания с Импакт фактор и ранг Q1 и Q2. Кулминацията на срещата бяха двете церемонии по подписване на Меморандуми за сътрудничество.

Първото споразумение бе официализирано между Русенски университет „Ангел Кънчев" и ECTI - тайландската инженерна асоциация по електротехника и електроника, компютри, телекомуникации и информационни технологии. Споразумението от страна на Русенския университет бе подписано от проф. д-р Десислава Атанасова и акад. Христо Белоев, а от страна на тайландската асоциация документа бе финализиран от доц. Пунарумол Темдее – председател на Севернотайландската секция на ECTI. Асоциацията е най-голямата научна организация на инженерите в източноазиатската държава, като в нея членуват повече от 28 университета, научни центрове и институти.

Втория меморандум за сътрудничество бе подписан между Русенски университет „Ангел Кънчев" и Университет Чулалонгкорн, който бе в ролята си на учредител и представител на научноизследователската мрежа от източноазиатски университети MANGOS – „Metaverse of Academic Nexus for Global Opportunities". Основоположници на мрежата са Университет Чуо (Chuo University) в Япония, Публичният университет на Филипините (Philippines Open University), Университет „Кристен Дута Вакана" (Duta Wacana Christian University) от Индонезия и тайландските университети Сринакаринвирот (Srinakharinwirot University) и Праборомаражчанок (Praboromarajchanok University). Основната дейност на мрежата, в която към момента членуват повече от 100 образователни и научни организации от цял свят, е дигиталната трансформация на образованието и науката чрез създаване на т.нар. метапространства и метавселени – дигитални двойници на реални обекти и среди., които могат да се използват от преподаватели, докторанти и студенти. След подписването на меморандума, гостите от Тайланд представиха и разработения в рамките на няколко дни дигитален двойник на сградата на Ректората пред ръководството на университета.

Актуално до: 1.7.2026 г.

НОВИТЕ МИС И МИСТЪР РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ 2026 ЩЕ СТАНАТ ЯСНИ НА 1 ЮНИ

Виктория Иванова — Fri, 29 May 2026 12:59:17 GMT

Основен текст:

Студентският съвет при Русенския университет кани на поредното издание на Мис и Мистър Русенски университет 2026. Официална церемония по обявяване на победителите на конкурса "Мис и Мистър Русенски университет 2026" ще се състои на 1 юни 2026 година от 19:00 в Канев център.

От 2007 година този конкурс е станал не просто традиция, а и значимо събитие както за академичната общност, така и за гражданите на град Русе. С годините събитието набира широка популярност, привличайки вниманието на множество зрители.

Победителите в конкурса се избират от професионално жури със съпредседатели – Ректорът на Русенския университет и Председателят на Студентския съвет.

Станете част от най-посещаваното събитие в развлекателния календар на Русенски университет!

ОЧАКВАМЕ ВИ!

Актуално до: 29.6.2026 г.

В УНИВЕРСИТЕТСКАТА БИБЛИОТЕКА НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕН РОМАНЪТ „КРАДЕЦЪТ“ НА ЛИЛИЯ ГОРАНОВА

Виктория Иванова — Fri, 29 May 2026 08:07:54 GMT

Основен текст:

На 05 юни 2026 г. от 16.00 часа в Университетската библиотека на Русенския университет (Корпус 2 читалня - 2Г.208) ще се състои представяне на романа „Крадецът" на Лилия Горанова.

Лилия Горанова е възпитаник на Английската гимназия в Русе, а по-късно завършва и специалност „Автоматизация на производството" в Русенския университет. Любовта я отвежда в столицата, но тя остава истински русчуклия с Русе в сърцето.

Въпреки инженерното образование и дългогодишния стаж като ръководител на голяма шведска компания, занимаваща се с индустриални продукти, Лилия запазва своята страст към изкуствата, намерила физическо изражение в наскоро отпечатания неин роман.

През целия си живот тя има отношение към дарителството и е посветила първата си книга на Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания - „Розовата къща" Русе, на която ще бъдат дарени всички постъпления от книгата.

„Крадецът" е завладяваща история за човешкия морал, за лоялност и предателство, обич и омраза, добро и зло, както и за тънката граница между недоволството и престъплението.

Заповядайте!

Актуално до: 29.6.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ СЪБРА 33 МЛАДИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ В ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ НА КОЛОКВИУМ СТАР

Виктория Иванова — Thu, 28 May 2026 11:07:47 GMT

Основен текст:

На 27 май 2026 г., изцяло в дигитална среда, се проведе дебютното издание на иновативния научен форум за докторанти, постдокторанти и млади учени – Колоквиум „Социални трансформации и адаптивни решения" (СТАР). Съвместната инициатива между Центъра за докторанти на Русенския университет и Learning Development Centre на Glasgow Caledonian University изгради нова платформа за академичен обмен и интердисциплинарен диалог. Основен организатор и двигател на този престижен форум от страна на Русенския университет е факултет „Бизнес и мениджмънт".

Реализацията на иновативния подход за мрежово сътрудничество и генериране на идеи между млади учени, докторанти и постдокторанти е резултат от проведените специализации и обмен на добри практики на изследователите инициатори на колоквиума като осъществяването му стана възможно благодарение на стратегическото партньорство и подкрепа на проект „Русенски изследователски университет" и проект STAR-MSCA („Sustainability Transformation: Research and Innovation Network for Quality Information, Better Sustainability Reporting Practices and Business Resilience"). Организатори на първия по рода си дигитален научен форум са катедрите „Мениджмънт и социални дейности" и „Компютърни системи и технологии" на Русенския университет.

Зад успеха на събитието, професионалното модериране на научния дебат и обезпечаването на цялостната логистична и комуникационна инфраструктура стоят доц. д-р Ирина Костадинова и д-р Ана Тодорова от факултет „Бизнес и мениджмънт" на Русенския университет, а от страна на Learning Development Centre на Glasgow Caledonian University – д-р Лина Петракиева, която е и възпитаник на Русенския университет.

Още с първото си издание колоквиумът предизвика огромен интерес сред изследователската общност. В рамките на събитието бяха представени 33 научни доклада от 33 активни участници (докторанти, постдокторанти и млади учени, които са представители на 13 висши училища и научноизследователски институции.

Научната програма се отличи с безкомпромисно качество на представените разработки и задълбочени академични дискусии, като участниците изключително успешно вписаха специфичните си тематични търсения в основната рамка на колоквиума – социалните трансформации и адаптивните решения. Събитие протече в четири ключови тематични панела:

• Панел 1: Обществено здраве, превенция и медицински данни – с основен фокус върху физическото здраве, мониторинга и управлението на данни.

• Панел 2: Социални трансформации, сигурност и устойчивост – разглеждащ актуални въпроси, свързани с обществените нагласи, миграцията, предприемачеството и правото.

• Панел 3: Дигитална ера, технологии и иновации – обхващащ съвременните предизвикателства пред изкуствения интелект (ИИ), киберсигурността, UX дизайна и дигиталния маркетинг.

• Панел 4: Образование, идентичност и иновации в обучението – насочен към иновативната педагогика, психичното здраве на младите хора и новите методи на преподаване.

Тематичните панели обхванаха широк спектър от актуални проблеми – от съвременни методологии в управлението на човешките ресурси и ролевата диагностика до предизвикателствата пред дигиталната трансформация в образованието, ИИ грамотността и компетенциите на бъдещето. Това научно разнообразие и мащабното участие на изследователи категорично утвърждават необходимостта от създаването и развиването на подобни формати в академичното пространство. Споделената обратна връзка показва, че младите учени участват в колоквиума, тъй като форматът им предоставя защитена среда, в която да представят своите дисертационни трудове – независимо дали са в начален или напреднал етап на разработването им. От съществено значение за изследователите е и възможността да получат обратна връзка и градивни насоки от колеги и утвърдени изследователи, както и публично да заявят и защитят авторското си право над идеите си по разглежданите научни теми. Наред с това колоквиумът предостави на участниците и възможност да преодолеят страха си от публични изяви с подкрепата на изключително добронамерена и диалогична публика, както и да тестват своите технически умения за презентиране в онлайн среда. Иновативният регламент на събитието се превърна в търсено предизвикателство. Участниците разполагаха с точно 5 минути за изложение и 5 минути за въпроси и отговори. Да успееш да синтезираш мащабен труд в рамките на едва 300 секунди е сериозно изпитание, изискващо съвършен фокус, прецизност на изказа и блестящи презентационни умения. Модераторите с радост отчитат, че форматът на колоквиума стимулира нестандартни подходи на част от участниците, които разчупват традиционната лекционна рамка и провокират аудиторията с интерактивни въпроси, впечатляваща научна зрялост и готовност за дебат. Като пряк резултат от ползотворната работа, изследванията на участниците ще бъдат събрани и публикувани в официалния сборник с абстракти на събитието. Изданието ще послужи като ценен ресурс и огледало на съвременните научни търсения на новото поколение изследователи.

Организационният комитет изказва искрена благодарност на всички млади учени за техния професионализъм, за спазването на високите академични стандарти и за смелостта да се изправят пред предизвикателствата на динамичния регламент. Успехът на първото издание на Колоквиум СТАР 2026 е категорична заявка, че форумът ще продължи своето развитие като устойчива традиция и престижна арена за научни дебати през следващите години.

В случай че сте млад изследовател и все още изпитвате колебания дали този иновативен формат е подходящ за Вас, Ви каним да посетите официалния уебсайт на събитието – https://star-colloquium.eu/. Запознайте се с атмосферата от първото издание, убедете се в предимствата на нашата подкрепяща академична среда и станете част от следващото издание на СТАР колоквиум.

Актуално до: 28.6.2026 г.

В УНИВЕРСИТЕТСКАТА БИБЛИОТЕКА НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ БЕ ПРЕДСТАВЕНА МОНОГРАФИЯТА „КУЛТУРИ НА УСПЕХА“ НА Д-Р ХРИСТИНА СОКОЛОВА

Виктория Иванова — Thu, 28 May 2026 08:35:11 GMT

Основен текст:

На 21 май 2026 г. в Университетската библиотека на Русенския университет се състоя представяне на монографията „Култури на успеха" с автор д-р Христина Соколова, преподавател в катедра „Педагогика" в Русенския университет. Събитието събра преподаватели, студенти и граждани, които имаха възможност да се запознаят с едно актуално интердисциплинарно изследване, посветено на представите за успех в България и Унгария.

Монографията разглежда темата за успеха като културен и социален феномен, свързан с ценностите, обществените нагласи и моделите на комуникация в съвременните общества. Чрез сравнителен и интеркултурен подход авторката анализира сходствата и различията в разбирането за успех в двете страни, поставяйки акцент върху влиянието на културната среда върху личните цели и житейските ориентири.

В началото на събитието д-р Виктория Иванова, директор на университетската библиотека, представи професионалната биография на д-р Христина Соколова Hristina Sokolova . Родена в Русе, тя е възпитаничка на Английска гимназия „Гео Милев" и завършва специалност „Унгарска филология" и магистратура „Култура на Унгария и превод" в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Специализира в Будапеща като стипендиант на културния институт „Балинт Балаши" и Университета „Йотвьош Лоранд". Впоследствие става преподавател в Русенския университет, където защитава дисертация в областта на междукултурната комуникация, а към момента е преподавател в катедра „Педагогика".

В рамките на дискусията авторката сподели своите виждания по въпроси, свързани със съвременното разбиране за успех, влиянието на дигиталната среда върху ценностите на хората и значението на темата за обществата в преход и търсене на нови модели на развитие. Акцент бе поставен върху ролята на междукултурната комуникация в образованието, бизнеса и обществените процеси.

Актуално до: 28.6.2026 г.

ЕКИП НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ УЧАСТВА В СЕДМИЦА, ПОСВЕТЕНА НА БЪЛГАРИЯ, В УНИВЕРСИТЕТА В ЖИРОНА

Виктория Иванова — Tue, 26 May 2026 08:27:56 GMT

Основен текст:

В периода от 27 април-8 май 2026 г. в Университета в Жирона, Испания се проведе 9-ата Седмица на гостуващите страни. Тазгодишното издание беше посветено на България и премина при отлична организация, силен интерес и активно участие на представители на академичната общност, културни организации и студенти.

Русенският университет „Ангел Кънчев" беше сред основните участници в програмата. Екипът на университета представи България чрез институционални, културни и творчески събития, които разкриха богатството на българската история, традиции, фолклор и съвременна идентичност.

Официалното откриване се състоя на 27 април с институционална приветствена сесия. В нея участва зам.-ректорът доц. д-р Галина Иванова, която представи Русенския университет и неговата роля в развитието на международното академично сътрудничество. Събитието постави началото на програмата, посветена на България като страна гост.

На 4 май гл. ас. д-р Милена Великова от катедра „Български език, литература, история и изкуство" представи темата „Седемте чудеса на България". Хибридният формат на събитието даде възможност сесията да бъде посетена от близо 230 студенти, преподаватели и гости на университета, както и от участници извън гр. Жирона. Д-р Великова представи както разнообразието и красотата на българския музикален фолклор, така и танцов състав „Хармония" на Русенския университет. По покана на проф. Марина Буж тя изнесе лекции и пред студенти, които се обучават в програмата за учители на Университета в Жирона.

Заключителното събитие на Деветата седмица на гостуващите страни се проведе на 7 май в Университета в Жирона и беше посветено на творческо ателие, изследващо фолклорните области на България чрез песни и танци. В програмата участваха Милена Великова, Светла Минкова, Анастасия Назарова, Невин Хебибова и танцовата група „От извора" от Лорет де Мар.

На събитието присъстваха ректорът на Университета в Жирона проф. д-р Хосеп Калбо Ангрил, заместник-ректорите проф. д-р Робърт Марти Марли и проф. д-р Силвия Еспиноса Мирабет, както и студенти, преподаватели, служители и международни гости. Красотата на българския танц беше представена от танцова група „От извора", създадена от българската общност в провинция Жирона, Испания. Събитието се превърна в живо и емоционално преживяване за участниците, като представи българските традиции по достъпен, въздействащ и вдъхновяващ начин.

В рамките на програмата бяха включени още лекции и дискусии за българската история, литература, присъединяването на България към Европейския съюз, съвременната аудиовизуална култура, медийния образ на страната и геополитическата й роля между Черно море и Балканите. Част от събитията се проведоха онлайн, други присъствено или в хибриден формат, което даде възможност за по-широко участие на студенти, преподаватели и гости.

Седмицата на България в Университета в Жирона премина успешно и остави отлични впечатления у участниците. Участието на Русенския университет допринесе значително за представянето на страната ни като държава с богато културно наследство, активен академичен живот и силен потенциал за международно сътрудничество.

Събитието беше част от международната стратегия на Университета в Жирона #UdGGlobal, която насърчава интернационализацията, академичния обмен и междукултурния диалог. Участието на Русенския университет в това престижно издание потвърди значението на партньорството между двете институции и откри нови възможности за бъдещи съвместни инициативи.

Седмицата на гостуващите страни в Университета в Жирона има утвърдена традиция и всяка година представя културата, историята, академичния потенциал и съвременния облик на различна държава. През годините форумът е бил посветен на страни от различни региони на света, което го превръща в значима платформа за междукултурен диалог и международно академично сътрудничество. Първото издание през 2018 г. е посветено на Мексико. През 2019 г. страна гост е Бразилия, а през 2020 г. фокусът пада върху балтийските държави. След това инициативата продължава с Тунис през 2021 г., Ирландия през 2022 г., Кения през 2023 г., Чили през 2024 г. и Индонезия през 2025 г.

Изданието през 2026 г., посветено на България, се вписва достойно в тази последователност. То надгради постигнатото от предходните години и даде възможност българската култура, история, фолклор, съвременна идентичност и академични партньорства да бъдат представени пред международната общност на Университета в Жирона.

Актуално до: 26.6.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА: „БЪЛГАРИЯ – ДВИГАТЕЛ НА КОХЕЗИЯ, УСТОЙЧИВОСТ И РАЗВИТИЕ ПО ДУНАВ“

Виктория Иванова — Tue, 26 May 2026 13:01:59 GMT

Основен текст:

Днес, 26.05.2026 г., в Русенския университет се проведе публична дискусия на тема: „България – двигател на кохезия, устойчивост и развитие по Дунав". Събитието се организира по инициатива на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент в лицето на г-н Кристиан Вигенин - член на Европейския парламент, ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП и г-жа Цветелина Пенкова - член на Европейския парламент. Те отправиха приветствия към участниците, като подчертаха, че в контекста на българското председателство на Дунавската стратегия на Европейския съюз и на нарастващите предизвикателства пред сигурността, свързаността и устойчивото развитие, Дунавският регион представлява ключова ос за икономическо сътрудничество, териториална кохезия и стратегическо партньорство. В този процес България следва да участва активно.

Сред официалните гости на събитието бяха академик Христо Белоев - почетен ректор на Русенския университет и председател на Общински съвет Русе и кметът на Община Русе г-н Пенчо Милков, които също отправиха приветствия.

„Русенският университет и град Русе имат естествена и водеща роля в развитието на сътрудничеството по поречието на река Дунав. Още в периода 2010–2012 г. бяха поставени основите на устойчиви партньорства с държавите от Дунавския регион. Днес няма държава по поречието на Дунав, с която университетът да не поддържа активни контакти и съвместни инициативи.

Университетът разполага със значителен научен и експертен потенциал и е готов да го развива чрез още по-широки международни форуми и партньорства", заяви академик Белоев. Той допълни, че в тази посока се работи и по проекта „Blue Crystal" за устойчиво управление на крайбрежната морска и речна среда и ресурси.

Събитието имаше за цел да постави акцент върху приноса на България за изпълнението на приоритетите на Дунавската стратегия, особено в рамките на нейното председателство, като обедини политическите визии на европейските и националните институции с експертния потенциал на ключови заинтересовани страни.

В рамките на първия панел „Дунав като стратегически коридор: транспорт, икономика и регионално развитие" бяха обсъдени състоянието на транспортната и речната свързаност, ключовите инфраструктурни дефицити, ролята на реката като част от европейските транспортни коридори, инвестиционният и логистичният потенциал на региона, развитието на трансграничната икономика, както и връзката между образованието, бизнеса и подготовката на кадри.

Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент последователно поставя акцент върху значението на макрорегионалните стратегии на ЕС и конкретните ползи за развитието на България.

В рамките на дискусията бяха обсъдени възможностите за засилване на регионалното сътрудничество, развитие на транспортната и енергийна свързаност, устойчиво управление на водните ресурси и насърчаване на иновациите и инвестициите в региона.

Особен акцент беше поставен върху визията на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент за социално справедливо, устойчиво и приобщаващо развитие на Дунавския регион. В събитието участваха представители на национални и европейски институции, местни власти от Дунавския регион, представители на бизнеса, академичните среди и неправителствения сектор.

Актуално до: 26.6.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ УЧАСТВА В ГОДИШНО СЪБИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ACROSS

Виктория Иванова — Tue, 26 May 2026 05:57:36 GMT

Основен текст:

На 28 май 2026 г. ще се проведе годишното събитие на международната работна група по проблемите на равенството, разнообразието и социалното включване (Task Team 1.4) в рамките на Европейския университет Across - European University for Cross-Border Knowledge Sharing. След миналогодишното събитие с основен фокус върху разнообразието и сближаването на различията, тази година темата на форума е фокусирана върху поколенческите различия в академичен контекст (Across Generations: Age as a Resource for Inclusion).

Представители на партньорските университети от Босна и Херцеговина, Германия, Испания, Италия, Полша, Румъния и Словения ще се включат в дискусия от 3 панела:

- Академични кариери и поколенчески траектории;

- Междупоколенчески перспективи: Гласът на младите;

- Обществени измерения на поколенческите различия.

Представител на Русенския университет и участник в първия панел е проф. дн Мария Николова, която е сред най-младите професори в университета и активен участник в научните инициативи на Across.

Проф. Николова ще представи опита на Русенския университет като пространство за образование и наука, където се отдава приоритет на равните шансове за изява на таланти и академична кариера.

Очакваме Ви на 28 май 2026 г. от 15 часа. Линкът за събитието е в приложения флаер.

Актуално до: 26.6.2026 г.

„ЛАБОРАТОРИЯ ЗА БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС – БЪЛГАРИЯ" – НАЦИОНАЛНА СРЕЩА С РАБОТИЛНИЦА НА БЪДЕЩЕТО И СВЕТОВНО КАФЕНЕ В РУСЕ – ДЕН ВТОРИ НА ФОРУМА "BOLOGNA PROCESS IN THE DANUBE REGION"

Юлияна Андонова — Fri, 22 May 2026 08:07:38 GMT

Основен текст:

В продължение на състоялия се на 19 май 2026 г. в Русенския университет „Ангел Кънчев" международен форум „Болонският процес в Дунавския регион", на 20 май библиотеката на висшето училище се превърна в лаборатория за политики. На втория ден на събитието, организирано от Министерството на образованието и науката (МОН) в рамките на проекта „Лаборатория за Болонския процес – България" (BPLab), се състоя национална среща, на която ръководителят на проекта Анна Върбанова-Иванова (дирекция „Висше образование", МОН) представи параметрите, стратегическите цели и начините за участие в BPLab, съфинансиран от Европейския съюз по програма „Еразъм+". „Лаборатория за Болонския процес – България" е съвместен тригодишен проект на МОН и Хайделбергския университет, изпълняван от дирекция „Висше образование" на националния орган, отговорен за политиките във висшето образование, и от Центъра за социални инвестиции на един от най-старите и престижни европейски университети. Той е структуриран като мащабна интервенция, която комбинира политическо проектиране, експертен анализ и широко участие на заинтересованите страни.

За разлика от традиционните „работни групи", лабораторният подход насърчава системното мислене, което включва виждане на голямата картина, свързване на количествените данни и анализи с наративите за опита на представители на академичната общност и заинтересовани страни, осъзнаване на историческия контекст и спецификата на всяка ситуация на национално ниво, както и тестване на малки интервенции (прототипи) и проследяване на техните ефекти в реална среда. В този смисъл лабораторията BPLab дава заявка да функционира като защитено пространство за диалог, в което висшите училища в България ще имат възможност да идентифицират „тесните места" в системата и законодателството и сами да участват в изработването на предложения, които имат по-голям шанс за успех, именно защото са създадени от хората, които ще ги прилагат. Това ще бъде възможно чрез уникалния трансфер на ноу-хау за подхода на системните иновации (System Innovation Lab).

В рамките на националната среща, в интерактивен дискусионен формат по методите на Zukunftswerkstatt и World Café, бяха обсъдени: гъвкавостта на Националната квалификационна рамка и нейната пригодност за различни форми на обучение и учебни пътеки; архитектурата на системата за висше образование според Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) спрямо структурата/праговете по Общата рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование EHEA); акредитирането на интер- и мултидисциплинарни (съвместни) програми от гледна точка на утвърдения Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления.

Ролята на ко-модератори поеха д-р Ивана Радонова (МОН) – съпредседател на Координационна група за прилагане на Болонския процес (BICG), проф. Елиза Стефанова – председател на НАОА, Ваня Грашкина-Минчева – изпълнителен директор на НАЦИД, Костадин Тонев – директор на дирекция „Академично признаване и регулирани професии" (НАЦИД) и Яна Йотова-Бакалова – началник на отдел „Стратегическо планиране и политики за развитие" (МОН).

Активно участие в събитието взеха: почетният ректор на Русенския университет и председател на Общинския съвет, акад. Христо Белоев, проф. Десислава Атанасова – ректор и доц. Галина Иванова – заместник-ректор по международната дейност на Русенския университет „Ангел Кънчев", проф. Мирослав Карабалиев – ректор на Тракийския университет – Стара Загора, проф. Васил Георгиев – заместник-ректор по международната дейност на Академията по национална и информационна сигурност, доц. Анна Иванова – заместник-ректор по международната дейност на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий", доц. Петрана Стойкова – заместник-ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски" – Благоевград, доц. Соня Вълкова, д.м. – заместник-ректор по учебната дейност на Медицинския университет – Плевен, проф. Тереза Тренчева – заместник-ректор по научноизследователската и международна дейност на Университета по библиотекознание и информационни технологии, Нора Ангелова – член на Борда на Европейския студентски съвет (ESU), д-р Мирослав Златев (МРРБ) – член на екипа на Българското председателство на ЕС за Дунавския регион, Димитър Андреев – държавен експерт в дирекция „Висше образование" (МОН), както и представители на ръководствата на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров" – Варна, Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски" – Долна Митрополия, Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив, Техническия университет – Варна, Университета за национално и световно стопанство, Русенския университет „Ангел Кънчев" и други.

В резултат от дискусиите и рефлексията на международния форум от предходния ден се утвърди мнението, че България е един от лидерите в Болонския процес и проактивен участник в работните структури на Европейското пространство за висше образование и че тази роля следва да бъде подкрепяна. Обсъдени бяха смели и на пръв поглед радикални предложения за актуализиране на нормативната уредба, насочени към повишаване на конкурентоспособността на висшите училища и тяхното включване в международни мрежи, поставяне на студента в центъра на обучението, хоризонтална и вертикална проходимост на степените и качество на висшето образование.

До края на 2028 г. се предвиждат поредица от срещи в подобен формат в рамките на проекта, а намеренията са лабораторията да продължи да функционира като стратегически инструмент за политики и след края на проекта.

Актуално до: 22.6.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ ВЕЧЕР НА СПЕЦИАЛНОСТИТЕ ВЪВ ФАКУЛТЕТ „ЕЛЕКТРОНИКА, ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И АВТОМАТИКА"

Юлияна Андонова — Thu, 21 May 2026 07:46:29 GMT

Основен текст:

На 20.05.2026 г. в зала 2.101 на Русенския университет се проведе тържествената „Вечер на специалностите във Факултет Електротехника, електроника и автоматика". Бяха връчени 84 награди на студентите с отличен успех, участниците в студентската научна сесия и олимпиадите и конкурсите, организирани от факултета. Сред наградените имаше и Еразъм+ студенти от Египет, Румъния, Тунис и Турция.

На тържеството присъстваха проф. д-р Теодор Илиев – зам.-ректор по учебната работа, проф. д-р Даниел Братанов – зам.-ректор по научноизследователската дейност, доц. д-р Галина Иванова – зам.-ректор по международното сътрудничество, проф. д-р Ивайло Стоянов – директор на Учебен сектор, проф. дн Никола Събев – Декан на факултет "Обществено здраве и здравни грижи" и много представители на бизнеса – Intellitis, ФААК България, Avenga, Reward Gateway, Интермедия ООД, Mi9Retail и др.

Проф. Даниел Братанов – зам.-ректор на Русенския университет и доц. Вяра Русева – Декан на ФЕЕА, поздравиха студентите за техните успехи и им пожелаха да бъдат здрави, все така креативни и да продължават с активното си участие в студентската научна сесия и другите събития, организирани от факултета.

Приветствие към студентите отправиха и г-жа Яница Витанова от Avenga, и г-ца Виктория Лападжова от ФААК България.

Тържеството продължи с мотивираща реч от г-н Людмил Радулов, управител на софтуерната компания Intellitis и основател на технологичната общност Software Roastery.

За доброто настроение на присъстващите се погрижиха ученикът по класическа китара от НУИ „Проф. Веселин Стоянов" – Русе, Борис Цветков и студентката от 2-ри курс КСТ и хорист в хор „Дунавски вълни" Емилия Великова.

Награди получиха 33 студенти с отличен успех от всички курсове и специалности във факултета, както и 51 студенти и докторанти, включително Еразъм студенти от 4 държави, участвали в Студентската научна сесия, секции „Електротехника, електроника и автоматика" и „Комуникационна и компютърна техника", и в конкурсите, организирани от факултета в рамките на пролетните празници на науката.

В края на тържеството, с грамоти за активно участие в дейностите на Факултет ЕЕА бяха отличени студенти и докторанти от факултета.

Актуално до: 21.6.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ СПОРТНО СЪБИТИЕ, ПОСВЕТЕНО НА НАЦИОНАЛНИЯ ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТ, СЕДМИЦАТА НА ДВИЖЕНИЕТО И СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Юлияна Андонова — Thu, 21 May 2026 07:06:12 GMT

Основен текст:

    „Движи се • Състезавай се • Постигай“  - това беше мотото, под което на 19 май 2026 г. в Университетската ботаническа градина се проведе спортното събитие „Student Sport & Energy Day“, посветено на  Националния ден на българския спорт,  MOVE Week (Седмицата на движението) и Световния ден на предизвикателството.
   В събитието участваха над 30 студенти от Русенския университет, разпределени в 10 отбора по спортно ориентиране за начинаещи.
   Събитието бе открито от гл. ас. д-р Искра Ст. Илиева, преподавател в катедра „Физическо възпитание и спорт“ при Русенския университет. Ректорът на университета проф. д-р Десислава Атанасова по същото време участваше във важна академична среща от международно ниво, но не пропусна да поздрави участниците. Нейните специални поздрави и пожелания към студентите им бяха предадени от гл. ас. д-р Илиева.         
   При откриването  бе представена кратка информация за значението на Националния ден на спорта, Световния ден на предизвикателството и Седмицата на движението, като бе подчертана ролята на физическата активност и спорта за здравето, мотивацията и активния начин на живот на младите хора.
   След официалното откриване думата бе дадена на ст. преп. Валентин Каменаров, който представи основния акцент в програмата – спортното ориентиране за начинаещи. Той запозна участниците с правилата на провеждане, начина на работа с контролни точки и маршрутите, като предварително бе подготвил трасето и картите за всички участници.
   Програмата включваше: състезание по спортно ориентиране за начинаещи; спортни игри и щафети; отборни предизвикателства; активности за координация и екипност.
Главен съдия на състезанието бе ст. преп. д-р Милена Григорова, а съдия – гл.ас. д-р Илиян Илчев.

Класиране в спортното ориентиране:
 1-во място — отбор „Ловци на следи“
 Моника Стефанова и Айтан Бахриев
 2-ро място — отбор „Луди глави“
 Любомира Димитрова и Яница Андреева
 3-то място — отбор „Слънца“
 Ния Недялкова, Ивон Ненкова и Габриела Ангелова
 4-то място — отбор „Летящите обувки“
 Симге Реджеб, Гергана Иванова и Мерин Зияева

   Всички участници получиха грамоти и сертификати, а класираните отбори бяха отличени със спортни награди, осигурени от Професионален клуб „Фитнес! Здраве! Тонус!“.
   Академичната общност благодари на всички участници, преподаватели и организатори за ентусиазма, енергията и активността им!

Актуално до: 21.6.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ „БОЛОНСКИЯТ ПРОЦЕС В ДУНАВСКИЯ РЕГИОН – РЕКТОРСКИ ДИАЛОГ ЗА ПОЛИТИКИ" И НАЦИОНАЛНА СРЕЩА ЗА СТАРТИРАНЕ НА „ЛАБОРАТОРИЯ ЗА БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС – БЪЛГАРИЯ"

Юлияна Андонова — Tue, 19 May 2026 11:03:06 GMT

Основен текст:

В рамките на Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион Министерството на образованието и науката (МОН) организира международния форум "Bologna Process in the Danube Region – Rectors' Policy Dialogue", посветен на диалога за политики по отношение прилагането на Болонския процес в Дунавския регион. Събитието се откри в Русе днес, 19 май 2026 г., а утре, 20 май 2026 г. се организира Национална среща за стартиране на „Лаборатория за Болонския процес – България" в рамките на едноименния проект BPLab, като нов стратегически инструмент на МОН за политики в сектора на висшето образование.

Домакин и съорганизатор на международния форум и националната среща е Русенският университет „Ангел Кънчев". Събитията се организират със съдействието на: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Секретариата на Европейското пространство за висше образование със седалище в Букурещ, Дунавската ректорска конференция със седалище във Виена, както и на Държавна опера Русе и Европейски център за култура – Русе.

Форумът се отличава със силното международно участие. Свои представители на него имат: Румъния, Босна и Херцеговина, Украйна, Косово, Австрия, Германия, Латвия, Италия и Белгия.

Сред официалните лица е и д-р Георг Милденбергер - ръководител на Центъра за социални инвестиции на Хайделбергския университет - партньор на МОН в проекта BPLab. Русенският университет има подписан през месец май 2025 година Меморандум за сътрудничество с партньори от Хайделбергския университет.

На днешното събитие в зала „Сименс" на Русенския университет присъстваха зам.-министърът на образованието и науката академик Николай Витанов, д-р Ивана Радонова (МОН) – съпредседател на BICG, Яна Йотова-Бакалова - началник на отдел "Стратегическо планиране и политики за развитие" в МОН, Анна Върбанова-Иванова, ръководител на проекта (и екипа на BPLab) от дирекция "Висше образование" на МОН, проф. Елиза Стефанова - председател на НАОА, г-жа Ваня Грашкина-Минчева - изпълнителен директор на НАЦИД, кметът на Община Русе – д-р Пенчо Милков, зам.-кметът – Златомира Стефанова, ректорът на Русенския университет – доц. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев – почетен ректор на Русенския университет, председател на Общото събрание на Русенския университет и председател на Общински съвет Русе, зам.-ректорите: проф. д-р Теодор Илиев, доц. д-р Галина Иванова, проф. д-р Генчо Попов, проф. д-р Даниел Братанов.

Зам.-министърът на образованието и науката академик Николай Витанов поздрави участниците във форума и отправи благодарности към ръководството на университета за домакинството. Академик Витанов акцентира върху важността и полезността на форума, защото събира експерти и представители от различни институции, създавайки мостове между тях.

Кметът на Община Русе д-р Пенчо Милков също приветства участниците и открои ролята на града и региона като естествен мост между различните култури. Той подчерта, че провеждането на такъв форум в Русе утвърждава мястото на България в Европейските политики.

Ректорът на университета доц. д-р Десислава Атанасова приветства участниците във форума с „Добре дошли!". Тя благодари на Министерството на образованието и науката, че университетът и градът са избрани като място за провеждането на събитието, а на участниците пожела ползотворни дискусии.

Във фокуса на внимание бяха основните ангажименти по Болонския процес – квалификационни рамки, осигуряване на качеството, академично признаване и социално измерение. Програмата бе конструирана така, че да осигури плавен преход от широкия европейски контекст на политиките, през конкретните национални действия, към дискусия в институционална перспектива. Във форума взеха участие съпредседателите на четирите Тематични работни групи в структурата на Болонската група за последващи действия (BFUG) и координационната група по прилагането (BICG), както и лидери във висшето образование от Румъния, Германия, Австрия, Босна и Херцеговина, Украйна, Косово и България. Линк към програмата

Като домакин на събитието, Русенският университет „Ангел Кънчев" олицетвори ролята на академичните институции на мостове между традицията и модерността, между националните политики и европейските хоризонти.

Предвидената съпътстващата културна програма „Моцарт на свещи" на Държавна опера Русе подчертава културното измерение на Дунавското сътрудничество. Музиката се използва като метафора за хармонизацията на образователните системи, където всяка страна запазва своята индивидуалност, но има принос към общия европейски ансамбъл, а светлината, като символ на знание, олицетворява прозрачността и съпоставимостта на системите за висше образование в страните от Болонския процес, споделящи общи цели, политики и духовни траектории в Европейското пространство за висше образование.

Събитието е част от проекта на МОН и Хайделбергския университет № 101228818 – BPLab – ERASMUS-EDU-2024-EHEA-NARIC "Bologna Process Lab – Bulgaria: Piloting a System Innovation Lab Approach to the Implementation of the Bologna Process in the Bulgarian Higher Education Sector".

Контекст:

Проектът. МОН стартира иновативен проект „Лаборатория за Болонския процес – България (BPLab)" за ускоряване на реформите във висшето образование по отношение на ангажиментите на Болонския процес. BPLab е пряк отговор на приоритетите, заложени в Комюникето от Тирана от 2024 г., и цели да преодолее бариерите пред автоматичното признаване на квалификациите, да подобри осигуряването на качеството и създаване на „култура за качество" и да насърчи транснационалното сътрудничество. Чрез подхода "system innovation lab" (лаборатория за системни иновации), висшите училища в България ще бъдат активни партньори в създаването на политики. Пълната анотация на проекта и повече информация за подхода са достъпни в секция „Проекти" към раздел „Висше образование" на сайта на МОН.

Дунавската стратегия. През 2026 г. Република България пое отговорната роля на ротационен председател на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион (EUSDR). Това председателство не е просто политически ангажимент, а стратегическа платформа за демонстриране на лидерство в трансформирането на образователните системи и намаляването на регионалните различия чрез знание и иновации. Мотото на българското председателство – „Свързани региони, повече сплотеност: По-силен Дунав за всички" – синтезира стремежа към териториална интеграция, където образованието е основният свързващ елемент между държавите членки и страните кандидатки за членство в ЕС. С това Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион се стреми да подчертава значението на макрорегионалното сътрудничество в науката и иновациите и да допринася за по-устойчив, интегриран и конкурентоспособен Дунавски регион. Развитието на човешкия капитал чрез образование, професионално обучение, научно и академично сътрудничество, както и насърчаването на културния обмен, младежкото участие и контактите между хората са основа за социално сближаване и споделена европейска идентичност. Развитието на европейското висше образование през третото десетилетие на XXI век е белязано от необходимостта от безпрецедентна гъвкавост, устойчивост и социална свързаност.

Болонският процес. Болонският процес (Bologna Process) представлява междуправителствено сътрудничество между европейските държави в областта на висшето образование, започнало с подписването на Болонската декларация през 1999 г. Основната му цел е изграждането на Европейско пространство за висше образование – European Higher Education Area (EHEA), в което националните системи за висше образование да бъдат по-съвместими, прозрачни и взаимно разпознаваеми. В процеса активно участват 47 държави, Европейската комисия, както и представители на висшите училища, студентите и други заинтересовани страни. Чрез Болонския процес се насърчава сътрудничеството между държавите и институциите с цел повишаване качеството на висшето образование, улесняване на академичната мобилност и подобряване на признаването на квалификациите и периодите на обучение, като се създават общи принципи и инструменти, които подпомагат доверието между националните системи и улесняват обучението и професионалната реализация в международен контекст. България участва активно в Болонския процес от самото му начало и е част от Европейското пространство за висше образование. Участието в процеса подпомага международната разпознаваемост на българските дипломи, мобилността на студенти и преподаватели, развитието на системите за осигуряване на качеството и модернизацията на висшето образование в съответствие с европейските тенденции и приоритети.

Повече информация е достъпна на сайта на МОН, раздел „Висше образование".

Актуално до: 19.6.2026 г.

УЧАСТИЕ НА КАТЕДРА „ИКОНОМИКА И МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ" ПРИ РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ„АНГЕЛ КЪНЧЕВ" В СТУДЕНТСКА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ „ГЛОБАЛНИ И РЕГИОНАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ"

Юлияна Андонова — Tue, 19 May 2026 05:32:30 GMT

Основен текст:

За поредна година катедра „Икономика и международни отношения" при РУ „Ангел Кънчев" участва като съорганизатор в провеждането на ежегодната студентска научно-практическа конференция на тема „Глобални и регионални измерения на международните икономически отношения. Форумът отбеляза своята 30 годишнина и по този повод поздравления към участниците и организаторите от името на ръководителя на катедра „Икономика и международни отношения" отправи гл. ас. д-р Даниела Илиева.

Събитието се проведе в базата за обучение и отдих „Проф. д-р ик. н. Минко Русенов" на Стопанската академия в с. Орешак в периода от 15-17 май 2026 г. Участници във форума бяха студенти, докторанти и преподаватели от СА „Д. А. Ценов", ИУ-Варна, РУ „А. Кънчев", алумни представители и експерти от практиката, които работиха в две секции, в които бяха разпределени общо 16 доклада. Представените научни разработки обхващаха няколко тематични направления: международни инвестиции, международен бизнес, международен маркетинг, международна интеграция и търговия, международно управление на хора международен туризъм.

В конференцията от катедра ИМО при РУ бяха представени два доклада. Студентката Яница Димитрова от специалност „Икономика", четвърти курс изнесе доклад на тема „Устойчивост в международния бизнес модел на H&M Group", който беше представен в тематично направление „Международен маркетинг".

Студентката Виктория Данева от специалност „Икономика", четвърти курс изнесе доклад в тематично направление „Международни инвестиции" на тема: „Предизвикателства пред международната диверсификация: анализ чрез индекса на синхронизирана загуба".

Научните разработки предизвикаха интерес и голяма част от участниците се включиха в оживените дискусии.

В останалите тематични направления бяха дискутирани разнообразни теми като: преки и непреки икономически разходи при киберинциденти в малкото предприятие; защо размерът на сивата икономика варира между държавите; модел за оптимизация на избора на международни пазари в дигитална среда; взаимодействие между търговската интеграция и въздушния транспорт в Африка; оръжията на съвременните търговски войни и др.

Всички участници получиха сертификати за представянето си.

Най-атрактивните доклади спечелиха и специална грамота за най-добро представяне. Участничката от Русенски университет Яница Димитрова получи приз Best Award за най-добро представяне на своя доклад.

Преди да бъдат допуснати до участие в конференцията, научните разработки на участниците преминават през процедура за двойно анонимно рецензиране. Гл. ас. д-р Даниела Илиева и доц. д-р Александър Косулиев са членове на редакционната колегия, одобрила за участие разработките, които се публикуват в списание ГРИМИО ISSN 2738-8573 (online), което е включено в Националния референтен списък (НРС) на съвременни български научни издания с научно рецензиране с ID № 4360 и е индексирано в CEEOL. Списанието е достъпно в електронен формат на адрес https://miojournal.uni-svishtov.bg/.

Актуално до: 19.6.2026 г.

СТУДЕНТИ ОТ РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СПЕЧЕЛИХА ПРЕСТИЖНИ НАГРАДИ В СЪСТЕЗАНИЕТО „КИТАЙСКИ ЕЗИКОВ МОСТ“ 2026

Виктория Иванова — Fri, 15 May 2026 11:22:33 GMT

Основен текст:

На 10 май 2026 г. в Институт „Конфуций" - Велико Търново се проведе 25-ото издание на състезанието по китайски език и култура „Китайски езиков мост" за ученици и студенти.

Двама студенти от Русенския университет взеха участие в надпреварата и постигнаха забележителни резултати. Нурай Салим и Мелиса Емин достойно представиха университета. Двамата изучават китайски език и култура в Класна стая „Конфуций" при Русенския университет повече от три години и са сред най-активните и талантливи курсисти.

Състезанието „Китайски езиков мост" включва три етапа: демонстрация на говорни умения, тест за проверка на знанията по китайски език и култура и представяне на талант. Нурай Салим завоюва трето място в надпреварата за най-добро владеене на китайски език, а Мелиса Емин беше отличена с награда за най-добър талант в областта на традиционното китайско изкуство за своята впечатляваща рисунка на лотос.

Съществен принос за успехите на студентите има китайският преподавател в Русенския университет Ма Уен, която влага много усилия и енергия в подготовката на своите курсисти и е истински посланик на китайската култура в България.

Специални поздравления за отличното представяне на русенските студенти отправиха директорите на Институт „Конфуций" - София г-жа Аксиния Колева и проф. Чен.

Класна стая „Конфуций" при Русенския университет е създадена през 2016 г. под егидата на Институт „Конфуций" - София, а през ноември 2026 г. ще отбележи своята 10-годишнина с поредица от тържествени и запомнящи се събития.

Инициативите на русенската класна стая се дават за пример в България като иновативен център за разпространение на китайския език и култура, който допринася за укрепването и развитието на приятелските отношения между Китайската народна република и Република България.

Актуално до: 15.6.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ „БОЛОНСКИЯТ ПРОЦЕС В ДУНАВСКИЯ РЕГИОН – РЕКТОРСКИ ДИАЛОГ ЗА ПОЛИТИКИ“ И НАЦИОНАЛНА СРЕЩА ЗА СТАРТИРАНЕ НА „ЛАБОРАТОРИЯ ЗА БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС – БЪЛГАРИЯ“

Виктория Иванова — Fri, 15 May 2026 10:55:50 GMT

Основен текст:

В рамките на Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион Министерството на образованието и науката (МОН) организира международния форум "Bologna Process in the Danube Region – Rectors' Policy Dialogue", посветен на диалога за политики по отношение прилагането на Болонския процес в Дунавския регион. Събитието ще се състои в Русе на 19 май 2026 г., а на 20 май 2026 г. в дунавския град ще се проведе Национална среща за стартиране на „Лаборатория за Болонския процес – България" в рамките на едноименния проект BPLab, като нов стратегически инструмент на МОН за политики в сектора на висшето образование.

Домакин и съорганизатор на международния форум и националната среща е Русенският университет „Ангел Кънчев". Събитието се организира със съдействието на: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Секретариата на Европейското пространство за висше образование със седалище в Букурещ, Дунавската ректорска конференция със седалище във Виена, както и на Държавна опера Русе и Европейски център за култура – Русе.

Във фокуса на внимание ще са основните ангажименти по Болонския процес – квалификационни рамки, осигуряване на качеството, академично признаване и социално измерение. Програмата е конструирана така, че да осигури плавен преход от широкия европейски контекст на политиките, през конкретните национални действия, към дискусия в институционална перспектива. Във форума ще вземат участие съпредседателите на четирите Тематични работни групи в структурата на Болонската група за последващи действия (BFUG) и координационната група по прилагането (BICG), както и лидери във висшето образование от Румъния, Германия, Австрия, Босна и Херцеговина, Украйна, Косово и България. Линк към програмата

Като домакин на събитието, Русенският университет „Ангел Кънчев" олицетворява ролята на академичните институции на мостове между традицията и модерността, между националните политики и европейските хоризонти.

Съпътстващата културна програма „Моцарт на свещи" на Държавна опера Русе подчертава културното измерение на Дунавското сътрудничество. Музиката се използва като метафора за хармонизацията на образователните системи, където всяка страна запазва своята индивидуалност, но има принос към общия европейски ансамбъл, а светлината, като символ на знание, олицетворява прозрачността и съпоставимостта на системите за висше образование в страните от Болонския процес, споделящи общи цели, политики и духовни траектории в Европейското пространство за висше образование.

Контекст:

Проектът. МОН стартира иновативен проект „Лаборатория за Болонския процес – България (BPLab)" за ускоряване на реформите във висшето образование по отношение на ангажиментите на Болонския процес. BPLab е пряк отговор на приоритетите, заложени в Комюникето от Тирана от 2024 г., и цели да преодолее бариерите пред автоматичното признаване на квалификациите, да подобри осигуряването на качеството и създаване на „култура за качество" и да насърчи транснационалното сътрудничество. Чрез подхода "system innovation lab" (лаборатория за системни иновации), висшите училища в България ще бъдат активни партньори в създаването на политики. Пълната анотация на проекта и повече информация за подхода са достъпни в секция „Проекти" към раздел „Висше образование" на сайта на МОН.

Повече информация е достъпна на сайта на МОН, раздел „Висше образование".

Актуално до: 15.6.2026 г.

ДЕСЕТОТО ИНОВАТИВНО МЛАДЕЖКО ЕКСПО СЕ ПРОВЕДЕ В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Виктория Иванова — Thu, 14 May 2026 10:28:59 GMT

Основен текст:

Днес, 14 май 2026 г., пред сградата на Канев център беше открито Десетото иновативно младежко Експо, което бе заключително събитие на 28-ите Пролетни празници на науката в Русенския университет. Инициативата бе организирана от Академичното ръководство и Студентския съвет на Русенския университет, под егидата на министъра на образованието и науката и с участието на Националното представителство на студентските съвети в България.

На откриването на събитието присъстваха ректорът на Русенския университет доц. д-р Десислава Атанасова, акад. Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общински съвет Русе, кметът на Община Русе г-н Пенчо Милков, началникът на Регионалното управление на образованието д-р Росица Георгиева, отец Симеон от Русенска света митрополия, зам.-ректорите проф. д-р Теодор Илиев и доц. д-р Галина Иванова.

Зам.-ректорът по научноизследователската дейност проф. д-р Даниел Братанов откри ЕКСПО'26. Приветствени слова към участниците и гостите отправиха доц. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев, г-н Пенчо Милков и д-р Росица Георгиева, а отец Симеон благослови форума.

С всяка изминала година учениците и студентите представят все по-интересни и иновативни проекти, които се доближават до реални възможности за развитие и внедряване. Благодарим на бизнеса за подкрепата, защото именно чрез подобни партньорства се изгражда бъдещето на България", заяви ректорът доц. д-р Десислава Атанасова и пожела успех на всички участници.

„За мен е удоволствие да отбележим заедно юбилейното десето издание на ЕКСПО. Този форум дава възможност новите идеи да бъдат показани и насърчава младите хора да развиват своя потенциал. Пожелавам на всички участници бъдещи успехи и увереност в реализирането на техните проекти", каза академик Христо Белоев.

В приветствията си гостите подчертаха, че инициативата събира на едно място ученици, студенти, преподаватели, представители на бизнеса и публичните институции и е ярък пример за усилията, насочени към развитието на иновациите, предприемачеството и научните изследвания.

Тазгодишното издание на ЕКСПО'26 събра участници на 35 изложбени щанда - впечатляващо постижение, което показва устойчивото развитие и нарастващия интерес към форума.

Посетителите имаха възможност да разгледат разнообразни проекти, прототипи, експериментални модели, образци и демонстрации, представящи иновативни идеи и практически решения. Сред най-атрактивните експонати на Десетото иновативно младежко ЕКСПО бяха 3D макети и модели на различни обекти, слънчеви пейки, захранвани чрез фотоволтаични панели, автомобилни разработки, както и още множество интересни проекти и технологични решения, създадени от участниците.

Паралелно беше проведено още едно важно събитие за университета - Студентска научна сесия: „Best paper Crystal Prize'26", в която се представят наградени с Кристален приз научни доклади на студенти, докторанти и млади учени, излъчени от научните журита на проведените Пролетни празници на науката и студентски научни сесии във всички факултети и филиали на Русенския университет.

Актуално до: 14.6.2026 г.

ДЕЛЕГАЦИЯ ОТ ШАНХАЙСКИЯ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПОСЕТИ РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Виктория Иванова — Wed, 13 May 2026 13:53:23 GMT

Основен текст:

Днес, 13 май 2026 г., на посещение в Русенски университет беше делегация от Шанхайския политехнически университет.

Гостите бяха посрещнати от ректора на Русенския университет доц. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев - почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, доц. д-р Галина Иванова – заместник ректор по международната дейност, деканът на факултет „Електротехника, електроника и автоматика" доц. д-р Вяра Русева и заслужил доцент Стоянка Смрикарова – експерт международна дейност към факултет „Електротехника, електроника и автоматика".

В състава на делегацията бяха включени представители на различни академичните звена и международната администрация на китайския университет: г-жа Xia Yanchun - директор на Дирекцията по академични въпроси, г-н Shenfa - декан на Училището по изкуство и дизайн, г-жа Hu Zhen - заместник-директор на Международния офис, Г-н Shi Linxiang - заместник-декан на Училището по компютърно и информационно инженерство, г-жа Pan Hailan - заместник-декан на Училището по икономика и мениджмънт. Съставът на делегацията показва широкия обхват на планираните разговори и възможностите за развитие на сътрудничеството между двете институции в различни области на висшето образование и научните изследвания.

По време на визитата бяха проведени срещи с представители на академичното ръководство. Основен акцент беше поставен върху възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в областта на обучението, научните изследвания, мобилността на студенти и преподаватели, както и разработването на съвместни проекти. Бяха проведени и разговори във връзка с подновяване на споразумението за двойна диплома между Русенския университет (специалност „Компютърни системи и технологии") и Шанхайския политехнически университет (специалност Computer Science and Technology). Съгласно това споразумение изявени студенти от двата университета ще имат възможността да се обучават три години в собствения си университет, а четвъртата в другия университет, и да получат дипломи за бакалавър компютърен инженер и от двата университета.

Партньорството между двете институции датира от 2014 г. и се основава на подписано споразумение за академично сътрудничество, което предвижда обмен на преподаватели, изследователи, студенти и административен персонал, развитие на съвместни научни и иновационни дейности, обмен на академични материали и публикации, както и участие в международни семинари, конференции и академични форуми. През последните 10 години по програма Еразъм+ между институциите са осъществени 27 мобилности на студенти и докторанти.

Посещението е важна стъпка в развитието на международните връзки между двете институции и потвърждава стремежа на Русенски университет да изгражда устойчиви партньорства. Очаква се срещите да доведат до нови възможности за съвместни образователни програми, научни проекти и обмен на добри практики в полза на студентите, преподавателите и изследователските екипи на двете институции.

Актуално до: 13.6.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ ЛЕКЦИЯ НА ТЕМА: “БЪДЕЩЕТО НА КОСМОСА И КОСМИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ“

Виктория Иванова — Wed, 13 May 2026 10:36:28 GMT

Основен текст:

Днес, 13 май 2026 г., в зала 2.101 на Русенския университет се проведе лекция на тема „Бъдещето на космоса и космическото образование". Тя беше водена от д-р Виктор Данчев, главен технически директор на „ЕндуроСат" – компания, която разработва, изгражда и оперира с космическа инфраструктура в България.

Събитието откри доц. д-р Даниела Йорданова - ръководител на Центъра за кариерно развитие към Русенския университет. Приветствие към участниците отправи зам.-ректорът проф. д-р Теодор Илиев.

Компанията има клиенти по целия свят, над 70 сателита в орбита, екип от над 350 души и офиси в 7 държави. Разполага с космически център с площ 17 000 кв. м, от които 3 500 кв. м са лаборатории и чисти стаи.

Вече 15 години организира лятната образователна програма Space Challenges и подкрепя магистратурата по Space Engineering and Technology в СУ „Св. Климент Охридски", Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров" и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски".

Актуално до: 13.6.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ ЕЖЕГОДНИЯТ СЕМИНАР “2026 GLOBAL VILLAGE”

Виктория Иванова — Tue, 12 May 2026 13:43:19 GMT

Основен текст:

Днес, 12 май 2026 г., в зала 2.101 на Русенския университет за 18-ти пореден път се проведе ежегодният семинар "2026 GLOBAL VILLAGE" на тема "Международната дейност на катедра Машинознание, Машинни елементи, Инженерна графика и Физика" (ММЕИГ и Физика)", на който пред студенти и преподаватели беше представена научната и международната дейности на катедрата и нейното отражение върху качеството на учебния процес и на преподавателската работа в университета. В семинара участваха повече от 50 студенти и докторанти.

Събитието откри ректорът на Русенския университет доц. д-р Десислава Атанасова, която подчерта, че семинарът се е утвърдил като едно от най-стабилните и вдъхновяващи представяния на международната дейност в Русенския университет.

Тя отбеляза, че целта на този семинар не е само да покажем постигнатото, а и да вдъхновим онези, които все още не са се възползвали от възможностите на академичния обмен и изрази надежда все повече студенти да се възползват от тези програми, да разширят кръгозора си и да натрупат ценен опит.

По време на събитието бяха анализирани възможностите за студентите и докторантите в областта на научната и международната дейност, които могат да бъдат осъществени със съдействието на преподаватели от катедра „ММЕИГ и Физика".

Проф. д-р Антоанета Добрева от катедра „Машинознание, Машинни елементи, Инженерна графика и Физика" обобщи международната дейност на катедрата в партньорство с повече от 20 университета от различни европейски държави.

Студенти и докторанти, участвали в академичен обмен и практика по програмата Еразъм, споделиха впечатления от престоя си в Европейски университети и предприятия.

Семинарът завърши с дискусия и неформални срещи-разговори между студенти и преподаватели.

Актуално до: 12.6.2026 г.

МЕЖДУНАРОДЕН ОБЯД ПОКАЗА НАЦИОНАЛНАТА КУХНЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ЕРАЗЪМ+ СЕДМИЦАТА В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Виктория Иванова — Tue, 12 May 2026 12:18:46 GMT

Основен текст:

Днес, 12 май 2026 г., в Канев център на Русенския университет беше организиран международен обяд, на който бяха представени ястия от националната кухня на участниците в десетата международна Еразъм+ седмица. На форума в Русенската Алма Матер гостуват представители на 28 партньорски университета от 23 държави, сред които Азербайджан, Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Бразилия, Германия, Грузия, Испания, Италия, Камбоджа, Канада, Китай, Косово, Малайзия, Мароко, Палестина, Полша, Република Молдова, Румъния, Словения, Турция, Франция и Черна гора.

Ректорът доц. д-р Десислава Атанасова и академик Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет приветстваха гостите.

На събитието в неформална обстановка участниците показаха ястия, характерни за техните държави. Гостите на събитието имаха възможност да опитат: шоколад с дуриан от Малайзия, чурчхела от Грузия, джузия от Алжир, сушени вишни и традиционно вино от Молдова, фурми и локум от Турция, шекербура, курабийки учколак и баклава от Азербайджан, орехов кейк от Словения, карамелизирани ядки от Бразилия, баклава от Палестина и още много различни традиционни национални сладкиши и специалитети.

Домакините от своя страна представиха баница, пита, сарми, сирене, кашкавал и други български ястия.

В интеркултурния обяд участваха и културни клубове на Русенския университет. За доброто настроение на гостите се погрижиха танцов състав „Хармония", клуб по спортни танци „Настроение", и мажоретният състав към университета. Програмата беше допълнена с изпълнения на цигулка и гайда.

Тазгодишната международна седмица преминава под наслов: „Обмен на знания и иновации без граници". Акцентът е поставен върху международното сътрудничество, обменът на добри практики и развитието на партньорства в областта на висшето образование, научните изследвания и иновациите.

Русенският университет е сред първите университети в България, които организират Еразъм седмица за своите партньори от 2014 г. насам. Събитието ежегодно привлича представители на висши училища от Европа и света, като укрепва международното сътрудничество, създава нови професионални контакти и допринася за развитието на дълготрайни академични партньорства. Провеждането на десетото издание на Международната Еразъм+ седмица потвърждава активната роля на Русенския университет в изграждането на отворена, модерна и международно свързана академична среда.

Актуално до: 12.6.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОДПИСА МЕМОРАНДУМИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С УНИВЕРСИТЕТА АРЕЛ В ИСТАНБУЛ

Виктория Иванова — Mon, 11 May 2026 13:56:48 GMT

Основен текст:

Днес, 11 май 2026 г., в рамките на Еразъм седмицата, бяха подписани два меморандума за сътрудничество между Русенския университет и университета Арел в Истанбул. Подписите си положиха ректорът на Русенския университет доц. д-р Десислава Атанасова и ректорът на Арел Университета в Истанбул - проф. д-р Ersin GÖSE.

На подписването присъстваха академик Христо Белоев - почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет, доц. д-р Галина Иванова – заместник ректор по международната дейност и заслужил доцент Стоянка Смрикарова – експерт международна дейност към факултет „Електротехника, електроника и автоматика". От страна на Университет Арел в Истанбул присъстваха проф. д-р Ali Güngör – заместник ректор, както и съветникът на ректора – доц. д-р Serdar Menekay.

Подписаният меморандум за сътрудничество между Русенския университет и Университет Арел в Истанбул надгражда партньорството между двата университета, като предвижда разширяване на сътрудничеството между двете институции.

Вторият меморандум бе подписан в рамките на проект „Русенски изследователски университет", финансиран от ЕС чрез Националния план за възстановяване и устойчивост (BG-RRP-2.013-0001). Ръководител на проекта е академик Христо Белоев. Меморандумът предвижда научно сътрудничество, включително обмен на докторанти и преподаватели, съвместни публикации, участия в международни проекти и организиране на съвместни събития.

Истанбулският университет Арел е създаден на 14.09.1999 г., благодарение на Фондацията за образование и култура Kemal GÖZÜKARA. Мисията на университета включва предоставяне на най-доброто образование за всички студенти без дискриминация, които да отговарят на изискванията на бъдещето, да бъдат творчески личности.

Университетът обучава над 16 000 студенти в 8 факултета, разполага с повече от 300 лекционни и зали за упражнения, оборудвани с най-съвременна техника. Университетът разполага и с много центрове, част от които са: Технологичен и инженерен център, Център за дистанционното обучение, Международен стратегически изследователски център за приложения и изследвания, Изследователски център за приложения и изследвания на изкуствения интелект, Офис за трансфер на технологии, Комуникационен център, Център за инкубация и предприемачество, Център за планиране на кариерата, приложение и изследване и редица други. Към университета има и 3 професионални гимназии.

Актуално до: 11.6.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ЛЕКЦИЯ НА ТЕМА: “БЪДЕЩЕТО НА КОСМОСА И КОСМИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ“

Виктория Иванова — Tue, 05 May 2026 06:37:54 GMT

Основен текст:

На 13 май 2026 г. от 10:30 часа в зала 2.101 на Русенския университет ще се проведе лекция на тема „Бъдещето на космоса и космическото образование". Тя ще бъде водена от д-р Виктор Данчев, главен технически директор на „ЕндуроСат" – компания, която разработва, изгражда и оперира космическа инфраструктура в България.

Моля студентите, които проявяват интерес към лекцията да попълнят регистрационната форма:
https://newspacemasters.com/viktor-danchev-lecture-ruse/

Актуално до: 5.6.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОСРЕЩНА МЕЖДУНАРОДНИ ГОСТИ ОТ 23 ДЪРЖАВИ В ЕЖЕГОДНАТА МЕЖДУНАРОДНА СЕДМИЦА

Виктория Иванова — Mon, 11 May 2026 08:56:53 GMT

Основен текст:

Днес, 11 май 2026 г., в зала „Сименс" на Русенския университет официално беше открито десетото издание на Международната Еразъм+ седмица. Гостите бяха приветствани с типичен български танц - Джиновска закачка, изпълнен от децата от фолклорен танцов клуб „Елбетица" при СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ".

Събитието продължи с празнична изненада по повод юбилейното десето издание - специална торта в чест на десетата годишнина от организирането на ежегодната Международна Еразъм седмица в Русенския университет. Свещичките на тортата бяха запалени от академик Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет и ректор по времето на провеждането на първата Еразъм седмица в университета. Присъстваха всички, ангажирани с организацията и развитието на инициативата през изминалите години, включително Еразъм координаторите от факултетите на университета.

В периода 11-15 май 2026 г. в Русенския университет гостуват неговите партньори по програма Еразъм+. В рамките на седмицата ще се проведат и срещи на международните групи по два работни пакета от проекта за европейския университет ACROSS - European University for Cross-border Knowledge Sharing.

Международната Еразъм+ седмица беше официално открита от ректора на Русенския университет доц. д-р Десислава Атанасова, която приветства участниците и подчерта важността на международното сътрудничество.

„Русенският университет вярва в силата на партньорството, културния обмен и съвместните усилия за качествено образование и научни постижения. За нас международното сътрудничество е мисия и отговорност – път към нови знания, иновации и по-добро разбирателство между хората. Пожелавам на всички ползотворни срещи, вдъхновяващи дискусии и нови приятелства.", каза в приветствието си доц. Атанасова.

Университетът и международната му дейност бяха представени от зам.-ректора по международно сътрудничество доц. д-р Галина Иванова.

Международната седмица събира представители на 28 партньорски университета от 23 държави, сред които Азербайджан, Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Бразилия, Германия, Грузия, Испания, Италия, Камбоджа, Канада, Китай, Косово, Малайзия, Мароко, Палестина, Полша, Република Молдова, Румъния, Словения, Турция, Франция и Черна гора. Тази година участниците в седмицата са над 60, което е рекорден брой за събитието и демонстрира устойчивия и нарастващ интерес към партньорство с Русенския университет и неговите международни инициативи, каза още доц. д-р Иванова.

Мотото на тазгодишната международна седмица е „Обмен на знания и иновации без граници". Акцентът е поставен върху международното сътрудничество, обменът на добри практики и развитието на партньорства в областта на висшето образование, научните изследвания и иновациите.

Програмата на събитието включва работни сесии, посещение на университетския кампус и междукултурни дейности. Гост-преподавателите ще изнесат презентации и лекции пред студенти и преподаватели от университета. Участниците ще имат възможност да споделят опит, да представят своите университети и да обсъдят възможности за бъдещо сътрудничество.

Тази година специален акцент в програмата ще бъде представянето на Европейския университет ACROSS - European University for Cross-border Knowledge Sharing. Ще се проведат и специални сесии, посветени на работните пакети 4.2. - Сътрудничество между Европейските университетски алианси и 4.4 Звено за подкрепа на проекти, в които Русенският университет е водещ партньор.

Участието на Русенския университет в Европейски университет с повече от 100 000 студенти и над 10 000 преподаватели и административен състав разкрива нови перспективи за развитие пред русенската Алма Матер. Това затвърждава позицията на университета не само като изследователско висше училище в България, но и като влиятелен център за образование, наука и иновации в Европейското образователно и изследователско пространство.

Актуално до: 11.6.2026 г.

РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ ПОСРЕЩА МЕЖДУНАРОДНИ ГОСТИ ОТ 23 ДЪРЖАВИ В ЕЖЕГОДНАТА МЕЖДУНАРОДНА СЕДМИЦА

Виктория Иванова — Fri, 08 May 2026 06:12:32 GMT

Основен текст:

От 11 до 15 май 2026 г. Русенският университет ще бъде домакин на десетото издание на Международната Еразъм+ седмица. В рамките на седмицата ще се проведат и срещи на международните групи по два работни пакета от проекта за европейския университет ACROSS - European University for Cross-border Knowledge Sharing.

Международната седмица ще събере представители на 28 партньорски университета от 23 държави, сред които Азербайджан, Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Бразилия, Германия, Грузия, Испания, Италия, Камбоджа, Канада, Китай, Косово, Малайзия, Мароко, Палестина, Полша, Република Молдова, Румъния, Словения, Турция, Франция и Черна гора. Тази година участниците в седмицата са над 60, което е рекорден брой за събитието и демонстрира устойчивия и нарастващ интерес към партньорство с Русенския университет и неговите международни инициативи.

Международната седмица ще бъде официално открита от ръководството на Русенския университет на 11 май 2026 г. от 10:00 часа в зала „Сименс", корпус 2, 2Г.204.

Тази година специален акцент в програмата ще бъде представянето на европейския университет ACROSS - European University for Cross-border Knowledge Sharing. Ще се проведат и специални сесии, посветени на работните пакети 4.2. - Сътрудничество между Европейските университетски алианси и 4.4 Звено за подкрепа на проекти, в които Русенският университет е водещ партньор.

Участието на Русенския университет в европейски университет с повече от 100 000 студенти и над 10 000 преподаватели и административен състав разкрива нови перспективи за развитие пред русенската Алма Матер. Това затвърждава позицията на университета не само като изследователско висше училище в България, но и като влиятелен център за образование, наука и иновации в Европейското образователно и изследователско пространство.

Актуално до: 8.6.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ДЕСЕТОТО ИНОВАТИВНО МЛАДЕЖКО ЕКСПО

Виктория Иванова — Thu, 07 May 2026 05:54:32 GMT

Основен текст:

На 14 май 2026 г. от 11:00 часа пред Канев център ще се проведе ДЕСЕТОТО ИНОВАТИВНО МЛАДЕЖКО ЕКСПО. Форумът е под егидата на Министерството на образованието и науката и се провежда от Академичното ръководство и Студентския съвет на Русенски университет с активната подкрепа на Националното представителство на студентските съвети в България. Участници са студенти, ученици, младежи, преподаватели, представители на бизнеса и публичните институции от страната и чужбина.

ИНОВАТИВНОТО МЛАДЕЖКО ЕКСПО се заражда като идея през 2014 г. в резултат на съвместна инициатива на Европейската комисия, Генерална дирекция Образование и култура и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие с нейната Програма за развитие на икономиката и заетостта, в сътрудничество с Министерството на образованието и науката, която прави проучването „Насърчаване на предприемаческия университет в Европа: проект HEInnovate - национален преглед: България". Констатациите в доклада за Русенския университет гласят, че предприемачеството е значима част от университетската стратегия и висшето училище е движеща сила за развитие на предприемачеството в по-широка регионална, социална и обществена среда. Затова е логично, форум като Иновативно младежко ЕКСПО да се зароди и провежда именно в Русенския университет.

Актуално до: 7.6.2026 г.

В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИРТЕТ СЕ ПРОВЕДЕ ИНТЕРАКТИВНА ДИСКУСИЯ ЗА АКУШЕРКИ

Виктория Иванова — Tue, 05 May 2026 07:54:36 GMT

Основен текст:

Днес, 05.05.2026 г., в зала 1.311 на Русенския университет се проведе интерактивна дискусия за акушерки: „Равнопоставеност в майчиното здравеопазване в България: инвестиции в акушерките за устойчиво обществено здраве". Събитието е част от инициативите, с които факултет „Обществено здраве и здравни грижи" (ФОЗЗГ) отбелязва Европейската седмица на общественото здраве (EUPHW). Тя ще се проведе в периода 4–8 май под мотото „Инвестиране в устойчиво здраве и благосъстояние", като Русенският университет за осма поредна година се включва активно в инициативата. Част от преподавателите са членове на Българската асоциация по обществено здраве (БАОЗ).

Всеки ден от EUPHW 2026 е тематично насочен към различни аспекти на общественото здраве. ФОЗЗГ планира редица събития, свързани с темите на седмицата.

Интерактивната дискусия беше открита и модерирана от проф. Иваничка Сербезова – почетен член на Управителния съвет на БАОЗ, директор на дирекция „Качество на образованието и акредитация" в Русенския университет и дългогодишен преподавател в направление „Здравни грижи", водещ преподавател в специалност „Акушерка".

Приветствие към студентите и преподавателите отправи доц. д-р Деспина Георгиева, ръководител катедра „Здравни грижи".

Гост на събитието беше акушерка Райна Бояджиева – заместник-председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Тя представи дейността на асоциацията в подкрепа на акушерската професия. В дискусията участва и акушерка Даниела Лютакова (IBCLC), председател на Националния професионален консултативен съвет към НСК на БАПЗГ и асистент в катедрата.

По време на събитието бяха разгледани европейските политики за равнопоставеност и тяхното отражение върху майчиното здравеопазване в България. Обсъдени бяха недостатъчните инвестиции в акушерските грижи, както и дългосрочните последици за общественото здраве от прекомерната медицинализация на раждането, високият процент на цезаровите сечения и липсата на акушерски модел на грижа у нас.

Сред основните теми бяха: значението на равнопоставеността в майчиното здравеопазване; нуждата от повече инвестиции в акушерската грижа; последиците за общественото здраве; необходимите стъпки за развитие на приобщаващи политики в сектора.

На 6 май във Facebook ще се проведе онлайн кампания за повишаване на осведомеността по темата: „Психичното здраве на кръстопът: медицинските сестри са ключът". Модератори ще бъдат доц. д-р Деспина Георгиева и ас. Мирослава Илиева.

На 8 май от 12:00 ч. в зала 2 Г104 катедра „Медицински и клинико-диагностични дейности" организира дискусия със студенти от специалност „Лекарски асистент" и преподаватели. Заедно с ас. Радостин Радев и доц. д-р Кристина Захариева ще бъдат обсъдени ключови предизвикателства и ефективни подходи за укрепване на работната сила в здравеопазването.

Актуално до: 5.6.2026 г.

Г-Н ХУАН ИГНАСИО КАМИО БАВАССО - СЪВЕТНИК, ЗАВЕЖДАЩ ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИЯ ОТДЕЛ НА ПОСОЛСТВОТО НА АРЖЕНТИНА ПОСЕТИ РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Виктория Иванова — Mon, 04 May 2026 11:07:02 GMT

Основен текст:

Днес, 4 май 2026 г., г-н Хуан Игнасио Камио Бавассо - съветник, завеждащ Търговско-икономическия отдел на посолството на Аржентина в България, посети Русенския университет „Ангел Кънчев". Това е второ негово посещение в университета.

Гостът беше посрещнат от ректора доц. д-р Десислава Атанасова, академик Христо Белоев -почетен ректор и председател на Общото събрание, зам.-ректора доц. д-р Галина Иванова и доц. д-р Калоян Стоянов - декан на Аграрно-индустриалния факултет.

По време на срещата бяха обсъдени възможностите за развитие на сътрудничеството между Русенския университет и висши училища в Аржентина. Акцент беше поставен върху академичния обмен, съвместните научни изследвания и партньорствата в иновативни образователни направления.

Г-н Бавассо отдели специално внимание на предстоящите събития в периода 1–5 юни, свързани със селскостопанското машиностроене и технологиите за минимална и безоранна обработка на почвата. Очаква се посещение на аржентинска делегация с представители на асоциация за безоранна обработка, водена от нейния председател, като е планирано на 4 юни делегацията да посети Русенския университет.

Ректорът доц. д-р Десислава Атанасова изрази благодарност за проявения интерес към университета и подчерта значението на международното сътрудничество. Академик Христо Белоев отбеляза, че Русенският университет има утвърдени традиции и експертиза в областта на селскостопанските технологии, включително разработването и прилагането на системи за минимална обработка на почвата.

От своя страна г-н Бавассо подчерта, че около 92% от обработваемите земи в Аржентина се обработват чрез безоранни технологии, което създава добра основа за обмен на опит между двете страни. Той изрази интереса на вносители на аржентинска земеделска техника към партньорство с Русенския университет и готовност за организиране на демонстрации на съвременни машини пред студентите.

Беше отбелязано също, че посолството на Аржентина има готовност да съдейства за осъществяването на бъдещи контакти и партньорства.

Актуално до: 4.6.2026 г.

РАБОТНА СРЕЩА НА СТУДЕНТИ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „ИКОНОМИКА“ В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ В ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ РУСЕ

Виктория Иванова — Mon, 04 May 2026 06:29:39 GMT

Основен текст:

На 29 април 2026 година областният управител на Русе г-н Орлин Пенков се срещна със студенти, бъдещи икономисти от Русенския университет и Стопанска академия „Димитър А. Ценов" - Свищов. По време на срещата бяха обсъдени актуални теми, свързани с регионалното развитие, възможностите за професионална реализация на младите хора и ролята на образованието в икономическия растеж.

Г-н Пенков представи пред младежите ключовите приоритети в работата на Областна администрация, свързани с подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и координацията между местната и централната власт. Бяха обсъдени и въпроси относно управлението на публични ресурси, административната ефективност и ролята на доброто управление за устойчивото развитие на региона. Обсъдено бе и развитието на актуалните обществено-политически процеси в страната, като студентите подчертаха желанието си да живеят в държава, в която има върховенство на правото и разделение на властите.

„Вие сте млади хора, които не само се подготвят за своята професионална реализация, но и имат потенциала да бъдат активни участници в развитието на обществото ни. Гражданската активност не е просто право - тя е отговорност. В съвременния свят ролята на информираните, критичните и ангажирани млади хора е по-важна от всякога", категоричен бе Пенков. Той каза на студентите още, че техните знания в областта на икономиката, администрацията и управлението им дават ценен инструментариум, а именно способността да анализират, планират и да вземат решения. „Не забравяйте обаче, че именно гражданската Ви ангажираност ще придаде смисъл на тези знания и ще ги превърне в реален принос към обществото", отбеляза областният управител. „Участвайте в обществените обсъждания, търсете прозрачност, предлагайте идеи и не се страхувайте да поемате отговорност. Институциите имат нужда от Вашата енергия, от Вашия нов поглед и от Вашата критична мисъл", сподели още областният управител.

Специално внимание беше отделено на функциите на областния управител, неговите правомощия и начините за взаимодействие, координация и осигуряване на съответствие на интересите и политиките между отделните институции. Детайлно беше представена и структурата на Областната администрация, както и с какво точно се занимават служителите от всяка дирекция. По време на инициативата бяха представени и реални казуси, свързани с протоколното осигуряване на международни срещи, както и извършването на подробен анализ за привличане на чуждестранни инвестиции в региона. В детайли бе обсъдена и реализацията на редица стратегически проекти, като ремонта на Дунав мост и напредъка по изграждането на магистралата между Русе и Велико Търново.

Студентите проявиха интерес към практическите аспекти на публичната администрация и икономическата политика, като задаваха въпроси, свързани с управлението на проекти и регионалното планиране. Пред тях бяха представени и някои от водещите проекти на администрацията, реализирани съвместно с Румъния.

Инициативата се реализира със съдействието на ПР-а на областната администрация Георги Георгиев, възпитаник на катедра „Икономика и международни отношения" на Русенския университет. Припомняме, че между двете катедри от 2015 година има подписано споразумение за сътрудничество.

В срещата от страна на Стопанската академия участваха преподаватели и студенти от катедрите „Международни икономически отношения", „Стратегическо планиране" и „Счетоводна отчетност".

Актуално до: 4.6.2026 г.