" Всичко, което преживях по-късно,
вече се бе случило някога в Русчук

Елиас Канети – носител на Нобелова награда​

 Русе е най-големият пристанищен, административен, икономически и културен център по българското поречие на голямата европейска река Дунав. През I в. тук възниква античното укрепено селище Сексагинта Приста (пристанище на 60-те кораба). Крепостта е просъществувала до края на VI в., когато е разрушена от аварите и възстановена към IX – X в., като средновековно българско селище Руси (Русе), постепенно превърнало се в добре укрепена крепост, наречено по-късно Гюргевград. 

През периода, когато  селището е в пределите на Османската империя, то става известно под името Русчук и се обособява като важно и стратегическо пристанище на река Дунав. Корабоплаването и голямата европейска река съдействат за превръщането на Русе в отворена врата за всички нови и стимулиращи развитието на България идеи и начинания. Това обяснява появата на много новости в най-европейския български град още преди Освобождението, отразили се положително на цялостното му развити​е.

    През 1843 г. русенецът Александър хаджи Русев издава в Страсбург първата географска карта на България на български език, предназначена за русенските училища​.

    ​От 1 януари 1866 година, по инициатива на австро-унгарския консул Мартирут, в Русе започват да се водят първите редовни метеорологични наблюдения в първата метеорологична служба. Те са били извършвани от секретарите на австро-унгарското консулство в Русе, по указания на виенския метеоролог Юлиус фон Хан. На 7 ноември 1866 г. е тържествено открита първата в България жп линия Русе – Варна.

            И още за първи път в Русе:

  • 1878 г. – Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Копиткин.
  • 1881 г. – първият флотски духов оркестър.
  • 1881 г. – първата фабрика за обработване на кожи.
  • 1882 г. – първата обществена сграда в България – зданието на Околийското управление, проектирано от Франц Грюнангер.
  • 1883 г. – първата българска парна пивоварна, построената от чешкия индустриалец  Хаберман.
  • 1883 г. – първата българска фабрика за сапун.
  • 1887 г. – първата българска плетачна фабрика.
  • 1889 г. – за първи път в България се учредява българска търговска камара.
  • 1890 г. – първата българска фабрика за мебели.
  • 1891 г. – първото българско акционерно застрахователно дружество ”България” със свои клонове в София и други градове на страната, както и представителства в Цариград, Солун, Велес, Битоля, Охрид, Атина, Пирея, Александрия, Чикаго, Лондон, Амстердам, Париж, Мадрид и Берлин.
  • 1895 г. – първата българска химическа фабрика.
  • 1895 г. – за първи път в България се учредява българска търговско-индустриална камара.
  • 1897 г. – първата публична кинопрожекция в България. 
  • 1897 г. – първият асансьор в България, функционирал по американски образец в построеният през 1897 година хотел „Чикаго”, собственост на Соломон Блаущайн.
  • 1897 г. – първата в България скулптурна ателиера на П. Гавалас и Л. Лир.
  • 1898 г. – първата българска фабрика за железни ролетки.
  • 1898 г. – първата българска фабрика за мелнични машини.
  • 1906 г. – първата българска фабрика за велосипеди, грамофони и др. метални изделия.
  • 1907 г. – първият орган в България е монтиран в католическата църква Св. Павел. 
  • 1911 г. – първото кино в България, наречено ”Модерен театър”.
  • 1914 г. – първата българска фабрика за синка за пране.
  • 1933 г. – първата българска петролна индустрия, собственост на Йожеф Вешков.
  • 1935 г. – първата българска пътническа линия в корабоплаването Русе – Видин.
  • 1935 г. – Русе става седалище на Българско речно плаване.
  • 1954 г. – първият мост над река Дунав за комбиниран транспорт между България и Румъния
        През втората половина на 19-ти век Русе става център на новосъздадената Дунавска област (Туна вилает). Във вилаетския център са действали консулства на Англия, Италия, Франция, Белгия, Австро-Унгария, Прусия, Нидерландия и Гърция, както и почетни консулства на Испания и САЩ. 
        След освобождението градът е най-големият в освободените български земи с над 20 000 жители и се превръща в най-големия стопански център в Княжество България с бързо развиваща се икономика. От 1931 г. името му е променено от Русчук на Русе.
Днес Русе се гордее с уникалното архитектурно наследство, белязано с европейския космополитизъм на русенци, благодарение на който още в началото на 20 век в града навлизат с пълния си блясък достиженията и образците на модерната европейска архитектура, сред които най-ярък е примерът със сградата на т.н. Доходно здание -  сега Драматичен театър “Сава Огнянов”. Може би не случайно наричат Русе “най-аристократичният град на България” или още  “малката Виена”, а днешните поети дописват със звучната метафора “барокова приказка”.
        За богатото културно и историческо наследство на града днес говорят  разнообразните колекции  на Русенския исторически музей, живописните салони на Музея на градския бит, наречен още “Къщата на Калиопа”, единственият в страната Пантеон на възрожденците - костница на големите български личности от епохата на Възраждането. Културно-историческите зони в околностите на града:   Археологическият резерват “Ивановски скални църкви” (включен в списъка със защитените световни културни паметници на ЮНЕСКО) и “Средновековен град Червен” свидетелстват за духовната мощ на традицията по тези земи и в последните години се развиват като атрактивни туристически дестинации.

​       Началото на светското образование в Русе е положено през 1838 г., когато се открива първото класическо училище. Днес в Русе се обучават около 20 000 ученици, разпределени в 14 професионални гимназии, 7 средни общообразователни училища, математическа гимназия, английска гимназия, национално училище по изкуствата, спортно училище, 16 основни училища, едно начално и едно помощно училище, 3 частни училища. В Русе има и две висши училища: Русенски университет "Ангел Кънчев", в който се обучават над 10 000 студенти и докторанти в повече от 50 специалности и Висше училище по агробизнес и развитие на регионите с близо 2 000 студенти, обучаващи се по 3 специалности.
         Русе е петият по големина град в България с население около 160 000 жители. В икономическо отношение той се развива с ускорени темпове, особено след обособяването и откриването на индустриален парк с обща площ в размер на 640 000 кв. м. Общият размер на инвестициите в парка на компании от Франция, Испания и Германия надхвърля 200 млн. евро.  В Русе се изгражда уникален за България комплекс, включващ търговски център, петзвезден хотел и многофункционална спортна зала за близо 6 000 зрители. Градът кандидатства за домакинство на Европейско първенство по волейбол за мъже през 2015 г.
        Град с древна история и динамично настояще, пресечна точка на два европейски транспортни коридора, с важни административни функции: административен център на Русенска област и център на Северен централен икономически район за планиране.
​     Ако се върнем към духа и посланието в знаменитата фраза на родения в Русе нобелов лауреат Елиас Канети, че миналото поражда влияния и, че нашето съвремие е невъзможно без онова, което носим като наследство, то Русе и днес е доказателство, че традицията определя духа на съвремието – динамично, многообразно, привлекателно и вълнуващо с инициативността и въображението на русенци​.


​