ИСТОРИЯТА НА РУСЕ

     В североизточната част на града през  II и III век пр. Хр. е съществувало праисторическо селище, от което днес има разкрити находки при проучването на русенската селищна могила.

    По времето на Римската империя като част от отбранителната система на северната граница възниква римско укрепление и край него - населено място, наименувано Сексагинта Приста (пристанище на шестдесет кораба). Градът загива през VII век поради нашествията на различни племена от север.

    През Първата българска държава южно от римската крепост се развива град Червен, от който днес са останали части от крепостната стена с една бойна кула. През IX в. край р. Дунав, на днешното място на града се създава селище, най-вероятно от заселили се руси от войските на княз Светослав. Някои изследователи извеждат името Русе от етноса руси. Има мнения, според които Русе е превод на Червен - руж, рус.

    Определянето на Русе за център на Дунавската област тласка развитието на града напред. Областта обхващала земите от Ниш до устието на река Дунав, като включвала и София. За управител (валия) бил назначен образованият и предпиемчив Митхад паша. Благоустрояването на Русчук е свързано с неговото име. Прокарани били широки улици  с тротоари, някои били покрити с паваж. Построени били административни сгради, два хотела по европейски образец, ресторанти, училища, а също така от Русе започва строежът на първата жп линия, която да свърже речния и морския търговски път (гр.Варна). Всичко това довело и до разцвет и на търговията, занаятите и земеделието. В навечерието на Освобождението Русе бил най-големият град на Дунава, в който имало консули на Австро-Унгария, Англия, Франция, Италия и почетни консули на Германия, Испания, Белгия, Холандия и Гърция.

    В годините на националнореволюционните борби Русе става своеобразна врата за българските революционери-емигранти към Румъния.

Това е градът на Баба Тонка, отдала сили и свидни рожби за делото на свободата, майка-закрилница на апостолите и самата тя активен деец на Българския таен революционен комитет.

     В Русе са работили и такива видни дейци на нашето Освобождение като Захари Стоянов, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Хитов, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов, Атанас Узунов, Олимпи Панов, Георги Икономов, Тома Кърджиев и много други.

   
В младото българско княжество Русе продължава да бъде административен център, средище на търговията, включително и с чужди държави, родоначалник на българската индустрия.

     Тук се полагат основите на родното селскостопанско машиностроене, химическа промишленост, търговския речен флот, металообработването, заработват големи предприятия за текстил, захар, нефтопреработване, сапун, бои, телове и пирони, ютени изделия, тръбна мебел, чорапи, мая и пр.